fbpx
петък, март 14, 2025
ЕкипировкаКатерене

Катерачното въже от конопа до днес

Мария ЛАЗАРОВА, Росен ТАЛОВ

„Откриването“ на въжето започва някъде с първите крачки на първите хора, вероятно още преди да излязат от пещерите. Изобщо, цялата история на човечеството е свързана с употребата на въжета с най-различни приложения.

Но това, което дава мощен тласък в технологичното развитие на въжето и обуславя истинска революция в неговата конструкция, е връзката му с катерача.

Ако хилядолетия наред въжетата са се правели от усукани животински или растителни влакна, то с развитието на алпинизма и скалното катерене, изискванията към тях остро нарастват.

Първите въжета,

използвани в катеренето, далеч не са специализирани за тази дейност. Направени предимно от растителни влакна, те имат редица неудобства по отношение на здравината, теглото и особено що се отнася до толкова необходимата за алпинистите еластичност. Били са използвани предимно като осигурително средство – например за преминаване в свръзка при труден пасаж или за спускане през стръмни учасъци.

Това въже е доста просто – неспециализирано статично въже с множество проблеми в производствения процес. Тъкано предимно на ръка, еднаквост е невъзможно да се постигне. Това води до лошо съотношение на здравина и тегло, лоша издръжливост, ненужно висока твърдост и до близо нулева еластичност. Нишките са спираловидно сплетени, за да добавят здравина, но заедно с това утежняват и проблема с управлението на въжето. То се усуква върху себе си и се завързва, създавайки високорискови предпоставки за опасности. Това всъщност е и епохата в катеренето, когато не много от най-добрите алпинисти живеят повече от 30 години.

С развитието на алпинизма

към въжетата съвсем естествено се появяват и нови изисквания. Ясно е, че толкова необходимите мерки за безопасност имат известна заслуга. Така в средата на 20-ти век се стига до внедряването на синтетични влакна за направата на въжето. Найлоновите нишки съществено допринасят за усъвършенстването му на първо място със здравината и издържливостта на атмосферните условия и продължителна експлоатация. Освен това, то става по-леко, по-еластично, като вече е и водоустойчиво.

Разбира се, основната заслуга е на откривателите на найлона. Найлонът е патентован през 1935 г. и за първи път е използван при въже за катерене в Америка в началото на 40-те години. Първото найлоново въже за катерене си проправя път към Европа през 1949 г. Това е ключов фактор за скалното катерене, което вече се превръща в спорт. Ползите са очевидни – найлоновите са много по-еластични, допринасяйки за защитата на катерача при падане. В допълнение към въвеждането на синтетични материали, машинното производство също се развива. Това вече позволва по-строг контрол и последователни тъкания, което води до по-здрави въжета. С такова въже катерачите вече имат възможност да предприемат много по-сложни изкачвания при значително по-малък риск за живота им. Усукването във въжето обаче и на този етап затруднява управлението му.

Истинската революция в изработването на катерачните въжета

идва през 1953 г. Тогава немската фирма Еделрид (Edelrid) внедрява в производството най-значителната разбароботка – системата „kernmantle“, известна у нас като „кабелен тип“. Въжето се състои от носеща сърцевина от синтетични нишки и оплетена около нея защитна обвивка. Този иновативен дизайн допълнително повишава еластичността и здравината и решава два основни проблема на катерачите – заплитането и износването на въжетата. Обвивката минимизира проблема с амортизацията, като същевременно абсорбира по-малко вода. Преди нея въжетата се търкат по скалните ръбове и катерачния инвентар, което води до бързото им износване, а сега вече сърцевината е защитена. Тя осигурява по-голямата част от силата на въжето – приблизително 80%.

Този революционен дизайн бързо се превръща в индустриален стандарт. Всъщност стандартите на UIAA за динамично въже покриват само този тип конструкция.

Сърцевината и обвивката – двата основни компонента на динамичното въже – са много различни по дизайн. В годините напред дизайнът и на двата търпи развитие и това е напълно оправдано не само от гледна точка на усъвършенстване на въжето, а и предвид все по-новите и амбициозни предизвикателства пред катерачите.

Сърцевината се състои от синтетични нишки, вплетени във влакна. Тези влакна са усукани, за да образуват няколко снопа, които усукани заедно, формират въжето. На всеки етап има определено ниво на усукване и всеки от тях помага да се определят крайните свойства на елонгация. Тоест, и материалът, и производственият процес, вече определят способността на въжето да поема ударната сила при падане. Кинетичната енергия от катерача се преобразува в топлинна в рамките на въжето, заради триенето между компонентите. Сърцевината включва по-голямата част от напречното сечение и масата в повечето динамични въжета, а обвивката действа като защита.

Въпреки, че обвивката е с основно защитна функция, тя също така определя и свойствата на въжето.

Основните фактори при определяне на тези свойства включват: 1. Брой използвани снопове 2. Брой на оплетките 3. Модел на оплетка на обвивката 4. Стегнатост на тъкане.

Сърцевината и обвивката на въжето са два независими компонента, но с едно направление. Ако конструкцията не е прецизирана, възможно е да се получи приплъзване на двете основни части една спрямо друга. Обвивката търпи деформации под въздействието на външни фактори – устройсто за спускане, възли и т.н. – и така се получава свободна зона.

Според Британския съвет за алпинизъм най-често срещаният модел на тъкане за динамични въжета е две върху две оплетки. Стегнатостта на тъкането също влияе върху устойчивостта на износване – по-плътното тъкане води до повече устойчивост.

Днес тази технология на производство е усъвършенствана до най-дребния детайл. Изработката на катерачните въжета е съобразена с най-малката подробност на специфичното им приложение.

Като правило, въжетата с по-голям диаметър са по-устойчиви на износване, но пък са значително по-тежки и неудобни. Особено на маршрути, където теглото и удобството са водещи при избора на въже, катерачите предпочитат да е с по-малък диаметър. Качеството и характеристиките вече са постигнати с баланс между теглото, здравината и динамичните характеристики.

И все пак, като хвърлим поглед назад във времето, със старите конопени въжета алпинистите са досигнали катерогия 5, изкатерили са големите северни стени в Алпите е са изкачили осемхилядници.

 

Мария Лазарова

Мария Лазарова е журналист със специализация „Печат“ и магистър по Публична комуникация. Над 20 години работи в сферата на печатните и он-лайн медии. Автор, редактор и основател на периодични издания, сред които и „Върхове“. Запален планинар от детството си и с интереси в алтернативните аутдор дейности и спортове. redakcia@varhove.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Предстоящи събития

Contact Us

error: Защитено съдържание !!