Европейски първенци: ГРОСГЛОКНЕР (СНИМКИ И ВИДЕО)
Гросглокнер е първенецът на Австрия. С височина 3798 м. н.в., това е и най-високият връх в Алпите, източно от прохода Бренер. Върхът е част от групата Глокнер на масива Хохе Тауерн, разположен по основния ръб на Централните Източни Алпи. Пастерце, най-обширният австрийски ледник, се разпростира от източната страна на Гросглконер.
Характерният връх с форма на пирамида се състои от две връхни точки, Гросглокнер и Клайнглокнер (3770 м), разделени от седлото Глокнершарте.
Името на Гросглокнер за първи път е документирано в карта от 1561 г.,начертана от виенския картограф Волфганг Лациус. Обозначението Глогер се споменава в описание от 1583 г. на района Тиролски Калс, след което е отнесено към целия ръб, южно от основната алпийска верига. През 60-те години на 18 в., Atlas Tyrolensis го обозначава като Glockner Berg, префиксът Gross- („голям“) не е споменаван преди първата експедиция от 1799 г.
Според учения Белсазар Хаке (1735–1815), Глокнер вероятно произхожда от немски: Glocke („звънец“), отнасяйки се към характерната форма на върха. Може да се приеме и за германизирана версия на славянската дума Klek („планина“).
Гросглокнер лежи на границата между австрийските провинции Каринтия и Тирол (Източен Тирол).
Върхът е част от реброто Глокнеркам в групата Глокнер, която се разклонява от основната верига на Алпите при вр. Айскьогел, отправяйки се в югоизточна посока. Районът около върха е част от защитената зона Гросглокнер-Пастерце в Националния парк Хохе Тауерн, обособен през 1986 г.
Глокнер е най-високият връх на Алпите, разположени източно от масива Ортлер.
Гледката, която се отваря от Гросглокнер е една от най-далеч достигащите в Източните Алпи.
Тя обхваща около 220 км.
Скалният връх Гросглокнер, заради своя високоалпийски заледен изглед, често е сравняван с върховете от Западните Алпи. Заедно с Клайнглокнер на югоизток, той формира забележителния двоен връх. Има различни гледни точки сред учените, дали Клайнглокнер е предвършие или отделен връх. Заради по-малката си топографска изпъкналост, той се счита за част от Гросглокнер.
Обере Глокнершарте между двата върха, на височина 3766 м., се счита за най-високо разположената седловина в Австрия,от която се спуска кулоар с наклон до 55° към ледника Глокнеркеес, наричан и Палавичинирине, по името на австрийския планинар Алфред фон Палавичини (1848–1886). Седловината се простира от североизток и граничи със Североизточната и Северната стени на Гросглокнер.
Изпъкналото ребро Щюдлграт, по името на пражкия алпинист Йохан Щюдл (1839–1925), се простира на югозапад от Гросглокнер. Заедно с неговото продължение, Луизенграт, то разделя Западната стена и ледника Ташницкеес в подножието от Южната стена и нейния ледник Кьодницкеес. Кулоарът, известен като Пиливаксрине, пресича Южната стена под Обере Глокнершарте. Източната страна на Клайнглокнер, Глокнерлайтл, е покрита с лед до долната част на върха, а нейно продължение се явяват Клайнглокнеркеес и Хофманскеес, преди да достигнат Пастерце.
Историята на изкачванията на Гросглокнер стартира с френския естестволог Белсазар Хаке,
през 1773 г. Професор по анатомия в Академията на Любляна, той пътувал из източните Алпи от 1779 до 1781 г. и публикувал статия през 1783 г., описвайки Глокнер като връх, който все още не е бил изкачван. Той изчислява височината на върха на 3793 м. и оставя впечатляваща илюстрация на Гросглокнер и Пастерце, първото известно описание на тази част на планината.
Вдъхновени от книгата на Хаке и първото изкачване на Монблан през 1786 г., принц-епископът на Гурк конт Франц Ксавер от Залм (1749–1822), заедно със своя викарий, ген. Зигмунд Ърнст Хохенварт (1745–1825) и барон Франц Ксавер фон Вулфен (1728–1805) започнали подготовка за експедиция до Гросглокнер. Те ангажирали двама местни от Хайлигенблут като планински водачи, за да направят първите проучвания за изкачване през долината Лайтертал, която е от страната на Гросглокнер с най-малко лед (хората се страхували от ледниците в онези времена). Тези доблестни мъже, наричани в записите „Глокнерс“, направили повече, отколкото им било поръчано – и вероятно достигнали връхната точка на Клайнглокнер на 23 юли 1799 г.
