Любомир Попйорданов: В другите държави конфискуват АТВ-та в планините (ИНТЕРВЮ, ВИДЕО)
Валерия ДИНКОВА, Мария ЛАЗАРОВА
Преди известно време в интервю с Вас обсъдихме нашироко проблемите с планинския туризъм, воденето в планината, както и регламентацията в областта. На първо място, нека Ви попитам, след като станахте председател на Асоциация „Планини и хора“, какво се промени и върнаха ли се членове в асоциацията?
Да, аз станах председател преди две години и всъщност нямаме никакви загуби на членска маса – напротив, интересът към членуването в „Планини и хора“ е огромен. В момента имаме над 160 членове. Имаме редовен живот като организация. Това, което се промени е, че този Управителен съвет взима решенията си по съвсем друг начин. Всичките ни протоколи са публични. Опитваме се да не правим политика, да не се “заиграваме” с политическите партии непременно, а да говорим за нещата, които са важни за професията на планинския водач.
Много хора, завършили други професионални центрове за обучение, кандидатстват за членство в нашето сдружение именно, защото това е сдружението на планинските водачи. То всъщност е и единственото, което е припознато от Министерството на туризма (МТ). Авторитетът стои, но заедно с този авторитет стоят и задълженията. Не бих казал, че сме идеалното сдружение – и ние имаме затруднения, но мисля, че се движим в добра посока.
Има промени в управлението на Центъра за професионално обучение. Има място да бъдем самокритични и сме самокритични.
Оттам нататък е много важно не само членовете, а изобщо професионалната общност, да „вземе в ръцете си“ тази професия и да се отнася отговорно към нея. Не е по силите на един Управителен съвет да реши всички въпроси.
Но като казваме отговорно да се отнасят към професията планинските водачи, от доста време се говори и за контрол върху правоспосбността им. Успяхте ли постигнете напредък в тази област?
Като съветник на министър-председателя в областта на туризма, предизвиках една среща с Националната агенция за професионално обучение и МТ. Не сме канили другите органи, които могат да влияят върху контрола – Комисия за защита на потребителите (КЗП) и Комисия за защита на конкуренцията (КЗК). Няма прелом засега в тази област.
По отношение изобщо на контрола в България, българската държава и нейните институции взаимно си „прехвърлят топката” и отговорностите. Капацитетът им за контрол е никакъв. Практически, всеки казва, че това е работа на някой друг. Разбирам, че в МТ едва приеха там да се извършват изпити. По принцип нито едно друго Министерство на туризма в други държави не се занимава с изпити на планински водачи. Би трябвало контролът да се активира, когато има недоволни клиенти, които се оплакват и пишат до КЗП. Според Закона за туризма, това е органът, който трябва да контролира работата на различните оператори в туризма и различното качество на услуги, каквито са предоставяни и от планинските водачи.
Много малко са ни известни случаи на клиенти, които се оплакват от своите водачи, освен във фейсбук. Българинът не само в други области, но и в тази, го мързи да напише… да извърви пътя от това да се оплаче като се аргументира. Това вероятно е и защото в много случаи се избират най-евтините оферти или се избират хора, които не са водачи и съответно нямат договори. Когато нямат договори, естествено, че не може и да се оплачете!
Когато всичко е минало в някаква сива икономика, не може да имате право на никакво оплакване и на никакво недоволство. Вие сте съучастник в една некачествена услуга и в едно събитие, в което след това и да се оплаквате, отговорността, все пак, е и за Ваша сметка. Ние всички трябва като граждани и потребители, а не само планинските водачи, заедно да започнем да работим по отговорен начин и тогава светлата икономика ще има смисъл.
Фейсбук оплакването води ли до подобни резултати?
Ние ги получаваме в Управителния съвет тези оплаквания, обаче първо това е несериозно. Това са оплаквания, при които няма договори. Освен това, не ние сме потребителите. Можем да се активираме и да сме страна, ако някой наш водач е извършил нещо, което не е както трябва. Не казвам, че всички членове на АПХ и всички планински водачи работят в светлата икономика. За съжаление, българският туризъм като цяло не е най-добрият пример за изсветлена икономика.
