UIMLA отново в България – Боровец беше домакин на международна среща на планинските водачи
Основни административни решения: Отчитане на дейността, приемане на финансов отчет, обсъждане и приемане на нови членове; пререгистрация на UIMLA в Швейцария и допълване на Управителния съвет.
Разширяване на мрежата: Обсъждане на кандидатурите на САЩ и Мексико; приемане на Косово като кандидат-член и на Гърция като пълноправен 28-ми член; възможно асоцииране към Световната организация по туризъм.
Обучение и стандарти: Потвърждение на новия стандарт за обучение (приет миналата година); подчертан фокус върху уеднаквяване на минималните компетенции между държавите, като се запазват националните специфики.
Предизвикателства в професията: Загриженост относно понижаване на квалификационните нива в някои страни, вероятно вследствие на европейски директиви; необходимост от защита на високия професионален стандарт.
Български принос и ползи: Отлична организация на събитието в Боровец; ценен обмен на опит чрез семинари и срещи; укрепване на международния имидж на българските планински водачи.
Среща на UIMLA (Международен съюз на асоциации на планински водачи) се проведе тази година в Боровец (7-9.11.2025 г.). С нея България стана център на професионалния диалог за развитието на планинското водачество.
След 12 години България отново посрещна международното събитие.
Форумът събра представители на 21 държави в страната ни и още пет онлайн, като обсъди ключови въпроси за бъдещето на професията, стандартите за обучение и предизвикателствата пред планинските водачи в Европа и света.
В разговор за „Върхове“ Момчил Дамянов от Асоциацията на планинските водачи (АПХ) – като домакин на срещата – разказва повече за организацията на събитието, основните акценти от заседанията и как домакинството в Боровец допринася за развитието на професията у нас.
Миналата година в Скопие беше отпразнувана 20-тата годишнина на UIMLA, срещата в Боровец е 21-ва. Деветото Общо събрание на UIMLA се проведе в Банско през 2013 г., три години, след като България в лицето на АПХ стана член (2010 г. на Общото събрание в Швейцария). България държи рекорд според мен за бързо членство – представи си кандидатурата за кандидат-член през 2008 г. и беше приета веднага за такъв, 2010 – пълно членство. 21 страни членки бяха изпратили делегати на събранието в Боровец, пет се включиха в ZOOM.,
каза той за „Върхове“.
Какви бяха основните цели и акцентите на международната среща на UIMLA в Боровец?
Основните цели бяха както на всяко годишно Общо събрание на едно международно сдружение – отчитане на дейността през последната година, приемане на финансовия отчет, обсъждане на новите кандидати и приемане на нови членове.
Успоредно с това, Общото събрание е моментът да се решат някои специфични проблеми, които в случая бяха пререгистрирането (наскоро седалището на UIMLA се премести от Франция в Швейцария), както и попълването на Управителния съвет, който в момента е с по-малка численост от предвидения. Имаше само един кандидат за поста, от испанската асоциация, която в момента е най-многочислена от всички 27 членове на UIMLA – в нея има 1200 планински водачи.
Бяха обсъдени кандидатурите на САЩ и Мексико, които са кандидат-членове. За такъв беше прието сдружението от Косово, което беше представено, а гърците станаха пълноправен, 28-ми член на организацията, след проведената им през зимата експертиза.
Беше дискутирано евентуалното асоциирано членство в Световната организация по туризъм (UN Tourisme). Като начало, най-вероятно организацията ще присъства на 13-тият Световен конгрес за снежен, планиски и уелнес туризъм в Андора през май следващата година.
Как оценявате организацията и логистиката на събитието в Боровец?
Имаше голяма дискусия в рамките на АПХ къде да се проведе събитието, като от мятото зависеше неговият общ облик. Накрая заложихме на скрит в гората хотел в Боровец и това се оказа много добро решение. Делегатите прекараха повече време заедно, което всъщност е целта на срещата. Нямаше съпътстващи забавления и атракции, което много повиши ефективността на събитието.
Ако бяхме в градска среда или в по-централен хотел, това нямаше да се случи така.
Иначе организацията и логистиката бяха на много добро ниво и участниците останаха доволни. Затова се погрижиха доброволците от АПХ, както и екипът на хотела, който се представи много добре. Основен проблем бяха трансферите от и към летище на делегатите и членовете на Управителния съвет, които бяха правени от доброволци, водачи от АПХ, а SPARK направо станаха спонсори на събитието, като ни дадоха да ползваме техните електрически коли, за което много им благодарим!
Какви промени или актуализации в стандартите за международни планински водачи бяха обсъдени?
На миналата годишна среща (20-та, юбилейна), която се проведе в Скопие, беше приет новият стандарт, след доста драматични разисквания. Така че скоро промяна не очаквам да има. Предишният изкара без промяна 10 години.
Наблюдава ли се тенденция за уеднаквяване на обучителните програми между различните национални асоциации?
Точно това е идеята на UIMLA – уеднаквяване на обучителните програми и съответно компетенциите на планинските водачи, които завършват курсовете в различните държави-членки. Една организация става пълноправен член, когато проверка от експерти на UIMLA на място установи, че обучението отговаря на съответните стандарти.
