Монблан, или рождението на съвременния алпинизъм

Утре отбелязваме рожденния ден на съвременния алпинизъм. Началото му е поставено на днешния ден – 8 август през далечната 1786 г., когато Джак Балма и Мишел Пакар изкачват връх Монблан /4807м./, първенец на Алпите и най-висок връх на Западна Европа.

Монблан или Монте Бианко на италиански ( в превод „бялата планина”) е разположен между долината Аоста в Италия и провинция Висока Савоя, Франция. Разположението на върха е на френско-италианската граница, но френските топографи го поставят в границите на Франция на картите. Италианските власти обаче твърдят, че според конвенция, подписана между Франция и Кралство Сардиния в Турин през 1861г., границата между двете държави преминава през най-високата точка на Монблан, югоизточния ръб Монблан де Курмайор е изцяло в Италия.
Двата най-важни града, близо до Монблан са Курмайор в Италия и Шамони във Франция – домакин на Първите зимни олимпийски игри. Лифт изкачва и пресича върха от Шамони до Курмайор.
Започнат през 1957 г. и завършен през 1965, 11.6-километровият тунел Монблан минава под върха между двете държави и един от най-важните трансалпийски маршрути.
Масивът на Монблан е популярен  сред планинарите, туристите, скиорите и сноубордистите.

История
Първото изкачване на Монблан е извършено на 8 август 1786 г. от Джак Балма и д-р Мишел Пакар. Това изкачване, по инициатива на Орас- Бенедикт дьо Сосюр, обикновено се счита за начало на съвременния алпинизъм. Първата жена, изкачила върха е Мари Паради през 1808 г.
В днешно време Монблан се изкачва от около 20 000 туристи всяка година и може да бъде считан за леснодостъпен за всеки, добре трениран и издръжлив на височина алпинист. Това впечатление се засилва и от факта, че от Егюи дю Миди (последната станция на лифта), Монблан изглежда изключително близо, само на около 1000 м. височина.
Въпреки че изглежда доста близо, маршрутът La Voie des 3 Monts (известен като по-техничен и предизвикателен от останалите използвани маршрути) изисква повече изкачвания и слизания, преди финалното катерене до връхната точка.
Ежегодно масивът на Монблан взема много жертви, а през уикендите на август местните спасителни служби извършват средно по 12 спасителни операции, повечето за хора в беда по някои от традиционните маршрути към върха. Изкачването на Монблан изисква познаване на високопланинския туризъм, водач (или най-малко опитен планинар) и подходяща екипировка. Маршрутът е дълъг през деликатни пасажи и скални участъци.  Освен това се изисква поне една нощувка за аклиматизация към височината; без която може да заболеете от височинна болест, която да доведе дори до смърт.

Чий е върхът?
Още от Френската революция собственността над Монблан е предизвивала редица дебати. Преди това, цялата планина е била част от Кралство Сардиния в продължение на няколко века.
Първият опит да се определи границата е на 15 май 1796 г. Тогава Сардинският крал присъжда територии от Савоя и Ница на Френската република  и подчертава: „Границата между сардинското кралство и департаментите на Френската републикаще бъде установена по линия, определена от най-изпъкналите точки, по върховете, и други забележителности”. Този акт е дори по-объркващ, тъй като твърди, че границата трябва да бъде видима от градовете Шамони и Курмайор. Но върхът не се вижда от Курмайор, тъй като част от планината се снишава. Вече неточно по своето време, това определяне на границите не остава валидно за дълго, тъй като е заменено по-късно от легален акт.
Той е подписан в Турин на 24 март 1860 г. от Наполеон III  и Виктор Емануел II Савойски, и е част от решаването за анексирането на Савоя. Демаркационното споразумение, подписано на 7 март 1861 г.,определя „новата граница“.
Вестник от 1823 г. позиционира границата точно през връхната точка на Монблан, измервайки го като 4804 м.
Конвенцията от 7 март 1861 г. признава това, чрез прикрепена карта, вземайки предвид границите на масива и очертавайки границата през ледената шапка на Монблан, което го  прави едновременно френски и италиански.
Независимо от факта, че Френско-Италианската граница е предефинирана през 1947 и 1963 г., Монблан остава граничен връх.

Заслон Вало
Първите истински научни открития на върха са направени от ботаникът – метеоролог Жозеф Вало в края на 19 век. Той искал да бъде близо до връхната точка на Монблан, затова си построил заслон.

Обсерватория Янсен
През 1891 г. Пиер Янсен, учен- академик,  построява обсерватория на връхната точка на Монблан. Густав Айфел се съгласява да изпълни проекта, очаквайки да намери здрава основа. Швейцарецът Имфелд копал 15 метра в дълбочина, но не открива твърда почва, затова Айфел се предава.
Въпреки това, обсерваторията е построена  през 1893 г. По време на студената вълна през януари 1893 г., на Монблан е отчетена темепература −43 °C, най-ниската, отчитана някога там. Клинове в леда, прикрепяли обсерваторията. Този метод работил до 1906 г., когато сградата започнала да отхлабва. Движението на клиновете коригирали леко хлабавината, но три години по-късно  започнала да се отваря пукнатина под обсерваторията и тя била изоставена. Сградата се срутила и сега от нея личи само кулата.

