Почина легендата на британския алпинизъм Дъг Скот (ВИДЕО)
На 79 години почина британският алпинист Дъг Скот. Той е ключова фигура в английския алпинизъм и първият британец, изкачил Еверест,
Дъг Скот беше привърженик на изкачванията в алпийски и лек стил и един от пионерите на алпийския стил в Хималаите. Той е носител на третия Златен пикел за цялостен принос през 2011 г., след Валтер Бонати (2009) и Райнхолд Меснер (2010).
Дъг Скот е починал от рак тази сутрин. Той беше диагностициран със заболяването през март. С него си отива една от най-големите легенди на британския алпинизъм. Човек, който в допълнение към големите изкачвания, оцеляваше по невероятен начин в планините (на The Ogre, 1977) с Крис Бонингтън и заслужи Златен пикел за цялостен принос (2011 ), който получи от Валтер Бонати.
Дъг Скот е роден през 1941 г.. в Нотингам. Започва да се катери в Дербишир, когато е на тринадесет години, и скоро открива уелските стени на Сноудония, Шотландия, Алпите и Доломитите. На осемнадесет години завършва първия си сезон в Алпите. През 1965 г., на 23-годишна възраст, той участва в първата си организирана експедиция, която се провежда в планините Тибести, в Чад. Това е първото от многото му пътувания до големите планини на света.
В края на 60-те години Скот катери с осигуровки в Доломитите и Тролската стена в Норвегия. Той също така открива Йосемити, изкачва се с американската звезда Роял Робинс и след това прави първото европейско изкачване на Ел Капитан с австриеца Петер Хабелер.
Една сутрин през февруари 1972 г. докато е в банята му се обажда алпинистът от Салфорд Дон Уиланс, който го кани на международна експедиция до югозападната стена на Еверест. Те трябва да заминат за Непал след няколко седмици.
Изкачват вр. Чангабанг в индийските Хималаи, преди да успеят на Еверест и Огре.
На 24 септември 1975 г. Скот и партньорът му Дъгал Хастън са първите британци, достигнали върха на Еверест от страховитата югозападна стена, превръщайки се в истински национални герои.
След като напускат най-горния лагер скоро след зазоряване, двойката се забавя, докато се опитва да оправи замръзналото кислородно оборудване на Хастън, а дълбокият сняг, на места над гърдите, забавя напредването им. Вече е 15:30 ч., когато най-накрая стигат до по-ниския южен връх, където двамата алпинисти спират, за да разтопят сняг за пиене.
Да продължат ли? Хастън предлага да спрат за нощувка, но Скот решава, че е по-добре да продължи и го направи. Два часа по-късно, около 18 часа, те са на върха.
Тръгвайки назад светлината им изгасва и се оказва твърде тъмно, за да продължат. След като свършват кислорода, Хастън и Скот са изправени пред жестока нощ на хипоксия и студ. Никой никога не е прекарвал нощ на тази височина. Още по-лошо за Скот, който е оставил пълния си костюм, защото му е твърде тесен, за да изкачва. Цяла нощ те се борят с халюцинации и заплаха от измръзване, но и двамата оцеляват без измръзвания и успяват да се спуснат при първата слънчева светлина.
След това, през 1978 г., в средата на експедиция до K2 той губи партньора си Ник Есткърт в лавина.
Като цяло Скот осъществява четиридесет и пет експедиции до високите планини на Азия, достигайки четиридесет върхове. С изключение на изкачването си до Еверест, той изпълнява всичките си изкачвания в лек алпийски стил и без да използва кислород.
След изкачването му през 1975 г. на Еверест с Дъгал Хастън, той открива 2800-метров маршрут на Денали на следващата година.
На Огре той изживява с Крис Бонингтън невероятна история за оцеляване. На 13 юли 1977 г. следобед, ставайки първите алпинисти, достигнали върха на непревземаемия Огре, Дъг Скот и Крис Бонингтън започват дългото спускане от върха. Преди първия рапел Скот пада и чупи двата си крака. От този момент те започват отчаяна битка за оцеляване. История, която той ще разкаже в книгата „Ogre. Biography of a mountain and the dramatic story of its first ascent“ („Огре. Биография на планината и драматичната история на първото изкачване“ – б.р.).
Изкачването му на Канчендзьонга с Джо Таскър, Питър Бордман и Жорж Бетембург през 1979 г. също се оказва невероятно предизвикателство, поставяйки нови стандарти при изкачването на големи планини по нови маршрути без кислород. След това идват експедициите до Кусум Кангуру и северната стена на Нупце с Алън Рауз, Брайън Хол и Жорж Бетембург.
През 1982 г. избраният връх е Шиша Пангма, където Скот открива, заедно с Алекс Макинтайър и Роджър Бакстър-Джоунс, нов маршрут в алпийски стил. Освен това осъществява няколко експедиции до K2 и Макалу, опитвайки се да достигне в алпийски стил до границата на възможното.
Маршрутът, който той отвори с Рик Уайт, Жорж Бетембург и Грег Чайлд на Шивлинг през 1981 г., все още се счита за едно от най-дръзките постижения в света. Той се помни със своята трудност, красотата и стила, с който е изкачен.
Неговата биография „The Himalayan climber. A long search in the great mountains of the world“ („Хималайският алпинист. Дълго търсене на големите планини на света”- б.р.), Скот пише заедно с легендарния британски журналист и редактор Кен Уилсън (създател и директор на списание Mountain). Това е ключова фотографска книга, която в изображения и текстове обрисува тази златна ера на английския алпинизъм.
През 1994 г. Скот е назначен за командир на Ордена на Британската империя. Той беше президент на Британския алпийски клуб, а през 1999 г. получава златен медал от спонсорите на Кралското географско общество.
През 1995 г. Скот основава Community Action Nepal (CAN), неправителствена организация с нестопанска цел, чиято мисия е да улесни планинарите да помагат на хората в планините на Непал.
Скот два пъти се е развеждал. До смъртта си той остава с третата си съпруга Триш, за която се жени през 2007 г . Има три деца, Майкъл, Марта и Роузи, от първия си брак, с Ян и двама сина, Аран и Юан, от втория му брак с Шару.
