Хижа Мальовица – вр. Мальовица – Рилски манастир

В натовареното ежедневие предложеният маршрут, който може да бъде изминат в рамките на един уикенд може да се окаже изключително приятен.  Той преминава през един изключително красив дял на Рила. Пред погледа ви се редуват непристъпни върхове, бистри езера, сипей и снежни преспи, огрети от слънцето поляни. В края на прехода достигате Рилският манастир, най- големият в България, съхранил българската култура и книжовност през вековете.Пленително красивият връх Мальовица (2729 м. н.в.) се извисява в едноименния дял на Северозападна Рила. В тази част на планината той отстъпва по височина само на връх Голям Купен (2731 м.н.в.). Върхът е непристъпен от северната, западната и южната си част и това от години го прави изключително привлекателен за българските алпинисти. И то дотолкова привлекателен, че е наречен символ на българския алпинизъм

Пътят до х. Мальовица

Автобусът от София ще ви остави на паркинга пред обновения комплекс „Мальовица“. Вървите по пътя към сградата, преминавате от лявата й страна и продължавате по пътеката. Скоро от лявата ви страна ще остане пистата, след което ще преминете и през дървената порта на „Национален парк  Рила“. Веднага след нея са и указателните табели и карта на местността.

Пътеката за хижа Мальовица продължава право напред. Оттук ви очакват около 40 – 50 минути по сравнително равен терен. Пътеката преминава през долината на Мальовишка река. Почти до хижата реката ще остане от дясната ви страна. Високо над нея ще се полюбувате на непристъпни скали. Една от забележителностите, която ще срещнете по пътя е чешмата, построена в памет на дългогодишния хижар Боре Мальовишки.

Малко преди хижата да се открие пред погледа ви пътеката прави завой вдясно, с камен мост пресича Мальовишка река, в близост до живописно водопадче, следва отново завой на ляво и за пръв път виждате хижата. През последните метри от тук до хижата пътеката  продължава отново направо, но вече от дясната страна на реката.

Изкачването

Препоръчително е изкачването на върха да започне рано сутринта, тъй като ви очаква дълъг преход. Пътеката започва от южната страната на хижата. В началото следвате синьочервена маркировка към в. Мальовица и з. Орловец. Със стръмно изкачване непрекъснато пресичате Мальовишка река.  След около 20 – 25 мин. излизате на т. нар. Първа тераса – равно затревено пространство. Следвайки маркировката се продължава по пътеката на юг. Следва стръмно изкачване и след още около 30 мин. излизате на Втора тераса.

Още в началото ще забележите камъка с паметните плочи на загинали алпинисти. Втора тераса е в подножието на върховете Малка Мальовица, Петлите и Камилата, които са известни с катерачните си стени.Тук връх Мальовица изцяло се губи от погледа. На Втора тераса се разделят и пътеките за върха и  з. Орловец.  Следвайки указателните табели и червената маркировка трябва да продължите на югозапад. От тук започва най – стръмната част на изкачването. Следвайки коловете на зимната маркировка продължаваме по заравненото пространство на право. В дъното му, пътеката завива рязко вдясно (на запад) и започва стръмно изкачване към Еленино езеро. При ясно време в определен момент от изкачването на север се открива панорамна гледка към Витоша и Самоков. След като преминем покрай сухо езеро,  заобикаляме от дясно и скоро се изкачваме на Еленино езеро.

Тук е последното място, на което може да спрете за по – дълга почивка преди върха. Пътеката преминава покрай източната страна на езерото. След стръмно изкачване излизаме на главното вододелно било на България между върховете Мальовица и Елени връх. Това е линията, която разделя реките вливащи се в черноморския от реките, вливащия се в  Беломорския басейн. Оттук далече под нас се вижда и Рилския манастир. Продължаваме на запад и след изкачване на безимен връх, състоящ се от няколко скалички продължаваме по билото. Надясно, само на около 100 м. е затревения източен склон на връх Мальовица.

Гледката

При ясно време гледката от върха е изумителна. На север и северозапад пред нас се откриват Витоша и Осогово, на изток е Мусала, а по – близо до нас и всички върхове от Мальовишкия дял  на планината. На юг е веригата на Пирин, а на запад връх Мермер Урдините езера. В далечината на северозапад се вижда и х. Рилски езера.

Слизането

За да започнете слизане трябва да се върнете в началото на билото, по което идвате. При зимната маркировка обаче тръгвате на дясно. Слиза се по западния склон на връх Мальовица, като следвате маркировката.След като излезете на билото между  Мальовица и Мраморец (Мермер) продължавате по зимната маркировка. Оттук до началото на гората, която е крайния етап на слизането ще виждате Рилския манастир. В началото на връх Мраморец наляво от стълбовата маркировка се отделя пътека, право на юг по Дълги рид. Пътеката слиза на серпентина по рида. Около 2 часа след началото на слизането наклонът на склона намалява и навлизате в широколистна гора, която скоро преминава в иглолистна.

Надолу под вас чувате шума на Друшлявишка река. Слизането през гората по маркирана пътека продължава около 1 час.  В края на гората виждаме покрива на Манастира. Скоро пътеката ни извежда пред източната порта на Светата обител.