Ерик Вайхенмайер – слепият алпинист, събрал Seven Summits (ВИДЕО)
Ерик Вайхенмайер е човек със силен дух и вдъхновяваща история. Той е единственият в света сляп алпинист, стъпил на Еверест, както и единственият слепец изкачил други 6 най-високи точки на планетата. Вече на 51 години американецът не спира да пътува и да популяризира спорта, пише книги, чете лекции и помага на хората да преодоляват различни изпитания в живота.
Вайхенмайер губи напълно зрението си едва 13-годишен и само спортът му помага да се справи с трудностите и да не изпадне в депресия. Роден е в заможно семейство в Принстън, щата Ню Джърси. Но още на 3-годишна възраст лекарите установяват, че има вроден дефект на ретината, която неминуемо ще доведе до слепота. Момчето трудно приема съдбата си – чупи не един и два бастуна, с които трябва да се предвижва, отказва куче-водач, както и да се вози в училищния автобус за инвалиди. Захваща се с футбол, но депресията му още повече се засилва. И спира с тренировките. Именно тази пауза кара Ерик да преосмисли решението си. И той установява, че не може да живее без спорта. Така започват ежедневните му кросове в парка, практикува и борба свободен стил. Дори става капитан на ученическия отбор, влиза в националния състав на щата и участва на местното първенство. А по-късно дълго време работи като треньор по борба във Финикс.
В гимназията обаче Вайхенмайер губи майка си, която загива в автомобилна катастрофа. За да помогне на децата си да преодолеят загубата, бащата му отвежда него и братята му на екскурзия в Перу. Това семейно приключение, което включва и планинсли преходи, полага началото на традиционните ежегодни пътешествия в различните краища на света. А и любовта на Ерик към алпинизма.
„Слепотата ме накара да осъзная, че никога няма да стана велик бейзболист или баскетболист, което ограничаваше възможностите ми за реализация – признава американецът. – Но катеренето беше нещото, в което се влюбих.”
А планината открива за Ерик нови приключения – скача с парашут, кара парапланер и ски, упражнява също ледено катерене. През 1993-а прекосява Батура, един от най-големите ледници в света, с площ 285 кв. км и височина 2540 метра. След две години изкачва и връх Денали, в Аляска (6190 м). В биографичната си книга той признава, че най-тежкият момент при качването е бил между 4267 и 4876 метър.
„Струваше ми се, че раницата ми притиска гръбначния стълб и вътрешните органи, а презрамките не ми дават да дишам – спомня си той. – Мислех си колко далеч мога да стигна преди да падна…”
Така започва събирането на престижната колекция Seven Summits. След 2 години той изкачва Килиманджаро (5895), а след още две стъпва и на Аконкагуа (6962). При това върхът в Южна Америка успява да изкачи от втория опит.
В началото на века се справя и с Винсон в Антарктида (4892). От мразовитите температури, които достигат до минус 45 градуса, Ерик едвам стои на краката си, устните му посиняват, но той все пак достига до върха. А любовта си към планината той обяснява така: „Много хора казват, че отиват в планината заради красивите гледки. Глупости! Не затова са там. Едва ли ще търпите 3-4 месеца лишения заради красивите картини пред очите ви. Човек отива в планината поради други причини – да преодолее себе си, да намери смисъл в живота, заради чувство на другарство и взаимопомощ.”
През май 2001-а Вайхенмайер стъпва и на най-високия връх на планетата – Еверест (8848). С това става и световна звезда, а на следващата година го канят да завърши щафетата с олимпийския огън за Солт Лейк Сити и да запали факела за параолимпийските игри.
„Когато стъпих на Еверест ръководителят на експедицията ми каза: Ти трябва да направиш така, че това качване да не се превърне в най-важното ти постижение” – разкрива Вайхенмайер. – И възприех тези думи съвсем сериозно.”
След Еверест американецът се качва на Елбрус (5642), а през 2008-а и на пирамидата на Картсенс (4884) в Нова Гвинея.
През всичките си височинни пътешествия Ерик е съпътстван от алпиниста Джеф Евънс, който така описва страстта на приятеля си към екстремното: „Той иска да знае на какво е способен и да чувства страх.”
И тъй като за повечето хора е любопитно да разберат как Вайхенмайер се ориентира в обстановката, въпреки слепотата си, самият той обяснява: „Опипвам повърхността, ако има пролука, вероятно има и място, където да се захвана – разказва той. – Всъщност липсата на зрение може да се компенсира с всички останали сетива. – Мога на слух да се ориентирам дали здраво съм забил пикела в леда. Разбира се, във всички експедиции ми помагат зрящи алпинисти. Понякога вървят пред мен със завързана камбанка. Ако чуя звън отляво, значи трябва да се движа отляво, ако е вдясно – вдясно.”
Така за 13 години Ерик стъпва на седемте най-високи точки на всеки континент. И засега е единственият сляп алпинист в света с подобно постижение.
Ерик обаче не се спира дотук. От 1998-а активно започва да се занимава с колоездене, което започва с 1736-километров преход с баща му на територията на Виетнам. По-късно се включва и на велосъстезания, на които преодолява доста по-големи разстояния. През 2002-а Ерик става първият сляп-парапланерист единак. И не се спира само на един полет. Прави над 50.
„Най-сложно е приземяването – споделя той. – Затова към крака ми е вързано въже с камбана, която при докосване със земята издава звук и ми съобщава, че е време да слизам.”
Ерик успешно се пробва и в каяка. През 2014-а преодолява бурните води на Гранд-Каньон, който е с дължина 450 км.
„Водовъртежите те отклоняват от пътя и дърпат към дъното, когато най-малко очакваш – споделя Вайхенмайер. – Чувствах се сякаш съм на бойното поле. После дълго сънувах кошмари, че съм в каяк, нямам помощник и лудо летя по реката.”
В семейния живот на алпиниста също всичко е наред. Той е щастливо женен и има две деца – син и дъщеря.
„Всеки се сблъсква с проблеми, които в един момент могат да ни повалят – казва Ерик. – Но ние сме способни да минем през тях и да живеем пълноценен живот. Всички го искаме заради себе си, заради нашите семейства и близките ни.”
И през целия си живот Вайхенмайер се придържа към мотото си: Препятствията не съществуват!
