Кои са българите, дали живота си за мечтата за осемхилядник?
След трагедията на 5 февруари, при която загина Атанас Скатов при опита му за изкачване на К2, той стана единадесетият български алпинист, намерил смъртта си по склоновете на осемхилядниците. Кои са българите, загинали при изкачвания на осемхилядници?
Христо Проданов
На 20 април 1984 г. Христо Проданов става първият българин, изкачил Еверест. Сам, без кислород, по най-трудния маршрут – западния склон, известен като „Жестокият път“. Христо стъпва на върха късно – в 18:15 и остава на него цели 33 минути. Започва да слиза по собствените си стъпки вече по тъмно и при убийствената температури от -40 градуса. Прогнозата за буря се сбъдва и Проданов е принуден да си направи бивак на височина 8700 м. Умира между 21 и 22 април 1984 г. след три денонощия в „Зоната на смъртта“ без кислород. Последните му думи са: „Не съм далече! Не съм далече! Аз съм…гребена.“
Приятелят на Христо Проданов, Людмил Янков предприема спасителна акция, която и до днес остава в историята като символ на решителност и себеотрицание. С надеждата да спаси приятеля си, Янков се отправя към Голямата сива кула, над която по радиостанцията Прооданов казва, че се намира. Открива само следите и раницата му. Нощта пада и животът на самия Янков е застрашен. Въпреки всичко той успява да оцелее, но не без загуби – четири замръзнали пръста, които се налага да бъдат ампутирани.
Милен Метков и Огнян Стойков
На 5 септември 1989 г. 18-членна експедиция се отправя към Анапурна. Алпинистите се разделят в четири групи и в продължение на месец провеждат аклиматизационни изкачвания. На 23 октомври към върха се отправя първата група, а ден по-късно – и втората. И двата екипа успяват да стигнат до 7200 м височина, след което са принудени да се върнат поради лошите климатични условия. На 28 октомври времето се подобрява и опит за изкачване предприемат Людмил Янакиев, Огнян Стойков, Милен Метков и Петър Панайотов. На Милен Метков обаче му се налага да се върне поради измръзване на краката. Останалите алпинисти стъпват на върха в 11:30 ч.
На връщане Янакиев, Стойков и Панайотов срещат Милен, който все пак е решил да продължи изкачването. Те се опитват да го разубедят и да накарат да се върне, тъй като към този момент времето е напреднало. Метков обаче е непреклонен. Огнян Стойков решава да го придружи с надеждата да го накара да се откаже, а Людмил Янакиев и Петър Панайотов продължават надолу. Час по-късно Милен Метков съобщава, че е паднала мъгла и двамата не знаят къде се намират. Малко по-късно в района пада лавина, в която се смята, че Метков и Стойков са загинали . Телата им така и не са открити, а експедицията е прекратена.
Йорданка Димитрова
През 1991 г. Йорданка Димитрова става първата българка, стъпила на осемхилядник – Чо Ойю. Партньорът й в изкачването е Борислав Димитров. Двамата основават Сдружение „Световни осемхилядници” и си поставят за цел да изкачат всички 14 осемхилядници. Тази амбиция така и не се осъществява. През 1994 г. Димитрова загива при опит за изкачване на Кангченгдзьонга.
Христо Станчев
Христо Станчев загива в опит за изкачване на Манаслу през есента на 1998 г. Лошото време и силните ветрове стават причина при слизане от Лагер 4 (7350 м) Станчев да се подхлъзне и да падне. На следващия ден тялото му е забелязано на 200 м встрани от маршрута. Поради дълбокия сняг останалите участници в експедицията не успяват да стигнат до него.
Христо Христов
Христо Христов загива при изкачване на Еверест през 2004 г. само на двадесет и шест години. Той е член на юбилейната експедиция по случай 20-годишнината от първото българско изкачване. Тялото му е открито на височина 8680 м от руснака Александър Абрамов и двама шерпи вкопчено в парапета в седнала поза. Първоначално Христов трябва да изкачи върха без кислород заедно с Дойчин Боянов и Николай Петков, но изостава и първоначално се смята, че се е върнал. За последно разговаря с Боянов на около 50 м под върха, а по-късно е забелязан от двама шерпи на самия връх. Най-вероятната причина за смъртта на Христов са физическите и психическите проблеми, причинени от липсата на кислород в „Зоната на смъртта“. Тялото на Христо остава на Еверест.
