Стефано Рагацо: При соловите изкачвания на големи стени трудността не е самото катерене, а всичко останало (ВИДЕО)
Италианският алпинист и планински водач – член на Международната федерация на асоциациите на планинските водачи (IFMGA) – Стефано Рагацо, беше сред специалните гости на Банско Филм Фест, където разказа за своя необичаен път към големите стени, за изборите, които е трябвало да направи. Разказа и за соловото си изкачване на легендарния маршрут „Eternal Flame“ на Безименната кула на Транго.
От Падуа към света – изборът да тръгнеш по свой път
Рагацо е роден в Падуа, но още в ранна възраст усеща, че мястото му е другаде. Стабилната работа, сигурният живот и очакванията на семейството не го задържат.
„На двадесет години реших да направя това, което се нарича скъсване“,
спомня си той. „Реших да стана планински водач, да тръгна на първата си експедиция и… напуснах работа. Родителите ми казаха, че съм луд.“
Първите му стъпки като свободен алпинист далеч не са романтични. Рагацо живее в стара кола, която се превръща в негов дом и база за тренировки. Пътува до Патагония, след това се премества в Шамони – столицата на европейския алпинизъм.
„Паркирах колата на паркинга в Монтенвер и това беше домът ми през първата година. Дните минаваха в ски и катерене, вечер работех като сервитьор, за да плащам курса за планински водачи.“
В Шамони Рагацо започва да разбира какво иска от алпинизма. Първите му изкачвания над 6000 метра в Непал му показват, че техниката сама не е достатъчна:
„Докосването до височина 6000 метра ми даде да разбера, че не съм толкова добър. Разбрах, че трябва да работя и върху кардио-фитнес подготовката.“
Аляска се превръща в мястото, което отговаря най-много на търсенията му: „В Аляска намерих това, което търсех – изолация, стени, които никой не е докосвал, и възможност да дам най-доброто от себе си.“
В Хималаите, заедно с приятелката си Силвия Лореджан, той прокарва нови маршрути – „Sato Peak“ в района на Канчендзьонга (2022) и „Gold Rush“ в Kichatna Mountains (2023).
След многократни престои в Йосемити Рагацо решава да направи соло изкачване на „The Nose“. Повтаря го като част от тренировка за бъдещи проекти:
„Казах си – ако направя „Носа“ соло и всичко мине добре, ще си помисля за следващата стъпка. Отидох и го направих.“
Сам срещу „Eternal Flame“ – девет дни по една от най-трудните стени в света
Най-ярката част от разказа на Рагацо в Банско бе посветена на неговото легендарно солово преминаване на „Eternal Flame“ (650 м, 7c+) на Безименната кула в Пакистан. Маршрутът се смята за една от най-красивите и най-трудни свободни линии на голяма надморска височина в света. Идеята за това изкачване се заражда тихо:
„Отне ми почти година, докато се осмеля да кажа на някого. Лежахме си една вечер с приятелката ми и я попитах: Какво би казала, ако тръгна да направя Eternal Flame сам? Въпреки че тя е ангел, винаги ме подкрепя на 100% в това, което искам да правя – този път, за първи път тя не каза нищо.“
Скоро след това се озовава в Пакистан – сам, натоварен с минимален инвентар, уверен, че ще премине стената за три-четири дни. Реалността обаче е друга: остава там девет тежки дни.
„Още в първия ден разбрах, че няма да съм толкова бърз. Метеорологичните условия ме забавиха, храната нямаше да стигне. Но това, което изживях, беше толкова наситено, че не можех да започна отначало. Трябваше да продължа.“
Самоосигуровката превръща всеки метър в двойно усилие: „Когато се катериш сам, разбираш колко важен е партньорът.“
Най-тежки са ежедневните дребни задачи: „Предпоследната вечер завърших катеренето в 23:00. В 1:00 започнах да си приготвям вечеря… а лъжицата ми беше на дъното на раницата отвън. Ядох с клин. Разбрах, че трудността не е самото катерене, а всичко останало.“
В последната утрин, останал без храна и почти без вода, въпреки прогнозите за влошаване на времето, вижда през палатката червената светлина на изгрева: „Разбрах, че това е последният шанс. Намерих половин пакистанско барче в раницата. Изядох го и тръгнах нагоре.“ Малко по-късно достига върха.
В края на презентацията си в Банско Рагацо показа рисунка – подарък от американски художник, когото среща в Патагония: „Казах му да ми нарисува място, където според него трябва да отида. Години по-късно, точно преди да отпътувам за Транго, приятелката ми намери дневника в едно чекмедже и ми даде да доизпиша последните бели страници, преди да започна нов. Взех го, но го отворих едва в самолета. Попаднах на тази рисунка. Беше като знак.“
Пътят напред – етика, визия и сила на думите
Днес Стефано Рагацо живее между Доломитите и Шамони. Работи като IFMGA водач, развива платформата си Alpine Vibes, подготвя нови експедиции и разказва: „Не търся трудности заради трудностите. Търся техничност на висока надморска височина – и нещо ново, което още никой не е правил.“
Още по-значим е опитът му да остане верен на себе си, въпреки изкушенията на спонсорския свят: „Почти паднах в капана да правя проекти, които не са мои – просто защото биха ме направили по-известен. Но си казах: спри, дишай, припомни си защо започна. И избрах да следвам собствените си идеи.“