Всъщност, уеднаквява се един минимален стандарт, като в зависимост от националните особености и законова рамка за всяка държава, планинският водач може да има по-големи компетенции от минималните, но те важат само за конкретната държава. Като пример мога да дам, че като IML (International Mountain Leader) нямаш право да ползваш пикел и котки в планината, но в България те са неразделна част от обучението и зимната екипировка на планинския водач.
Какви основни предизвикателства за подготовката на планинските водачи бяха идентифицирани?
Съсвсем наскоро (буквално преди две седмици), установихме че в Министерство на образованието се подготвя ново ниво на професията, с по-ниска професионална квалификация от досегашната. Това е записано в новия Държавен образователен стандарт. Докато все още обмисляме и обсъждаме реакцията на нашето сдружение, установихме по време на срещата в Боровец, че и в други европейски държави се наблюдава такова явление. Тепърва ни предстои да разберем откъде идва тази промяна, какво я налага и как да не допуснем това намаляване на квалификацията на нашата професия. Предположенията ни са, че това идва от европейски директиви за разширяване достъпа до някои професии, което в случая на професия, отговорна за здравето и живота на хората, като планински водач, е много притеснително…
Има ли промени в международните протоколи за безопасност?
UIMLA не е организация, която се занимава с протоколите за безопасност. Тя работи в тясно сътрудничество с IFMGA, UIAA и ICAR, като използва техния опит и нововъведения, доколкото са приложими в професията Mountain Leader.
Какво е значението на обмена на опит между страните в контекста на повишаващите се рискове в планинската среда?
Едва ли може да се каже, че рисковете в планинската среда се повишават, особено за нашата професия, която няма достъп до терен, покрит с ледници, където се усещат най-силно климатичните промени. Но, доколкото рисковете в планините са свързани с хората в тях, а техният брой се увеличава, както в световен, така и в национален мащаб, което води до наличието на все по-неподготнвени да се справят с предизвикателствата на планините клиенти. Така че техниките и мерките за безопасност се налага да се променят, като срещата на професионалисти от различни страни и континенти помага това да става по най-добрия начин.
Как UIMLA възнамерява да развива глобалната си мрежа и влияние?
Политиката на UIMLA от самото създаване на организацията е да привлича колкото се може повече нови членове. Това е основният механизъм за развиване на глобалната мрежа и влияние. Процесът се затруднява от специфичната законодателна рамка в някои държави, както и от необходимостта от финансов и човешки ресурс за експертизите, които се налага да се правят във все по-отдалечени краища на света (от Европа и алпийските държави, където е седалището на организацията и където е възникнала професията). Търсят се различни средства за преодоляване на тези препятствия – например сдружението на водачите в Косово и развитието на професията там става с помощта на македонската организация, а за Мексико се предвижда да се използват експерти от Аржентина.
Обсъжданото асоциирано членство в Световната организация по туризъм също е интересна стъпка към популяризирането на организацията, дали ще се случи и доколко ще е успешно, предстои да видим.
Как срещата в Боровец допринася за развитието на планинските водачи в България?
В четвъртък имаше няколко семинара, на които присъстваха планински водачи, членове на АПХ. Обмяната на опит е винаги полезна, особено когато става дума за въжени техники, работа с лавинен уред и ориентиране.
Друг сериозен принос беше организираната среща, още преди началото на събитието, на членове на Управителния съвет на АПХ и UIMLA с Министерство на туризма. Важно е да покажем пред министерството, което регулира нашата дейност, че организацията ни се ползва с международна подкрепа от една страна, а от друга – обмен на опит с държави, където професията има повече традиции и подкрепа (може да кажем, че в България тя е по-скоро нова и няма силно лоби и подкрепа в държавните институции).
Как България беше представена пред международната общост на UIMLA?
Всички участници от наша страна се постараха да представим България по най-добрия начин, като място, където може да се развива по сигурен начин планински туризъм от високо качество.
Какви перспективи се откриват за българските водачи след събитието?
Едва ли тази годишна среща ще открие някакви нови перспективи за българските водачи. Делегатите бяха в Боровец и си тръгнаха, а ние трябва да продължим по избрания път за популяризирането на професията и налагането на по-високи стандарти, борейки се с „домашните“ предизвикателства и проблеми.
Въпреки, че такава среща няма директно отражение върху нашата организация и членовете й, предполагам, че тя все пак повдига духа на тези, които са участвали в организацията и провеждането на събитието и ги зарежда с нова енергия.
Какъв е потенциалът за следващо домакинство на подобни международни форуми в България?
Показахме добра организация и правилно разбиране на материята. Цените при нас все още са атрактивни в сравнение с другите европейски страни. От гледна точка на комуникативност и транспорт, България е добре разположена. Скоро едва ли ще ни дойде ред отново да организираме точно тази среща, но от време на време се налага да се правят извънредни срещи на организацията – защо да не са при нас, както вече веднъж се е случвало.
Кой момент от срещата беше най-значим като домакини, за нас?
Не мога да отделя някакъв особен момент, за мен лично, като част от домакините, най-важното беше, че се свършиха всички планирани задачи на срещата, нямаше никакви проблеми в нашата организаци., Всички участници останаха много доволни като общо от събитието.
