Уникалният феномен край Ботевград: Миграцията на планинските жаби към блатото Мухалница
В първите дни на март край Ботевград започва едно от най-интересните природни явления в България – миграцията на планинските жаби от вида Rana temporaria към блатото Мухалница, известно още като Жабешкото блато.
В продължение на четири до пет дни огромен брой земноводни изминават разстояние от над 5–7 километра от високите части на Било планина, за да достигнат малкия водоем в покрайнините на града. Там те се събират, за да се размножат, след което поемат обратно към планината.
Любопитното е, че по пътя си жабите преминават покрай други водоеми, но въпреки това избират именно блатото Мухалница. Това поведение продължава да изумява учените и често се определя като уникален феномен.
Защитена местност с висока природна стойност
Местността „Мухалница“ е обявена за защитена територия през 1992 г. именно заради тази ежегодна миграция. Тук всяка пролет планинската жаба извършва своята дълга размножителна миграция, която според учените може да датира от преди около 10–12 хиляди години – след края на последния ледников период.
Феноменът е описан за първи път на 14 февруари 1968 г. от българския херпетолог Владимир Бешков. Тогава той открива стотици планински жаби в малко блато край Ботевград – нещо необичайно за този вид на толкова ниска надморска височина.
През 1971 г. ученият маркира стотици екземпляри, за да проследи движението им. По-късно една от маркираните жаби е открита на почти 5 километра разстояние в Било планина, което доказва мащаба на миграцията.
По-нататъшни изследвания през 1979–1980 г. показват, че жабите изминават до 6 километра, а вероятно и повече от 10 километра, за да достигнат блатото.
Кратък, но решаващ размножителен период
Самият размножителен период продължава около две седмици, обикновено в края на февруари и началото на март, в зависимост от температурите. Често в блатото могат да се видят чифтосващи се жаби и купчини с яйца дори когато ледът все още не е напълно разтопен.
След снасянето на яйцата възрастните жаби се връщат обратно към планината, изминавайки приблизително същото разстояние по суша. От яйцата се излюпват попови лъжички, които до края на май или началото на юни се превръщат в малки жабки и също поемат към високите части на планината.
Тази ежегодна миграция край Ботевград се смята за една от най-дългите известни миграции при земноводните в света и представлява уникално природно богатство за региона.
