fbpx

Навършиха се 60 години от първото изкачване на Дхаулагири

На 13 май се навършиха 60 години от първото изкачване на Дхаулагири.

Австриецът Курт Димбергер, германецът Петер Динер, швейцарците Албин Шелберт и Ърнст Форер, непалците Наванг Дорже Шерпа и Нима Дорже Шерпа участват в това първо изкачване.

Експедицията е интересна с това, че участниците в експедицията кацат на Френския превал (5200 м) със самолет и отново така качват товари до Североизточното седло на 6000 м.

Машрутът, изкачен през 1960 г. по Североизточния гребен и до сега се счита за класически.

По случай 50-годишнината от първото изкачване на върха, през 2010 г. Димбергер, последният останал жив участник в това изкачване, който вече е 88-годишен, разказа спомените си от това първо изкачване пред UIAA.

Той е сред гостите на честването на Златния юбилей на Дхаулгари, организиран от Непалската алпийска организация.

Перфектният ден в Хималаите, когато слънцето блести, а вятърът едва полъхва, идва след дълго очакване. Шестима алпинисти се отправят към суровия, опасен връх, наречен “замък в облаците”.

Дхаулагири
снимка: Уикипедия

Със своите 8167 метра, връх Дхаулагири до средата на 19 в. е считан за най-високия връх в света. Дори и днес, той има най-високо вертикално издигане от околния терен, изстрелвайки се в небесата с 3-километрови стени. А през 1960 г., той остава един от последните неизкачени осемхилядници.

“Това е красива планина”, казва Курт Димбергер, австриейцът, изкачил и Еверест, и Макалу, но носещ Дхаулагири дълбоко в сърцето си. “Този връх е гледан от векове от индийските равнини, красив, бял замък”.

В онзи ден, 13 май 1960 г., човешки крак стъпва на връхната точка на този замък. Историята на това изкачване обаче започва много преди това.

Преди 70 години, преди човешки крак изобщо да е стъпвал на осемхилядник, френска експедиция достига до седловината на 5200 м на Дхаулагири. След като проучва опасния терен по югоизточното ребро и стена на върха, алпинистите достигат до заключението, че  изкачването е “невъзможно” и се връщат.

Месец по-късно същата френска експедиция става първата, която изкачва осемхилядник: Анапурна. Следват и други неуспешни опити през 50-те. Една от любимите истории на Димбергер е за експедицията на аржентински военни.

Когато експедицията достига 7200 метра те не намират място, за да устроят лагер. Затова взривяват скалата с динамит, за да заравнят пространството, разказва смеейки се Димбергер.

Курт Димбергер
Снимка: Уикипедия

Успешната експедиция, към която се присъединява австриецът е организирана от Макс Айселин от Люцерн, Швейцария. С малко пари, той и останалите започват да молят хората да помогнат за начинанието. Много хора от Швейцария, Австрия, Германия и Италия се отзовават с малки суми от 10 до 20 швейцарски франка.

Други фирми пък даряват екипировка. Любими на Димбергер от експедицията на Дхаулагири са чифт високи ботуши, направени в Италия от норвежка еленска кожа. “Те бяха много леки и много добри, по-добри от някои от пластмасовите обувки в днешно време”, разказва той.

Един факт, който изтъква Димбергер е интернационалният характер на експедицията. В нея участват членове от пет държави.

“Това беше експедиция, която под швейцарско ръководство, беше първата международна експедиция на осемхилядник”, споделя алпинистът.

Експедицията пристига в подножието на Дхаулагири през пролетта на 1960 г. Тя е първата в историята, която използва самолет за транспортиране на товари и хора.

Самолетът, наречен Йети, се приземява и излита от лагер на височина 5200 метра в планината. Тази надморска височина все още е рекордна в аеронавтиката. За съжаление, Йети се разбива на 5 май при излитане от лагера. Никой не е пострадал, но 16-членната експедиция остава разделена на три групи.

Димбергер попада в групата, която е най-високо в планината. Алпинистите изграждат лагери все по-високо и по-високо, подготвяйки се за атака. Малкият екип няма повече време да се аклиматизира, разказва Димбергер. Основният проблем, казва той, е времето.

“Беше и технично предизвикателство, беше трудно, но основното предизвикателство беше времето”, спомня си алпинистът.

“Идваха буря след буря”. След един провален опит в края на 12 май, перфектният ден дойде. Групата тръгва без кислород и в алпийски стил, разказва Димбергер.

Този ден, под ясното, синьо небе, няколко души достигат върха. Освен Димбергер, това са Петер Динер, Ърнст Форер, Албин Шелберт, както и Нима Дорже Шерпа и Наванг Дорже Шерпа от Непал.

Първо изкачване на Дхаулагири – Курт Димбергер, Албин Шелберт, Наванг Дорже и Нима Дорже. Снимка: Мountainsoftravelphotos.com

Десет дни по-късно, шевейцарците Мишел Воче и Хюго Вебер също достигат връхната точка на Дхаулагири.

“Щастлив съм, че го направих”, казва Димбергер. “Тогава бяха съвсем различни времене”, смоня си той усилията. “Сега може да погледнете на сателитна снимка и да видите това и онова”.

Comments

comments

Валерия Динкова

v_dinkova@varhove.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

error: Защитено съдържание !!