fbpx

Тайните на Неандерталската пещера във Франция

bruniquel-cave-stalagmitesСкална структура, изградена дълбоко под земята, е една от най-ранните човешки конструкци, откривани някога. През февруари 1990 г., благодарение на 15-годишняит Брюно Ковалшчезки, крачки отекнали в залите на пещерата Брюникел за първи път от десетки хиляди години. Пещерата е разположена в живописната френска долина Авейрон, но входът й дълго време бил запечатан от древно скално свлачище. Бащата на Ковалшчезки доловил въздушна струя от вътрешността, а момчето прекарало три години в почистване на отломките. Той прокопал тесен, дълъг 30 метра тунел, така че най-слабите членове на местния спелео клуб успели да се промушат през него. Попаднали в голям коридор. Открили животински кости и следи от мечки, но нищо повече. Подът бил покрит с локви вода. Стените били обсипани от сталактити и сталагмити. На 336 метра навътре в пещерата, пещерняците попаднали а нещо изключително—огромна зала, в която няколко сталагмити били определено счупени.
bruniquelcave-640x274
Повече от 400 парчета били наредени в два пръстена—големият между 4 и 7 метра, а по-малкия само 2 метра широк. Други били подредени около двете окръжности. Други парчета пък били издигнати в четири колони. Намерени били и следи от огънище, а в него изгорени кости. Това не били естествени образувания, и това не било работа на мечки. Те били изградени от хора. Оценявайки стойността на откритието, пещерняците довели археолога Франсоа Рузо. Използвайки въглеродния метод, Рузо установил, че откритата изгорена мечешка кост е на 47 600 години, което означава, че пръстените от парчета сталагмити били по-стари от всяка открита пещерна рисунка. Това означавало също, че не са дело на Homo sapiens. Хората, които изградили пръстените са били най-ранните човеци в южна Франция по това време: неандерталците. Откритието предполага, че неандерталците били по-развити, отколкото се предполагаше. Те палели огън, прониквали дълбоко под земята и оформяли скали в конструкция. Може би те дори извършвали ритуали; освен това, нямало никакви доказателства, че те са живели в пещерата, така че за какво ли служели откритите пръстени? Рузо никога не узнал. През април 1999 г., докато водел колегите си към друга пещера, той починал от сърдечен удар. Със смъртта му, работата в пещерата Брюникел била прекъсната, а нейното невероятно съдържание позабравено. Те видяли бял свят отново, само защото Софи Верхайден отишла на ваканция в близост.
bruniquelДългогодишния пещерняк Верхайден работела в Кралския Бегийски институт по природни науки, специализирала в сталагмитите. Тя ги третирала като капсули на времето и изпозлвала химикалите в тях за да разбере каквъв е бил климата през последното хилядолетие. Така че, когато научилаза пещерата Брюникел, докато била на ваканция в района тя имала само една мисъл: Защо никой не е определил възрастта на сучпените сталагмити?” Тя знаела, че Рузо е датирал впечатляващите 47 600 години, но подозирала, че въгл;еродният метод е точен само когато екземплярите са на по-малко от 50 000 години, така че материалът от Брюникел бил надхвърлил възратсовата граница на техниката. Сталагмитите можело да бъдат много по-стари. За да получи по-добра оценка, Верхайден събрала екип, включващ археолога Жак Жобер и експертът по сталагмитите Доминик Генти.
През 2013 г., те получили разрешение да проучат мястото. “Аз не съм много едра, и трябваше само да вкарам рамото си, за да мина,” разказва Верхайден. “Магично е, дори без структурите.” След като пробили сталагмитите и изтеглили цилиндър скала, екипът успял да различи забележителен преход между два слоя. От една страна били стари минерали, част от оригиналния сталагмит; от друга по-нови слоеве които се образували след като парчетата вече били отчупени. С измерване на нивата на уран, екипът успял да определи с точност кога всеки сталагмит бил отчупен. Те датирали от 176 500 години! “Когато казах възрастта на Жак, той ме помоли да повторя, защото това беше невероятно,” разказва Верхайден. Извън пещерата Брюникел, най-ранните човешки конструкции били на възраст около 20 000 години. Повечето от тези руини—разршруени камари от кости от мамути и елени. За сравнение, пръстените от сталагмити в Брюникел били отлично запазени и много по-древни. И ако работата на Рузо доказала, че е невъзможно съвременни хора да са изградили пръстените, то работата на Верхайден напълно я отхвърля. Пръстените били дело на неандерталци. По това време просто нямало други човешки същества в този район. Зашо са bruniquel-stalagmitesизграждали пръстени? Структурите не били основи на заслон; залата не съдържала каменни сечива, човешки кости или друг знак за постоянно обитаване, и освен това, защо да строиш подслон в пещера? “Единственото обяснение е, че това било място за някакъв тип ритуал,” разсъждава паола Вила от Музейа към Университета в Колорадо. “Когато видиш такава структура толкова навътре в пещерата, мислиш за нещо културно и религиозно, но това не е доказано,” добавя Верхайден. Не е ясно и как неандерталците набравили тези структури. Според Верхайден те не може да са дело на сам човек, работещ в тъмнината. По-вероятно, е имало екип от хора. Те чупели сталагмитите внимателно и прецизно ги подреждали. Използвали и огън. Повече от 120 фрагмента имали червени ич ерни нишки, а такива не били намерени другаде нито в залата, нито в цялата пещера. Били получени в резултат на внимателно нагряване, така че парчето да не се пропука. “Групата неандерталци, изградила конструкцията, имали социална организация, много по-сложна отколкото се предполагаше,” обясняват изследователите. Тези открития са част от проучването на неандерталците. След това откритие, учените опитват да установят защо те са изчезнали, а ние не.

Comments

comments

Валерия Динкова

v_dinkova@varhove.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

error: Защитено съдържание !!