Месец по-късно стартирала експедицията на епископа: планинска хижа (първата хижа Залм) била построена, а пътят до долината Лайтертал бил подготвен така, че епископът да може да я достигне на кон. 30 души, сред тях Залм, Хохенварт и Вулфен, били част от експедицията. Те попаднали на лошо време и първите усилия се провалили, но на 25 август 1799 г. Хохенварт и най-малко 4-ма други членове на експедицията, сред които и двамата „глокнерс“, достигнали отново Клайнглокнер, където те монтирали един от първите кръстове, поставени на планински върхове (това била и една от основните цели на църковната експедиция). Сведенията от Хохенварт не доказват ясно дали са се изкачили на най-високата точка, но епископ Залм (който достигнал скалата Адлерсруе на 3 454 м.), разочарован от неуспеха организирал друга, по-голяма експедиция на следващата година.
На 28 юли 1800 г., 62 души, сред които педагогът Франц Михаел Фиерталер и ботаникът Давид Хайнрих Хопе, потеглили отново към долината. Четирима местни (двамата „глокнерс“ и още двама, които не са известни) проправили пътя в снега, фиксирали въжета на някои по-стръмни участъци до края на Глокнерлайтл и дори изградили втори заслон, наречен хижа Хохенварт. Авангардът достигнал връх Клайнглокнер, но, според експедиционните записки на свещеника от Делах Франц Йозеф Ораш, само четиримата водачи и Матиас Хаутцендорфер, местен свещеник от енорията Рангерсдорф, успели да пресекат седловината Обере Глокнершарте и да се изкачат до основния връх на Грослокнер.
Двамата „глокнерс“ обикновено се идентифицират като братята Йозеф (Зеп) и Мартин Клоц, но тази фамилия не присъства в регистрите на енорията Хайлигенблут. Местен жител, с името Зеп Хойзен е документиран като член на втората експедиция до Гросглокнер през 1802 г., a геологът Улрих Чиг споменава името Мартин Райхер като „глокнер“ водач. Местните и няколко други членове на на експедицията отново се изкачили на следващия ден и най-накрая поставили църковния кръст и барометър на връхната точка на Гросглокнер.
Епископ Залм предприел още две изкачвания през 1802 г. и 1806 г., въпреки, че самият той никога не се изкачил по нагоре от скалата Адлерсруе. Изкачването на Гросглокнер е описано и от ботаника Йозеф Аугуст Шултес, който изследва масива заедно с конт Апоний през 1802 г. Никакви изкачвания повече не били направени по времето на Наполеоновите войни, хижите се разпаднали и били разграбени от местните жители. В следващата епоха на Вормарц обаче планината се превръща в популярно място за алпинисти като Херман и Адолф Шлагинтвайт, които последвали маршрута на първото изкачване.
Към средата на 19 век, развиващият се алпийски туризъм започва да променя традиционната селскостопанска икономика в района на Хайлигенблут. Затова хората от Калс се опитват да осъществят първо изкачване от западната страна, което обаче не се получава, докато Юлий фон Пайер не проучва гребена между Глокнерлайтл и Кьодницкеес през 1863 г. Йохан Щудл издига виа ферата по югозападния хребет на следващата година, а хижа Щюдлхюте е издигната в подножието през 1868 г. Още през 1869 г. повечето експедиции до върха започват в Калс. Първото зимно изкачване на Гросглокнер е извършено на 2 януари 1875 г. от Уилям Адолф Байли Громан, член на Алпийския клуб. През 1876 г. граф Палавичини и неговият водач Ханс Трибусър предприели първата експедиция нагоре по стръмната заледена Североизточна стена, като изсичат 2500 стъпала в Палавичинирине.
През 1879 г. граф Палавичини издига нов железен кръст на върха по случай сребърната сватба на император Франц Йозеф Австрийски и императрица Елизабет; през 1865 г. двамата са посетили Хайлигенблут и мястото, което днес е площадката за наблюдение Франц-Йозеф-Хьохе.
Кръстът е поставен на 2 октомври 1880 г. Палавичини също построява хижа на бившето място за почивка на Адлерсруе на епископ Залм, днес най-високо разположената планинска хижа в Австрия. Австрийският алпийски клуб построи новите Залмхюте и Глокнерхаус по алпийския маршрут от Хайлигенблут.
Първо изкачване със ски е осъществено през 1909 г., а обиколката на масива скоро се превръща в популярна обиколка за ски алпинизъм. Гросглокнер се превръща в най-високия връх на Австрия, когато Южнотиролският регион Ортлер е предаден на Кралство Италия според Договора от Сен Жермен от 1919 г.
Масовият туризъм решително се насърчава от живописния високоалпийски път (Großglockner-Hochalpenstraße),
който се движи от Хайлигенблут до Брук в Залцбург с разклонение към наблюдтелната площадка Франц-Йозефс-Хьохе. Той е построен през историческия проход Хохтор на Алпийския пролом между 1930 и 1935 г. според планове, проектирани от инженер Франц Валак. Проходният път, най-високият в Австрия, достига надморска височина 2576 м. и е една от най-популярните туристически атракции в страната (втори след двореца Шьонбрун) с около 270 000 преминаващи превозни средства и 900 000 посетители всяка година.