Така е във всички области. Има пазарни механизми, които българите трябва да извървим, и това е договорът на първо време. Трябва да искаме да имаме договори и да плащаме по официален път. Тогава ще респектираме и тези, които не ни доставят добре услугите или които превръщат нашата ваканция в ад. Не говоря специално за планинските водачи, но… ако нямате договор, Вие, наистина, каква претенция може да имате?!
Като съветник на премиер министъра, Вие вероятно сте поставили този въпрос, какви други съвети му давате?
Опитвам се да разширявам и да работя по въпросите, които винаги са ме вълнували. Като съветник на министър-председателя имам много широко поле. Давал съм съвети по отношение на горите, опазване на околната среда, сега се опитвам да давам отношение на въпроси с културното наследство, с това, което се случва в архитектурните резервати, където се развиват недопустими строителства. Но, заедно с това, тематиката, свързана с плажовете, също е много важна. Там очаквам да излезе решение на Министерски съвет (МС), където процедури за концесии ще бъдат прекратени. Това ще бъде прецедент.
Проектите в Рила и в Централен Балкан как ще коментирате?
Там има няколко въпроса, които са много чувствителни. Те са свързани с движението на шейните и на АТВ-тата – много важна тема. Другата е свързана с маркировките. По отношение на шейните и на АТВ-тата, продължаваме да не намираме подходящото място, но ние знаем с какво да започнем. Това първо е регистрацията на тези МПС, но не сме намерили мястото в кой закон това да стане. Не е Закона за движение по пътищата, не е и Закона за горите – в момента има проект; не сме сигурни и че е в Закона за опазване на околната среда. Тук наистина сме в търсене къде да влезе, за да може хората да се регистрират, така че да може след това към тях да има респект. В други държави може да се стигне до конфискация.
Как е регламентирано там?
Конфискуват такова моторно средство (в защитените територии – б.р.). Но в България и конфискация на коли, ако те нарушават, не може да има.
Не е ли същото и със строителните дейности в планината?
Същото е. Затова и тези норми са с много врати и затова в това законодателство се „тупка топката“.
Друг важен въпрос, свързан с планините и с професията, на която съм председател на Сдружението, е предстоящи промени в Закона за туризма. Има един анонс, че ще се работи, както и групи, създадени за работа по ЗТ. Аз отговарям за една от тях, свързана с планински водачи, екскурзоводи, аниматори, ски учители.
От гледище на планинските водачи, имаме две важни задачи, които трябва да решим – едната е да „вкараме“ застраховка „професионална отговорност“ на планинския водач и другото е да се се реши – както за екскурзоводи, така и за водачи – инкриминирането на услугата им, когато те карат кола и съпровождат свои клиенти в пътуване. Тази услуга в момента се счита за престъпление от края на декември 2020 година с Решение на 44-тото Народно събрание. Не се прилага като норма, но стои в Наказателния кодекс.
Моята позиция в момента е да срещам кръговете от гражданските организации с администрацията. Тази среща е важна и винаги е била тягостна или нежелана от администрацията. Намирам основната си функция именно в модерирането и придвижването на тези процеси.
Случват ли се вече?
Срещите се случват. В администрацията има хора, които искат да работят. Не съм изненадан, но бях песимистично настроен. За тези шест месеца видях, че администрацията започна да се отваря и да вижда по друг начин своята роля. Не казвам цялата администрация, но хора от там – защото искаме да чуем техния глас и тяхното лично мнение, а не само мнението на министъра или на зам.-министъра. Много важно за нас като общество е да чуем тяхната експертиза и тяхното мнение да тежи, а не да бъдат просто една „брънка“ в политически решения.
Може ли да посочим като такъв пример форума, който създадохте неотдавна с организации в областта на планинския туризъм за уеднаквяване и въвеждане на общи стандарти в маркировката в планините – пешеходни и колоездачни?
Това е процес, в който администрацията беше въвлечена, но не участваше. Той завърши февруари миналата година, т.е, преди да падне правителството на Борисов. Целият този документ беше завършен. В него участваха много граждански сдружения – някои по-активни, други по-малко. Създаде се документ, който два пъти се внесе в МТ. Единия път миналата година, втория – през март или април т.г. Втория път биде внесен през Комисията за туризъм в НС.
Какво се случва там?
Днес бях в МТ покрай Вашата покана за това интервю, да разбера точно какво се случва. Този въпрос е важен и актуален. Е, казаха ми, че нищо не се случва, защото хората, които трябва да работят по въпроса, са тотално бърнаут. Аз знам, че те са „прегорели“, но не съм тук, за да бъда адвокат на МТ и на неговата администрация. Можеше да се направи нещо.
