Трагедията на Мос – най-известният пещерен инцидент в света (ВИДЕО)
В неделя, 22 март 1959 г., Оскар Хакет Нийл Мос, 20-годишен студент по Философия в Белиол Колидж, Оксфорд, е заедно с членове на Британската Спеле оасоциация, изследваща Пик Кавърн, край Касълтън в Дербишър. Целта на експедицията е да премине през пасажа Пикъринг, за да достигне до края на пещерната система и да проучи новотокрита цепнатина в странична зала.
Достъпът до нея е истинско предизвикателство. Това включва преодоляване на Маки Дъкс – тесен, мокър лабиринт, който след дъжд, често се запълва с вода. След това се разтваря в широка галерия – сравнително лесен участък, който все пак изисква от пещерняка да преодолее серия от препятствия. Висок от едната страна, над стръмен, кален сипей е пасажът Пикъринг е дълъг, тесен тунел, който се преминава отчасти на колене и отчасти в легнало положение. Той завършва с тесен завой и кален канал. Над него е Айхол, тесен отвор, през който човешкото тяло се промушва с усилие. Накрая, след преминаване през дълбок, пълен с кал басейн се достига търсената зала и цепнатината.
При достигането групата спуска стълба надолу и Мос поема по своя път в неизвестното. Той не е осигурен, тъй като цепнатината е толкова тясна, че няма да му позволи да се плъзне надолу. Малко след 4 следобед достига до спираловиден тунел, след успешното преодоляване, на който, му дава достъп до остатъка от шахтата. Достигайки този финален участък, се вярва, че е намерил скала, която спира достъпа по-нататък. След като не успява да я отмести Мос не може да се върне, заради ограниченото пространство. Оказва се блокиран на дъното на цепнатината. Към него е спуснато тънко въже. За нещастие, то не е достатъчно здраво, за да го изтегли и, въпреки че Мос успява някак си да се привърже към него, след три неуспешни опита се отказва.
Това причинява паника у младия пещерняк и го кара да опита да се изкатери нагоре сам, но така още повече се заклещва в теснината под спиралата. Той не може нито да извие краката си, за да достигне стълбата, нито да извие раменете си, за да премине няколкото жизненоважни сантиметри.
В това положение високото ниво на въглероден диоксид в теснината започва да оказва влияние върху тялото му и когато към него е спуснато по-здраво въже той вече е изпаднал в безсъзнание, като не може да го привърже към себе си. Въпреки самоотвержените опити на спасителите му, тялото не може да бъде изтеглено. Мос не идва в съзнание и във вторник сутринта е обявен за мъртъв. Баща му, съзнавайки, че спасителната операция застрашава още няколко човешки живота решава да остави тялото на сина си в теснината.
По-късно има опити за изваждането му, но въпреки че това се счита за технически възможно, много спасители вярват, че издърпването на тялото ще бъде нечестно спрямо семейството на Мос, което е избрало да не го види никога повече. След трагедията цепнатината е запечатана с бетон и към нея е прикрепена бележка. Днес тя е позната като Залата на Мос.
Трагедията предизвиква широк медиен отзвук в целия свят, което я превръща в най-популярният пещерен инцидент в света.
Текст: Върхове
