Виктор Варошкин за „The best climbers in the world“ и историческото зимно изкачване на K2

Жалко, че понякога планината дава път на хора, които считат себе си за „The best climbers in the world“.
Екипът на Нирмал беше този, който се качваше преди него на всеки един връх, за да извърши цялата работа по обработката на маршрута и въпреки всичко той не изпитваше неудобство да се лансира като събирателния образ. Ако един човек не изпитва неудобство да бъде последен на терен и първи в медийното пространство, с името и портретната му снимка винаги първи в списъка на 10-те, той не е лидер, а прост ползвател на славата си.
Изумен съм, че някой, който се ползва с такава лекота от естествените облаги на лидерството задава наратива за това що е то успешен човек. Само неинформирана аудитория може да възприеме популистката представа, че този човек е най-добрият катерач в света.
Съжалявам, че тази история не беше написана от хора като Денис Урубко , Давид Лама или Ули Щек, а от един самовлюбен човек, който все повече ми прилича на един осъществен Атанас Скатов.

Това написа по повод първото зимно изкачване на К2 Виктор Варошкин – един от най-бележитите ни съвременни алпинисти и планински спасители с катерачни премиери у нас и по света и първият, който заговори за хеликоптерното спасяване в България от позицията на сертифициран за дейността.

PR-ът е неизбежен спътник на тези начинания. Винаги изкачването е в името на флага, на народа, на рака на панкреаса и няма нищо общо с изкачващия.
По всяка вероятност под К2 го е чакал екипът му, а не обратното. Но това така или иначе не е важно. За мен е кристално ясно, че това беше PR, при това евтин. Реалността за едно събитие никога не лежи в самото него, а се чете между редовете, в дребните жестове и изказвания – във всичко, което го съпътства.

каза още той.