Този документ се наричаше „Наредба“. Изяснихме, че няма да е Наредба, може би ще бъде Инструкция или Правилник. Не се касае за документ, който трябва да минава през тежки (процедури – б. р.), през Народното събрание. Това е документ, който всъщност е на Министерството на туризма, дори не е на Министерски съвет, но трябва да бъде съгласуван с други министерства. Това можеше да се прави досега, но там са двама експерти. Ако можем да си го представим изобщо.
На Министерството на туризма му е възложено управлението на плажовете и концесиите, възложено му беше да се занимава с бежанците със създаване на модел как да се разплаща и т.н., възложена му е националната рекламна кампания. Да кажем, че това са трите основни неща. Всички те имат своята законова рамка, модели как да се взаимообработят и т.н. Всичко това се обработва от продуктова и правна гледна точка и се работи от общо двама-трима човека в същите тези критични няколко месеца. И на тези хора постоянно се дават нови задачи. Не съм щастлив, че това нещо (единният Правилник за маркировката – б.р.) не им е приоритет.
Мога да проявя разбиране, че те наистина са много ангажирани и задачата им е „вметната“ на тях, но те може би или нямат експертизата, или нямат времето, или не им е приоритет. Според мен, най вече е третото.
В рамките на коалиционното управление имаше едно нещо, което работихме през май. То беше правителствена политика. В документ аз лично настоявах маршрутите, които ги има като обект на туризъм, да се разглеждат и като задачи в Устройствения правилник на МТ. Министерството не пожела да го приеме изрично. Не се изключи от Закона, но не пожелаха да го вземат изрично. Явно трябва по друг начин да стане – първо това трябва да се приоретизира. Но трябва и да кажем на всички наши приятели, че работата, която е свършена, представлява 95% от това, което трябва да се направи.
Смятам, че независимо от това, какво продължение ще има това управление или временни правителства до избори и т.н., ако има избори, този документ не пречи да бъде работен, но трябва да имаме министър (а с този министър може да се работи), който да каже, че това нещо трябва да се направи. А какво трябва да се направи? Трябва просто да се погледне от правна гледна точка и от гледище на администрацията и да се пусне за съгласуване. Защото този документ във всички случаи има нужда от съгласуване с текстове в други закони. Това, което съм обяснявал на Димо Колев от Български планинарски съюз (БПС) – един от важните вносители на документа за маркировката, от моя гледна точка, а и от гледище на този документ е, че се създават задължения за министъра на туризма. Тези задължения вървят с хора и с финанси – човешките ресурси трябва да се платят. Трябва да има хора, които да се занимаят, да опишат тези маршрути, да има човек, който се занимава с тях, да отговаря за тяхното дигитализиране, който да съгласува процесите къде има нужда и къде не; да създаде работна група от граждански експерти и т.н.
Трябва не само да съгласуваме една инструкция как се правят маршрути, защото инструкции е имало и преди това, а е важно това да бъде поставено на една здрава и структурирана основа, което означава да има и мениджмънт, устойчивост, а и финаниране. В момента МТ това не може да си го позволи специално за наемането на такъв човек. Вероятно ще бъде прехвърлено (в момента има нов Устройствен правилник) към хората, които се занимават с велосипеди и приключенски туризъм, които също се чака да се намерят.
Използвам случая да кажа, че има свободни места в МТ и ако някой проявава интерес – те са свързани със специализирания туризъм и рекламата. Просто трябва да се поинтересуват и да се заявят, защото министрите и кабинетите може да се сменят, но администрацията остава.
Като казахте, че министрите може да се сменят, както и правителствата, една евентуална промяна във вътрешнополитическата обстановка в момента как ще повлияе върху процесите, за които говорихте от началото на това интервю?
Във всички случаи ще повлияе върху законодателните процеси. Те ще закъснеят. Има много неща, които може да се случат по-добре, ако имаме работещ парламент и правителство и то има визията, която ние желаем и която я има това правителство в момента. Но извън правителството, е важно как този период ще се случва в рамките на администрацията. Тя е тази, която облича в реалност и в практически действия решенията на правителствата и на министерствата. И най-добрият министър, без тази администрация, нищо не може да направи. Като генерал без армия.