Авиокатастрофи
Монблан е свидетел на две фатални авиокатастрофи – Полет 245 на Ер Индия през 1950 и полет 101 на същата авиокомпания през 1966 г. Двата самолета са летяли към летище Женева и пилотите не са изчислили правилно приземяването; жертвите са съответно 48 и 117.

Височина
Връхната точка на Монблан е от дебел, многогодишен лед и сняг, чиято дебелина варира, затова не може да бъде определена с абсолютна точност височината на върха. Направени са и точни измервания. Официалната височина от дълги години е  4807 м.. През 2002 г., IGN  и експерти-планинари, с помощта на GPS  измериха височината на 4810.40 м.
След топлата вълна, преминала през Европа през 2003 г., екип учени измери отново височината на 6 и 7 септември. Екип от глациолога Люк Моро, двама служители на GPS Company, трима от IGN, седем експерти – изследователи, четирима планински водачи от Шамони и Сен Жерве и четирима студенти от различни университети във Франция измери височината на 4808,45 м. Върхът се бе снишил със 75 см., от измерванията през 2002 г.
След публикуването на тези резултати са измерени над 500 върхове, за да се разгледа ефекта от климатичните промени и влиянието им във височината на върховете в различни точки. От тогава височината на върха се измерва на всеки две години.
Интерпретацията, че глобалното затопляне е предизвикало промяната във височината е спорна, тъй като то не е оказало осбено влияние на ледниците над 4000 м. На тази височина температурите рядко се покачват над 0 °C.  През лятото на  2003 г., те са достигнали 2 °C  и дори 3 °C,  но това едва ли е предпоставка за топенето на ледовете.
Върхът е измерен отново през 2005 г., а резултатите са оповестени на 16 декември 2005 г. Височината е 4808,75 м., 30 см. повече от предната измерена височина.
Актуалната височина на върха без снежната му шапка е 4792 м. и е с 40 метра по – ниска от снежната шапка на Монблан.

Маршрути за изкачване
Има няколко класически маршрута за изкачване на Монблан:
•    Най-популярният маршрут е Voie des Cristalliers, известен и като Voie Royale. Тръгвайки от Сен-Жерве се изкачвате до Нид д’Егл. От там изкачването започва в посока заслона Тет Рус и след това през кулоара Гуте, считан за опасен, заради каменопади, води към заслон Гуте за нощувка. На следващия ден маршрутът  води към Дом дю Гуте, заслон Вало и хребета Босе.
•    La Voie des 3 Monts е известен и като Траверсът. Започва от Шамони, Телеферикът до Егюи дю Миди се взема към Кол дю Миди. Спи се на заслон Космик. На следващия ден изкачването продължава през Монблан дю Такюл и Мон Мауди.
•    Историческият маршрут през Гран Мюле, който най-често се траверсира през зимата със ски, а през лятото се използва за изкачване от Шамони.
•    Нормалният италиански маршрут е известен и като La route des Aiguilles Grises. След пресичане на ледника Миаж, се нощува в заслон Gonella. На следващия ден през Кол де Егюи Гризе, Дом дю Гуте и хребета Босе.
•    Миаж — Бионсе — Монблан, известен като Кралския траверс отнема три дни. Маршрутът започва от Контамин, с нощувка в заслона Conscrit. На следващия ден се пресича Дом де Миаж и се нощува в заслона Durier. На третия ден се продължава към Егюи дьо Бионсе и Дом дю Гуте.

Изследвания
•    Монблан е изкачен за пръв път през 1786.
•    През 1886 г., бъдещият американски президент Теодор Рузвелт води експедиция до върха.
•    През 1890 г., Джовани Бонин, Луиджи Грасели и Ачиле Рати (по-късно папа Пий XI) откриват класическия италиански маршрут за слизане.
•    През 1960 г., пилотът Анри Жиро се приземява на върха, който е дълъг само 30 м.
•    През 1990 г., швейцарецът Пиер Андре Гобе изкачва и слиза върха за рекордните 5 часа, 10 минути и 14 секунди от Шамони.
•    На 30 май 2003 г., Стефан Брос и Пиер Жиньо опитват до подобрят рекорда за ски-изкачване. Те достигат за 4 часа и 7 минути и се връщат за 1 час и 8 минути. Общо те се качват и слизат за 5 часа и 15 минути.
•    На 13 август 2003 седем френски параглайдисти се приземяват на върха.

Защита
Масивът на Монблан е поставен като потенциален обект на Световното наследство, заради своята уникалност и културно значение, считайки го за рожденно място и символ на съвременния алпинизъм.

Текст: Върхове