Подводен пробив на СК „Пълдин“ разкри нови галерии в пещера „Топля“ (ВИДЕО и СНИМКИ)

Спелеолозите от СК „Пълдин“ – Пловдив откриха нови сухи галерии в пещерата „Топля“ край с. Голяма Желязна между Троян и Тетевен. Откритието е дело на Георги Михайлов и Андрей Манолов, които продължиха изследванията от 70-те и 80-те години и преминаха през около 200-метрова наводнена галерия, за да достигнат зали, достъпни без водолазна екипировка.

„Слагаме „сухи“ в кавички, защото пещерата се развива по пътя на подземната река, но това са части, през които може да се премине без водолазна екипировка“, уточниха изследователите. Водните галерии са по-скоро изключение за България и напомнят на тези в Мексико – „с големи обеми бистра вода, дори халоклин (границата между два слоя вода с различна плътност – б.ред.) от смесването на различни потоци“.

След сифона започват около два километра зали, изпълнени с причудливи форми, изваяни от водата в мекия конгломерат. „Рядко пещера открива толкова много красоти „без бой“. Множество странични водни притоци са оставили огромни натеци и красиви вторични образувания. Паднали от тавана блокове образуват няколко блокажа, които трябва да се преодолеят с катерене“, разказват спелеолозите от „Пълдин“.

Най-сериозното препятствие е „огромен натек, препречил свободното преминаване – за продължаване на изследванията трябва да внесем водолазно оборудване до най-далечната точка“.

Пътят към откритието и предизвикателствата

Откритието е резултат от няколко експедиции. „За достигане на втория сифон в сухите части бяха необходими три опита, а за преодоляване на водните части още пет. Това е не една, а няколко миниекспедиции, с доста логистика и дребни проблеми за решаване.“

Изследователите отдават заслужено признание и на предишните поколения пещерняци. „Първото, което ни направи впечатление, бяха уменията на колегите, били там преди нас. С по-стара екипировка те са били доста смели и съвсем малко не им е достигнало да направят същото откритие“, добавят те.

Сега също са били необходими постоянство, и педантичност: „Ако централният и най-логичен път на развитие на подземната река е блокиран, дали няма друг, който да ни изведе напред?“, питали са се спелеолозите.

Пещерното гмуркане само по себе си е изключително трудно. „Отнема много време и средства, за да се достигне някакво ниво. Експедиционната дейност добавя още предизвикателства – проучване и картиране на неизвестни галерии, планиране и логистика на необходимата екипировка и газове“, споделиха те пред „Върхове“.

Пещерата „Топля“ поднася и неочаквани изненади: „Много от електрониката ни блокира там. Водолазните компютри губеха връзка с трансмитерите към бутилките, затворените в кутия телефони се оказваха неизползваеми. Шегувахме се, че витае нещо в точно тази пещера.“

Безопасност, технологии и екипна работа

„Техниките за безопасност в пещерното и техническото гмуркане са откривани постепенно и, за съжаление, правилата там са записани с кръв. С тях не правим компромис“, споделят спелеолозите.

За желаещите да опитат е важно да знаят, че „е необходимо специфично обучение. Ако можем да обобщим в едно изречение – нужно е внимателно планиране, презапасяване, непрекъснат път към повърхността и да не превишаваме лимитите си.

Пещерите ще са там и утре – нека ги посещаваме, когато сме уверени в това, което правим.“

Картирането под вода също е голямо предизвикателство. „Може да е много времеемко, при ограничен запас от време и кислород. Затова Андрей специално разработи подход за електронно картиране под вода. Състои се от приложение на мобилно устройство във водоустойчива кутия, което регистрира движението на 3D-принтирано колелце. То позволява да се измери дължината и ориентацията на ходовото въже. С AR сензорите на същото устройство пък описваме сухите галерии между двата сифона. Крайният резултат е повече от интересен“, обясняват спелеолозите.

Координацията между водолазите и останалите участници също е ключова. „Пещера „Топля“ напомня на експедициите в пещера „Голубовица“, в които участвахме през 2018 и 2019 г. Цялата работа в галериите след наводнените части може да се извърши само от ограничен брой водолази. А тежката водолазна екипировка трябва да стигне през сухите части до следващите наводнени галерии. Багажът и усилията трябва да се минимизират“.

„Това прави координирането и планирането неимоверно трудни, а всяка помощ – безценна. Като нагледно прости неща, като донасяне на бутилка до водата, които могат да направят разликата между страхотно гмуркане и нови открития и тежка физическа преумора“.

Други проекти пред клуба

СК „Пълдин“ работи по множество пещери у нас и по света. „Една от актуалните ни задачи е да улесним проучванията и да систематизираме натрупаните знания“, споделят пещерняците.

Клубът е особено активен със собствени разработки – софтуерите CaveSurvey, CaveDiveMap и приложението BGCaves, „което към момента е най-пълната база данни за пещерите в България“.

„Не можем да посочим единично голямо откритие. Както при планините – необходимо е пещерата да те допусне, а това понякога отнема много време и усилия“, отговарят те на въпроса за най-голямото си постижение.

„Топля“ обаче все още остава в списъка на непроучените пещери. „До момента имаме интересна комбинация от подходи – сухите части на горния етаж са картирани електронно с BRIC, подводните – с CaveDiveMap, а сухите части между сифоните – с AR сензори. Има още много работа по довършването на тази карта“, обясняват спелеолозите.

„На последното ни ходене открихме признаци, че някой от притоците е близо до повърхността и вкарва материал отвън – капаче на жълъд, кост, както и бели пещерни многоножки. Тепърва ще се консултираме с колегите, за да ги определим. Да сме живи и здрави – откритията може тепърва да предстоят“, пожелават си те.

СК „Пълдин“ е основан през 1957 г. и е част от ТД „Еделвайс“. „През годините клубът е обединявал ентусиасти с интереси към планините и пещерите. Проучване, обучение, опазване и спасяване са само част от направленията ни“, споделят пещерняците.

Днес клубът се старае да привлича нови попълнения чрез обучение. „Стараем се да провеждаме често курсове и много се радваме, когато намерим нови приятели за приключения. Истината е, че е необходимо време, за да се навлезе, а с пещерното гмуркане е още по-трудно. Нямаме друга рецепта, освен да споделяме нашия опит, открития и емоции и да уважаваме правото на всеки да каже: „това не е моето“, обясняват те.

В момента клубът обновява своето помещение, а когато приключат , искат да експериментират и с нов формат на обучение.