В момента в администрацията има различни хора – има изключително силно присъствие на статуквото, но има и хора, които искат да работят. В рамките на тези шест месеца се създадоха механизми и доверие в администрацията за чуваемост. Трябва да се продължи работата по Закона за туризма и каквото друго е необходимо. В някакъв момент ще трябва да се направят тези промени в следващ работещ парламент, който има по-дълъг хоризонт. Не може да чакаме непременно най-добър – всъщност, няма най-добър момент – за създаване на смислени текстове.
Вече пуснах писмо до цялата работна група – 30 човека вече са изявили желание – от сдружения на екскурзоводи, водачи, аниматори, ски учители, дестинации в България. Те са готови да работят по промените в Закона за туризма, свързани с тези професии. Това го изпратих на 15-ти, преди да се анонсира, че ще се иска оставката на председателя на НС и вот на недоверие към правителството. Там съм казал ясно, че администрацията не е тази, която трябва да пише текстовете. Както написахме документа за маркировките – по същия модел трябва да помислим върху кои закони какво ни касае и да формираме граждански групи и експертизи. Хората, които това ни вълнува – не да чакаме да се формира правителство и тогава да започнем да работим, защото времето е ценно. По-добре да сме с добре адресирани въпроси и готови решения, и когато дойде моментът на съгласуване, който е много мъчителен, този етап да сме го преминали. Иначе, България постоянно е в процес на съгласуване и в невъзможност да се стигне до взимане на критично важните решения.
За финал, ще кажете ли какво е Вашето мнение за факта, че планинският туризъм наистина става все по-популярен с всеки изминал месец и оптимист ли сте за създаването на планинарска култура сред новите туристи, ако можем да обобщим такъв профил?
По отношение на планинския туризъм наистина COVID-19 беше ракета-носител – ескалира и катализира процеса.
Планинарската култура има много аспекти. Освен добрите традиции в планинарството, нека добавим и култура на потребление, която е свързана с договори и с прозрачност.
И да избираме не най–евтината оферта, а тази, която е щадяща за природата и зад нея стоят хора, които си плащат данъците, които уважават местните традиции, правят нещо за местните общности и на които като цяло присъствието в планината е щадящо. В тази планинарска култура капитално важно е да въвлечем и децата. Още от образователната система, която към момента стои малко встрани. Много трудно е да изкараме децата навън, учителите ги е страх. Именно чрез децата и чрез такива сдружения, като на планинските водачи, които трябва също да бъдат въвлечени в този процес, трябва да създадем основата на тази култура.
Да, има много нови хора хора, които навлязоха, които досега не виждаха планините. Бяха ограничени от COVID и не можеха да излязат в пътуване, а сега видяха, че Витоша е тук, Рила е тук, Пирин е тук… Разбраха, че има приключения и това създаде едно интересно търсене. В момента е още по-трудно и още по-отговорно тази култура да се създава. В нея трябва да участват Планинска спасителна служба, според мен, хижарите също. Знаете, че хижарската професия беше призната, но засега само номинално като професия. Зад нея все още няма образование. Вероятно трябва и Туристическият съюз да участва, защото той традиционно винаги е участвал; и разбира се – бизнесите, туроператорите. Някак си всеки трябва да намери своето място в този пъзел и в тази отговорност. Имат интерес да го направят. А интересът винаги е най-важен, но има елемент на доброволчество. Някой трябва да сподели своето време и по друг начин да дефинира своите оферти така, че да създаваме други очаквания. Имаме от една страна едни потребители, за които Вие питате и които изведнъж се хвърлиха в планинския туризъм и приключенията без да имат никакви очаквания и без да знаят какво е в търсене на място къде да се снимат. Сега трябва да ги придружим в тяхното развитие и да им обясним какво още може да бъде и това (планинският туризъм – б.р.) какво още може да им даде и как тяхното приключение се вписва в желанието им да има чиста природа, да ядат чиста храна и да дават добър пример на своите деца. Трябва да им дадем причина да си зададат тези въпроси и тук е мястото на тези, които дават предложения – независимо дали са туроператори или туристически сдружения. И, разбира се, държавата също има голяма роля със своите институции, свързани с опазване на околната среда и образование. Тя има тази роля, обаче трябва да да я приеме и да я „прегърне“. Засега не го прави особено радушно.
