Стивън Бишъп: Пещерен изследовател или историята на пещерния водач

Фенерът на Стивън хвърляше отблясъци по стените на Мамонтовата пещера, Кентъки. Бързайки след своя водач, той се препъваше по каменистата пътека. Не трябваше да губи от поглед г-н Милър. Нямаше да намери сам пътя обратно.

Стивън беше роб, собственост на Франклин Горин. Горин беше купил пещерата, за да я развие като туристически обект. Като много хора през 30-те години на 19 в., той не се тревожеше особено за опазване на природните богатства. Единствената му цел бе да прави пари от тях. И тъй като на робите не се плащаше, Горин реши да обучи 17-годишния Стивън за водач.

С лице към предизвикателствaтa
Стивън знаеше малко за пещерите, но трябваше да се подчини на желанието на своя господар. Всеки ден той следваше своя водач, г-н Милър, из пещерните маршрути. Стивън откри, че лесно запомня пещерния лабиринт и образуванията, които му служеха за ориентир. Скоро, той познаваше осем мили пещерни маршрути, толкова добре, колкото и водача му г-н Милър.

Но да водиш хора означава много повече от това да познаваш пътеките. Стивън трябваше да обясни на посетителите какво виждат. Той слушаше внимателно, за да запомни фактите и историите за пещерата.

Скоро Стивън започна да обикаля пещерата сам. Той поставяше дървени пръти и дъски на трудните места.

Той водеше посетителите дълбоко под земята до Главния град. Тук, древни хора бяха оставили стъпки, съдове и захарна тръстика. Стивън палеше огън, за да покаже колко огромна е залата.

В Регистрационната зала посетителите използваха дима от свещите си, за да изпишат своите имена по гладкия таван. Легендата разказва, че Стивън се научил да чете и пише именно там. Скоро и той добавил своето име на тавана.

Изследване на Мамонтовата пещера
Стивън обичал своята пещера. Докато водел групи, той си набелязал много отклонения от основните пътеки. Изгарял от нетърпение да ги изследва и Горин му позволил. Повече пътеки означавали повече маршрути за посетителите—и повече пари за Горин.

Стивън прекарвал часове под земята. Изкачвал се по куполи и слизал в кладенци. На слабата светлина на лампата си, той се промъквал през тесните тунели. Запомнял забележителности, като скали с причудливи форми  или пясъчни вани, за да се върне обратно.

Един ден той тръгнал по криволичеща галерия, не по основния маршрут. Изкатерил гладка стена, продължил нагоре, а след това слязъл малко надолу. Пропълзял през малък процеп. Там открил огромна зала, за която никой не знаел. Горин бил развълнуван. Залата била кръстена на негово име, а всички вестници написали за откритието.

Отвъд бездънната пропаст
Стивън продължавал да изследва, но имало нещо, което го спирало: Бездънна пропаст. По време на обиколките с групите, той палел хартия и я хвърлял вътре. Посетителите гледали как тя пада, без да достигне дъно. Пропастта била широка, колкото тесен път. Никой не се осмелявал да я прескочи. Но Стивън искал да знае какво има от другата страна.

На 20 октомври 1838 г.  Стивън и един посетител решили да рискуват. Използвайки стълба, те пресекли Бездънната пропаст. Представете си преминаването над зейналата черна пропаст по обикновена стълба, лежаща на двата й бряга. “Не съм сигурен, че бих пробвал” признава Чък Де Кроа, опитен пещерняк, който води групи в днешно време. “Те са имали слабо осветление и не са знаели какво има под тях. Трябвало е невероятна смелост, за да пресекат.”

Куражът на Стивън бил заплатен. Той и посетителят открили две мили нови галерии. Какви красиви сталактити, сталагмити и гипсови розетки видели! Горин отново бил впечатлен. Той наредил изграждането на железен мост над пропастта. В същата година водачът и посетителите открили още шест мили нови галерии.

Стивън открил подземни реки. Той забелязал риби без очи да плуват в тях. Никой до тогава не бил чувал за подобни създания. Учени от цял свят идвали в пещерата да ги изучават.

Стивън станал известен със своите пещерни пътешествия. Той предлагал пътуване с лодка по реките. Показвал красивата Зала на снежните топки. Нейният таван бил покрит с невероятни гипсови розетки. Използвал осветлението си, за да накара образуванията да блещукат и светят. Пеел песни, за да демонстрира акустиката на пещерата. Разказвал интересни истории. Един посетител го нарекъл “принцът на водачите”

Стивън начертал нова карта на Мамонтовата пещера. Обикновено не се гласувало доверие на робите за откритията им, но картата била публикувана през 1845 г. с името на Стивън.

В продължение на 150 години, редица спелеолози продължили да изследват пещерата. Днес са открити 365 мили пещерни галерии в пещерната система. Това е най-дългата пещера в света. Стивън Бишъп открил повече мили пещерни галерии от всеки друг по неговото време. Неговото любопитство, решителност и кураж му помогнали да открие тайните на Мамонт.

Стивън Бишъп получил свободата си през 1856 г., но починал година по-късно. Тялото му е погребано край пещерата, която толкова много обичал.

Текс: Джудит Бугарт, превод: Върхове