Книгата „Златни пикели – Оскарите в алпинизма“ вече излезе на български език

Валерия Динкова 27.11.202328.11.2023 български, давид шамбр, златни пикели - оскарите в алпинизма, книга, Момчил Дамянов

Книгата “Златни пикели – Оскарите в алпинизма” на Давид Шамбр и Клод Гардиен излезе на български език. Преводът е на планинския водач Момчил Дамянов.

Луксозната книга, събрала в 384 – допълнени за българското издание – страници историите на носителите на престижната награда, ще бъде представена на 4 декември във Френския институт. За премиерата на книгата в България пристига лично един от авторите, Давид Шамбр.

Изданието прави вълнуваща ретроспекция на най-красивите, трудни и въплъщаващи духа на модерния алпинизъм изкачвания в планините на света от 1991 г. до днес. То представя спиращи дъха истории за преодоляване на считани за невъзможни ледопади, стени, алпийски ръбове и достигнати върхове в Хималаите, Каракорум, Памир, Алпите, Аляска, Гренландия, Йосемити и Патагония, истории за оцеляване и за надмогване на страха, затаил се в сърцата и на най-смелите.

„С предговор от Виктор Сондърс (президент на British Alpine Club) и под редакцията на Катрин Дестивел (една от емблемите на женското катерене и алпинизъм и създател на издателството Les Editions du Mont Blanc), книгата „Piolets d’Or“ е вероятно единственият труд, който обобщава историята на съвременния алпинизъм. Книгата, написана от David Chambre и Claude Gardien, представя всички забележителни изкачвания и подвизи през последните тридесет години и припомня заслугите на мнозина други, тъй като авторите създават и категория „забравените златни пикели“ към официалните „Златни пикели“ и пикелите за кариера. Касае се за издание с изключителна иконография, включваща и картография на маршрутите на златните пикели“.
– Alpine Mag, 2021, Jocelyn Chavy

За предизвикателството да бъде преведена такава книга, разговаряме с Момчил Дамянов.

Момчил Дамянов с книгата — Момчил Дамянов с българското издание на „Златните пикели – Оскарите в алпинизма“

Как се превежда книга, близка до професията Ви, и вероятно в сферата на близките Ви интереси?

Трудно ми е да отговоря точно на въпроса, защото всъщност това е първата книга, която превеждам. Аз не съм преводач и не бих се захванал с книга или дори просто с материал, ако не са свързани с планинарството и алпинизма, които да, са моя професия и хоби. Иначе установих, че има огромна разлика между това да прочетеш една книга или да я преведеш (или дори само редактираш, което съм правил доста повече) – потъваш в историята, ровиш в други книги, в интернет, и на финала се чувстваш много близък с героите и историите в книгата, все едно са ти близки, все едно ти си ги преживял. Не ми се е случвало толкова да потъна в друга книга.

Кои са акцентите в нея, които лично предизвикаха специално внимание?

Когато поех задачата, си мислех, че просто ще превеждам описания и разкази за изкачвания, но нещата се оказаха много по-сложни. На няколко пъти събитието – фестивалът „Златен пикел“, е разтърсвано от противоречия, от протести на част от участниците или основни играчи в този вид алпинизъм. На няколко пъти формата на събитието е променяна, въвеждани са нови правила. Дори има една „нулева“ година – 2008, без събитие, когато са обмисляли как да продължат нататък. Там основно беше съсредоточено моето внимание, защото тези участъци бяха много по-трудни за превод, и второ – те ми бяха и много интересни. Те всъщност показват философията и развитието на алпинизма – нещо, което не можеш да усетиш от описанията на изкачванията.

Има ли отличителни истории между кориците?

Няма как изкачване, дори само номинирано за „Златен пикел“, да не е отличително.

Така че всички истории в книгата са такива. Не само изкачванията – често в нея се разказват накратко биографиите на някои от участниците, да не говорим за представянето на тези с награда за цялостна кариера. Всички тези истории са необикновени и вдъхновяващи. Естествено, някои изкачвания са представени по-сухо и кратко, но има и такива, които са много интересни и дори драматични и на тях е отделено повече място. Ще оставя на читателите да ги открият между кориците на книгата.

Срещнахте ли трудности при превода?

О да, основно там, където се дискутират философските въпроси. Например за това дали изкачвания в експедиционен стил имат място сред номинациите или пък дали трябва да се вярва на честната дума на алпинистите, дали трябва задължително да се искат доказателства за техните изкачвания. Езикът в тези части ставаше доста по-труден, дори не само за превод, но и за разбиране.

Има ли интерес към книгата преди официалното й представяне на българския книжен пазар и откъде можем да си я купим?

Няма как едно толкова специализирано издание да се радва на широк читателски интерес, но в „балончето“ от хора, в което живея, има голям интерес, разбира се. Книгата е издадена съвсем наскоро, много разнообразна е (за разлика от книгите по темата, които се фокусират обикновено върху едно изкачване или една личност). Освен всичко, тя е написана на френски език, което я прави достъпна за по-малко хора в оригинал, отколкото книгите написани или преведени на английски език. За разпространението трябва да се пита издателят. Предполагам, че ще я има в големите вериги книжарници, но със сигурност ще може да се намери в магазини „Стената“.

А нужна ли е на алпийската и на планинарската общност изобщо церемония за отличаване на постижения и има ли „скрити“ такива?

В самото начало на книгата е разказано как възниква фестивалът „Златен пикел“ и защо точно във Франция. За да направи истинския алпинизъм по-познат за медиите и съответно за широката публика, като така ще бъде и по-лесно да се заинтересуват спонсорите. Така че идеята на церемонията и наградата в началото е много прагматична. След което все пак се вижда, че не е лошо да има един такъв „празник на истинския алпинизъм“.

Естествено, че присъждането на награди в алпинизма, дейност за която оценката е толкова субективна, има и своите противници. Има алпинисти, които не биха застанали никога под прожекторите на сцената, защото за тях алпинизмът е нещо много лично, което правят за себе си, а не, за да се показват и да бъдат награждавани. Но ето – повече от 30 години „Златни пикели“ съществуват и се радват на интереса на общността, като към отговора на въпроса дали има нужда от такава церемония бих дал и по-нови примери – от 2002 г. известното американско списание „Climbing“ връчва подобна награда – „Златен клин“ за постижения в алпинизма и катеренето, а в Азия от 2005 г. си имат „Златен пикел на Азия“.

Давид Шамбр е страстен катерач, член на Groupe de Haute Montagne. След като открива катеренето по скалите на Фонтенбло, тръгва по големите алпийски маршрути на Монблан (първо свободно преминаване на тур Бонати на Гран Капюсен), докато учи география в Сорбоната. През 80-те години на ХХ век е част от първата вълна става професионални катерачи в рамките на Bande des Parisiens. Силата му е в свободното и соло катерене, като същевременно пътува по света.Премества се да живее в Прованс, за да бъде по-близо до скалите. Той споделя своята страст като пише исторически статии за повечето списания и книги за планинарство и катерене включително “Le 9e degré, toute l’histoire de l’escalade”, и в съавторство “Haute montagne”, “Le huitieme degree”, “Ëscalade, debuter et progresser en toute securite”, “Piolets d’or”, “Ïl etait une fois l’escalade” комикс.