Тодорка

Днес ще ти разкажем за поредната смела българска мома – Тодорка. Тя била защитница на крепостта Ситан и до последния си дъх се борила с друговерците турци. Накрая, гонена от тях  се качила на върха над крепостта, хвърлила се в бездните му и загинала. Тази легенда е свързана с един от най-популярните върхове у нас – Тодорка. Зиме по стръмните му склонове се спускат хиляди скиори от цял свят, омаяни от дивните прелести на Пирин планина.

Лете върхът остава засенчен от съседният първенец на планината Вихрен, но изкачването му може да представялва сериозно предизвикателство дори за опитните планинари.

Връх Тодорка /2746 м./ е 11 по-височина в Пирин. Върхът е гранитен, но не е скалист, въпреки стръмните си склонове. Билото му е сравнително късо с три върхови точки – Голяма, Средна /2706 м./ и Малка Тодорка /2712 м./ – от север на югозапад и югоизток. В циркуса от изток се намират двете езера Тодорини очи, край които минава пътеката от Вихрен за Демяница. Най-лесно връх Тодорка може да се изкачи от юг, от Тодорина порта. От там до връхната точка денивелацията е едва 170 м. и се изминава за няколко минути. Целият преход от хижа Вихрен отнема 2,30 ч. Маркиран маршрут има и от север с начална точка местността Шилигарника. Изпечените планинари могат да изпробват силите си от запад, направо от хижа Вихрен по някой от стръмните Тодорини улеи. Гледката от върха е незабравима. На запад са мраморните гиганти Вихрен и Кутело, на изток се открояват зъберите на Стражите. На юг е връх Каменица, а далеч в ниското на север се е сгушило китното Банско. През зимата за любителите на ски-спортовете Тодорка предлага отлични възможности със своите 65 км. писти от север. Стръмните улей от запад пък са предизвикателство за безразсъдно смелите фрийрайдъри.

Текст и снимки: Върхове