Та, какво точно е “алпийски стил”?

Какво точно е „алпийски стил“? Термин, който напоследък често чуваме във връзка с хималайските експедиции. Обикновено алпинистите, търсят спонсори, свързвайки изкачването си с различни причини – благотворителност, промени в климата или с добавяне на някаква трудност или рекорд, които да ги издигнат над масата планинари, трупащи се ежегодно в дните около 20 май на Стъпалото на Хилари.

В този смисъл, две думи са станали магнетични, когато се касае за изкачване на осемхилядници: Алпийски стил.

Алпийският стил предполага по-голям риск, елегантност и чистота. Тук възниква въпросът: Какво всъщност е алпийски стил? Отговорът е далеч от елементарен.

Преминаване със стил

По дефиниция, техниката се състои от изкачване на високи планини по начина, по който се катерят върхове в Алпите. Това означава без кислород, фиксирани въжета или носачи след Базовия лагер. За опитни алпинисти това е възможно до към 6000 метра, но става изключително трудно и опасно на по-големи височини.

Някои алпинисти определят още по-чисти условия за определяне на „алпийски стил“, твърдейки че алпинистите, които изкачват в този стил не трябва да ползват фиксирани въжета от други алпинисти или да стъпват в стъпките им.

Обратно към корените

Някъде е казано, че алпийският стил над 8000 метра започва с изкачването на Меснер и Хабелер на Хидън Пик през 1975 година.
Но леките експедиции до високи върхове са всъщност много по-стари. Мъмери изпробва Диамирската стена на Нанга Парбат през 1895 г.! Шиптън & Тилман изкачват Нанда Деви със само трима шерпи през 30-те години на 20 в. И в двата случая терминът “алпийски стил” не е бил все още измислен.

Голям списък с определения за този тип изкачвания се появява в Himalaya Alpine Style, книга на Andy Fanshawe и Stephen Venables. За Venables, идеалното изкачване е от 1982 г. на Югозападната стена на Шиша Пангма от Алекс МакИнтир, Роджър Бакстър-Джоунс и Дъг Скот. Те се изкачват от първи опит, без предишно проучване или аклиматизационни изкачвания и с всичката екипировка, храна и бивачно оборудване в техните раници. Те достигат върха за три дни и се връщат в Базовия лагер за един.

Алпийски изисквания – списък

В нашия век, някои не спазват напълно стандартите, докато други ги преизпълняват. В своя статия, гуруто на алпийския стил Мик Фоулър декларира, че това е “всичко за планинарството в себедостатъчен маниер, носейки си храната, подслона и екипировката и без да оставяш следи.” За него, това е единственият начин да изкачваш планини.

Някои американски алпинисти отбелязват, че най-чистата форма на алпийско изкачване е нещо, наречено Night-naked style, което изисква завършване на изкачването в една атака без спиране, така че храната и спалният чувал са ненужни, тъй като алпинистът не спира за нощувки никъде. Позволени са му няколко енергийни барчета, малко вода, въже (30m, 7mm), минимално алпийско оборудване, но разбира се, без бивачна екипировка. Пример за подобно изкачване през 90-те е двойната експедиция на Войчех Куртика, Ерхард Лоретан и Жан Троайе, които отвориха нови маршрути на Югозападната стена на Чо Ойю и на Южната стена на Шиша Пангма.

Идеали срещу Реалност

Алпинисти твърдят, че понякога фиксираните въжета са полезни, неизбежни или просто по най-добрия път към върха. “Алпийският стил е повече идеал, отколкото набор от правила,” добавят те.

Финалният въпрос може тогава да бъде не толкова как правим нещата, но как ние казваме, че ги правим. Ако твърдите, че изкачвате в алпийски стил, бъдете готови да изпълнявате изисквания или да се изправяте пред дебати. Или най-малко, уверете се, че обяснявате правилно какво разбирате под алпийски стил.

Превод и снимки: The Explorers Web