Испанецът Жорди Короминас ще е тазгодишният носител на „Златен пикел“ за цялостен принос
Испанският алпинист Жорди Короминас ще получи наградата за цялостен принос в алпинизма на името на Валтер Бонати по време на връчването на призовете „Златен пикел“ (Piolet d’Or) от 8 до 10 декември в италианския курорт Сан Мартино ди Кастроца в Доломитите.
Името на Короминас е добре известно в алпийската общност, но по-скоро е непознато за широката аудитория, отбелязва ExplorersWeb. Причината не е в това, че постиженията му не са значими, а в това, че той винаги е избягвал да попада в светлината на прожекторите.
Мъж, който не говори много, и планински водач на пълен работен ден, той не е това, което съвременната аудитория си представя като прочут алпинист. Не е позирал със сертификати за рекорди на Гинес, нито има екип за връзка с медиите и не си прави селфита по планинарските фестивали. Все още няма и профил в Инстаграм и предпочита да чете хартиени книги, разказва за него ExplorersWeb.
Роден през 1958 г. в Барселона, Жорди от дълги години живее в Бенаск – малко планинско градче в испанските Пиринеи.
Винаги е поставял на първо място стила пред рекордите и е избирал целите си не според популярността им, а според тяхната трудност и естетика.
Започва да катери млад. Короминас е едва на два месеца, когато майка му го завежда на първия му лагер в планината. През 90-те той изкачва всички трудни и дълги маршрути в Пиринеите, през лятото и през зимата. Става и автор на редица нови скални и смесени турове. В началото на новото хилядолетие, той предприема изкачвания от по-голяма сложност в Андите, Патагония и Хималаите.
Височинни изкачвания
Те включват индийски върхове като Талай Сагар, Шивлинг и Меру, върхове в Андите и кулите в Патагония, както и няколко незавършени маршрута, сред които новия тур, който се опита да прокара по Тенги Раги Тау през 2008 г.
На осемхилядниците Короминас започва с Дхаулагири през 1991 г., направи опит за безкислородно изкачване на Северната стена на Еверест през 2000 г., и изкачване на Гашербрум II с една единствена атака през 2006 г.
Освен тези осемхилядници, той никога не е проявявал интерес към традиционните маршрути. Хималайските осемхилядници предлагат други стени за по-смелите. В случая на Короминас два върха бележат неговата кариера – К2 и Лхотце Шар.
Лхотце Шар е първият връх Хималаите, който той се опитва да изкачи – луд опит в младостта през 1988 г. Той тръгва по „Австрийския маршрут“ и достига до 7400 м. Връща се отново без много шум през 2010 г. и прави опит за изкачване на Южната стена на основния връх Лхотце. През 2019 г. прави трети опит на Лхотце Шар, както и на Южната стена на Нупце.
Характерно е за Короминас – и това е една от причините да не е толкова известен – че се цели нависоко и да не се страхува да се провали. Това се случва на Лхотце Шар, на Гашербрум IV (два опита в алпийски стил през 2006 г), и на Южната стената на Шиша Пангма през зимата.
К2
Кариерата на Короминас е свързана най-вече с Магичния тур (Magic Line) на К2. По онова време „Магичният тур“ по юг – югозападното ребро на К2, е смятан за технически най-трудния маршрут за изкачване на върха. Дотогава е изкачен веднъж и повече никога не е бил повторен. „Това е самоубийствен тур“, е мнението и на Райнхолд Меснер.
Короминас осъществява второто изкачване при самостоятелна атака, след като партньорите му се отказват. Никой след това не е повторил това постижение.
Встрани от успеха, експедицията е отличена за своята креативност, амбициозност и достъпност. Това е и повратна точка за начина на комуникация на експедициите с обществото – отворен, честен, информиращ за техния напредък, придружен от снимки, във време, когато вече има интернет, но все още няма социални мрежи или смартфони.
За експедиция с толкова добра комуникация е странно, че Короминас – единственият който изкачва върха, не беше склонен да говори за нея. Отказът му да дава интервюта и да говори много за изкачването само увеличиха славата му. Той просто продължи да води клиенти по планините, да планира собствените си изкачвания и да слуша повече, отколкото да говори.
Преходна фигура
Короминас е смятан за лице на прехода между дивите и донякъде безразсъдни 80 години на миналия век, с по-внимателно планирания, технически подход към маршрутите с висока трудност на по-високите върхове в годините след това.
Но преди всичко той описва себе си като човек, който иска да предаде знанията, които е получил от родителите си, учителите си и приятелите си. След високите върхове испанецът посвещава живота си на водене на хора в планините и обучение на другите като професионален водач (все още действащ), както и ментор на по-младите алпинисти.
Досега носители на приза „Златен пикел“ за цялостен принос в алпинизма са били Валтер Бонати (2009 г.), Райнхолд Меснер (2010 г.), Дъг Скот (2011 г.), Робер Параго (2011 г.), Курт Димбергер (2013 г.), Джон Роскели (2014 г.), Крис Бонингтън (2015 г.), Войчех Куртика (2016 г.), Джеф Лов (2017 г.), Андрей Щремфеел (2018 г.), Кшищов Виелицка (2019 г.), Катрин Дестивел (2020 г.), Ясуши Яманой (2021 г.), Силво Каро (2022 г.), Джордж Лоу (2023 г.)