Клубът по катерене и алпинизъм в родния град на Христо Христов – Смолян, носи неговото име, а на скалите с прокарани маршрути над града има паметна плоча с надпис „Върховете се изкачват с приятели.“
Мариана Масларова
През 2004 г. на Еверест загива и поетесата и племенница на Христо Проданов Мариана Масларова. Тя е част от руско-бразилска експедиция, която изкачва върха паралелно с българската експедиция. По пътя към върха, тя среща изтощения Христо Христов, когото се опитва да окуражи, както и още двама души от българския екип. За последно е видяна на височина 8680 м на второто стъпало под върха от новозеландеца Ръсел Брайс, един от водачите на експедиции. По всяка вероятност е успяла да достигне Еверест, въпреки че за това няма твърди доказателства като снимки и свидетелски показния. По-късно двама руски алпинисти съобщават, че са я забелязали на 7800 м, но след това тя изчезва безследно. Тялото й така и не е намерено.
В книгата си „Богинята Майка на Вселената“ Атанас Скатов предава следния разговор с Виктор Бобок, планински водач от Русия, с когото се засичат на базовия лагер под Еверест:
„Разказа ми как на 1 юни 2004 г. след като се изкачил на върха по северната стена, слизайки надолу по Северния ръб, я намерил малко под върха, направил й няколко снимки, които изпратил след това в България. Стана ми много мъчно за човек, когото дори не съм познавал. И на него му беше много мъчно за Мариана и все се сещаше за нея, като ме видеше. Той беше сигурен, че тя е стигнала върха, понеже е била едва на 40-50 м денивелация под него и по-скоро е загинала на връщане, когато е спряла да си почине. Обясни ми добре мястото, за да се огледам за нея, ако стигнех до там след дни…
Петър Унжиев
На 19 юли 2010 г. при опит да стане първият българин, стъпил на К2, загива алпинистът Петър Унжиев. На 6400 м височина Унжиев развива височинна болест, а по-късно умира в Лагер 2 на 6800 м. По желание на семейството му тялото му е погребано в лагера.
Петър Унжиев е починал от височинна болест, изоставен сам в Лагер 2
Боян Петров
Боян Петров загина през 2018 г. при изкачване на връх Шиша Пангма. Към 29 април Боян прави аклиматизационни изкачвания, като смята да изкачи върха на 2 май. Последно е забелязан на през бинокъл на височина 7500м. На 3 май шерпи откриват палатката му празна и зарината със сняг. Спасителната акция не дава резултат и Боян Петров така и не е открит. Предположението е, че е паднал в ледена пукнатина.
В памет на алпиниста през 2018 г. стотици хора се включват в поход от Княжево до Копитото – маршрута, който Боян измива за 45 минути, за да тренира за своите изкачвания. Организирано е и възпоменателно изкачване на Мальовица. Това е последният връх, на който Боят Петров отива, преди да се отправи към Хималаите.
Иван Томов
Иван Томов е третият българин, изкачил Лхотце, при това без кислород. По време на цялата експедиция обаче той има кашлица и се двоуми дали да тръгне, но все пак решава да опита. Двамата с партньорката му – рускинята Анастасия Рунова – обаче се връщат в Лагер 4 чак вечерта, където Иван започва да проявява симптоми на височинна болест На сутринта Томов развива мозъчен оток, а кислорода и инжекциите декстаметазон не му помагат. Той загива на 17 май 2020 г.
Николай Проев
Николай Проев загива през октомври 2011 г. на връх Чако на границата на Непал с Тибет. Той е част от българска експедиция, чиято цел е да достигне труднодостъпния хималайски връх, изкачван само веднъж преди това. Българите не успяват да изкачат върха и тръгват надолу. По време на слизането Проев се подхлъзва и пада от западната стена на върха. Сутринта на 20 октомври останалите членове на експедицията виждат тялото на Пройката до первазна цепнатина и слизат до базовия лагер, където съобщават за инцидента. Поради лошото време – силен снеговалеж и гъста мъгла – обаче не успява веднага да се организира акция за смъкване на тялото. На 22 октомври хеликоптер достига мястото, където е забелязано тялото на Проев. Към този момент обаче него вече го няма.