Руска експедиция прокара нов маршрут в алпийски стил по югозападната стена на Манаслу (ВИДЕО)
Руска експедиция изкачи тази есен нов маршрут на югозападната стена на Манаслу без кислород и в алпийски стил, както при изкачването, така и при спускането.
Експедицията, ръководена от Андрей Василиев включваше Сергей Кондрашкин, Виталий Шипилов, Кирил Айземан и Наталия Белянкина получи руския вариант на наградата Piolet d’Or за постижението си.
Подготовката на Чо Ою
Проектът започва преди две години с опити за нов маршрут на Южната стена на Чо Ою през 2023 и 2024 г.
„Опитът на Чо Ою беше решаващ, за да разберем напълно възможностите си на висока надморска височина. Там проверихме техническите си умения над 7 500 м и потенциалните здравословни проблеми. Подготвихме се за Манаслу съобразно това“, обясни Василиев пред изданието Explorers’Web.
Това им позволява да се осмелят да атакуват в алпийски стил отдалечената стена с малко налична информация за терена. „Благодарение на Чо Ою знаехме как ще се чувстваме на десетия ден на 7 400 м“, каза той.
Физически изкачването на Манаслу е по-лесно от опита им на юг-югозападния ръб на Чо Ою през 2024 г., защото започват изкачването в добра форма. Аклиматизират се по нормалния маршрут на Манаслу за 11 дни, което пести ресурси и позволява да стартират изкачването в оптимално състояние.
Разширяване на екипа и нови членове
За Манаслу екипът разширява състава си.
„На такава височина не можем да очакваме помощ. Трябва ни поне четирима членове, които да могат сами да реагират при инцидент“, обясни Василиев.
Наталия Белянкина, която се присъединява към екипа, има опит в 7-хилядници в Киргизстан и Таджикистан. През 2022 г. тя става най-младата жена, завършила предизвикателството Snow Leopard, макар и да губи някои пръсти от измръзване. „Екипът вече не ме вижда като специална или крехка. Те просто шегуват, че сега имаме някой, чиито пръсти не могат да измръзнат“, написа тя в социалните мрежи.
Икономичен и автономен подход
Експедицията се отличава с изключителна простота. Вместо директен полет до базовия лагер, екипът прави трекинг от Тиличо през прохода Ларка Ла (5 106 м) до Самагон, където отсядат в хижа. Това е по-евтиното решение, особено след като цената на разрешителното за Манаслу скочи от $900 на $3 000.
Експедицията използва трима шерпи за пренос на екипировката, вместо шест, което налага и допълнителни усилия от тяхна страна.
Изборът на нов маршрут
Първоначално е планирано директно изкачване в центъра на югозападната стена, но стръмна скална кула ги затруднява. Затова екипът избира линия, разположена около 1 000 м вдясно от маршрута на Тиролската линия на Райнхолд Меснер (1972).
„Другите линии бяха основно сняг и лед, така че оценката на условията беше критично важна“, обясни Василиев. Снегът е почти перфектен, а лавинната опасност минимална поради благоприятните метеорологични условия след края на мусона.
Изкачването
Маршрутът няма ясно дефинирани трудности, но е изключително предизвикателен, разказват алпинистите. Основното препятствие е смесена секция между 7 500 и 7 700 м с кратки скални стъпала и стръмни заснежни склонове.
Дневник на изкачването:
12 октомври: Старт от базовия лагер с тежки раници (32–35 кг).
13 октомври: Достигане до основата на ледника и избор на най-безопасна линия през сераците.
14–16 октомври: Преминаване на ледника Thulagi и изграждане на първия лагер на 6 300 м.
17–18 октомври: Към 6 900 м, преодоляване на опасна зона със серaци.
19–21 октомври: Смесена техника, 60° снежни склонове, изграждане на платформа за бивак на 7 400 м. Кулминация на техническата секция при 7 730 м, линия се слива с класическите маршрути.
22–27 октомври: Последни стъпки до върха и спускане през Тиролската линия и ледника, достигайки базовия лагер на 27 октомври, изтощени, но щастливи.
Вижте тази публикация в Instagram.
Спускането и безопасността
Василев уточни, че бялата мъгла е усложнила първите етапи на спускането, но следващите дни ясното време позволило безопасно да се намери маршрутът. „Нямахме опция да се върнем по маршрута за изкачване. Твърде дълъг, висок и опасен“, обясни той.
Според участниците тяхното изкачване не е исторически откритие. „Не открихме нов връх, просто преминахме от другата страна“, казва Виталий Шипилов. Важното за него е резултатът от дългата подготовка, рискът и усилията, както и красотата на момента и взаимопомощта в екипа.
