Тайните на Неандерталската пещера във Франция
Скална структура, изградена дълбоко под земята, е една от най-ранните човешки конструкции, откривани някога.
През февруари 1990 г., благодарение на 15-годишният Брюно Ковалшчезки, крачки отекнали в залите на пещерата Брюникел за първи път от десетки хиляди години.
Пещерата е разположена в живописната френска долина Авейрон, но входът й дълго време бил запечатан от древно скално свлачище. Бащата на Ковалшчезки доловил въздушна струя от вътрешността, а момчето прекарало три години в почистване на отломките. Той прокопал тесен, дълъг 30 метра тунел, така че най-слабите членове на местния спелео клуб успели да се промушат през него.
Попаднали в голям коридор. Открили животински кости и следи от мечки, но нищо повече. Подът бил покрит с локви вода. Стените били обсипани от сталактити и сталагмити. На 336 метра навътре в пещерата, пещерняците попаднали на нещо изключително—огромна зала, в която няколко сталагмити били определено счупени.
Повече от 400 парчета били наредени в два пръстена—големият между 4 и 7 метра, а по-малкия само 2 метра широк. Други били подредени около двете окръжности. Други парчета пък били издигнати в четири колони. Намерени били и следи от огнище, а в него изгорени кости.
Това не били естествени образувания, и това не било работа на мечки. Те били изградени от хора.
Оценявайки стойността на откритието, пещерняците довели археолога Франсоа Рузо. Използвайки въглеродния метод, той установил, че откритата изгорена мечешка кост е на 47 600 години, което означава, че пръстените от парчета сталагмити били по-стари от всяка открита пещерна рисунка. Това означавало също, че не са дело на Homo sapiens.
Хората, които изградили пръстените са били най-ранните човешки същества в южна Франция по това време: неандерталците. Откритието показва, че неандерталците били по-развити, отколкото се предполагало. Те палели огън, прониквали дълбоко под земята и оформяли скали в конструкция. Може би те дори извършвали ритуали; освен това, нямало никакви доказателства, че са живели в пещерата, така че за какво ли служели откритите пръстени?
Рузо никога не узнал. През април 1999 г., докато водел колегите си към друга пещера, той починал от сърдечен удар. Със смъртта му, работата в пещерата Брюникел била прекъсната, а нейното невероятно съдържание позабравено. Откритията видели бял свят отново, само защото Софи Верхайден отишла на ваканция в близост.
Дългогодишен пещерняк, Верхайден работела в Кралския Бегийски институт по природни науки, специализирала в сталагмитите. Тя ги третирала като капсули на времето и използвала химикалите в тях за да разбере какъв е бил климата през последното хилядолетие. Така че, когато научила за пещерата Брюникел, докато била на ваканция в района тя имала само една мисъл: Защо никой не е определил възрастта на счупените сталагмити?”
Верхайден знаела, че Рузо ги е датирал на впечатляващите 47 600 години, но подозирала, че въглеродният метод е точен само когато екземплярите са на по-малко от 50 000 години, така че материалът от Брюникел бил надхвърлил възрастовата граница на техниката.
Сталагмитите можело да бъдат много по-стари. За да получи по-добра оценка, Верхайден събрала екип, включващ археолога Жак Жобер и експертът по сталагмитите Доминик Генти.
През 2013 г., те получили разрешение да проучат мястото. “Аз не съм много едра, и трябваше само да вкарам рамото си, за да мина,” разказва Верхайден. “Магично е, дори без структурите.”
След като пробили сталагмитите, екипът успял да различи забележителен преход между два слоя. От една страна били стари минерали, част от оригиналния сталагмит; от друга по-нови слоеве които се образували след като парчетата вече били отчупени.
С измерване на нивата на уран, екипът успял да определи с точност кога всеки сталагмит бил отчупен. Те датирали от 176 500 години!
“Когато казах възрастта на Жак, той ме помоли да повторя, защото това беше невероятно,” разказва Верхайден.
Извън пещерата Брюникел, най-ранните човешки конструкции били на възраст около 20 000 години. Повечето от тези руини—разрушени камари от кости от мамути и елени. За сравнение, пръстените от сталагмити в Брюникел били отлично запазени и много по-древни. И ако работата на Рузо доказала, че е невъзможно съвременни хора да са изградили пръстените, то работата на Верхайден напълно я отхвърля.
Пръстените били дело на неандерталци. По това време просто нямало други човешки същества в този район. Защо са изграждали пръстени? Структурите не били основи на заслон; залата не съдържала каменни сечива, човешки кости или друг знак за постоянно обитаване, и освен това, защо да строиш подслон в пещера?
“Единственото обяснение е, че това било място за някакъв тип ритуал,” разсъждава Паола Вила от Музея към Университета в Колорадо. “Когато видиш такава структура толкова навътре в пещерата, мислиш за нещо културно и религиозно, но това не е доказано”, добавя Верхайден.
Не е ясно и как неандерталците набавили тези структури. Според Верхайден, те не може да са дело на сам човек, работещ в тъмнината. По-вероятно, е имало екип от хора. Те чупели сталагмитите внимателно и прецизно ги подреждали. Използвали и огън.
Повече от 120 фрагмента имали червени и черни нишки, а такива не били намерени другаде нито в залата, нито в цялата пещера. Били получени в резултат на внимателно нагряване, така че парчето да не се пропука.
“Групата неандерталци, изградила конструкцията, имали социална организация, много по-сложна отколкото се предполагаше,” обясняват изследователите.
Тези открития са част от проучването на неандерталците. След това откритие, учените опитват да установят защо те са изчезнали, а ние не.
