fbpx
понеделник, юли 8, 2024
ВидеоЕкстремни спортовеИзбраноЛитература и киноЛичности

„Нощна смяна“ на Рус Вакрилов: необичайният филм за катеренето на ръба на сенките (СНИМКИ)

Всяко докосване тук е фрактура в бетонираното битие.
Всякo движение е кризисен крясък срещу вътрешната гибел на външния свят.
Поданик на едно природно привличане, аз нося в гърдите си невъзможния възел на човешката душа.
Виктор Варошкин

Нека да започнем дежурно с първия въпрос – как и откъде дойде идеята за „Нощна смяна“?

На този въпрос отговорих и на презентацията на Дните на предизвикателствата и отговорът е същият. Този филм беше логичното продължение на желанието – както моето, така и на хората, които се интересуват от боулдър тематика – филмът „Есен“ да има своебразно продължение. Когато човек види нещо, което му хареса, иска още. Хората започнаха да ме питат и аз самият се замислих как това може да се надгради. Дали след „Есен“ ще има „Зима“, „Пролет“, „Лято“? Само че през зимата няма много катерене на Рилския манастир. Там е високо и има много сняг, а напролет нещата не са много различни. И остана лятото, само че тогава нещата там вече се случват различно, защото пък е много горещо. За да катериш боулдъри на по-високо ниво или най-малкото, да опитваш да намираш своите си граници – т.е., да ти е трудно, се изисква да има по-специфични условия – да бъде студено и сухо. Това идеално се случва през есента, но на човек не му се чака да дойде отново следващата есен. Затова хората катерят на Рилски, но през нощта. Не винаги и не изключително, но се катери предимно през нощта. Тогава става много красиво. Всичко е черно-бяло.

Затова ли избрахте монохромната гама?

Да, точно заради това. Така се и чувства човек – черно-бял. Цялата вселена се свива в бялата точка на прожектора, който осветява камъка. Нещата са много по-концентрирани и изчистени от контекст. Това много ми хареса и още тогава започнах да мисля за варианти и за видео, изпълнено по този начин. Тогава нямах ясна представа дали ще следва някаква история или ще проследява борбата на някой с проекта си, по-скоро идеята ми беше да бъде нощно видео. Тогава – става дума за 2016-17 година – беше много трудно да се измисли начин как да се постигне лесно осветеност на кадрите. Защото очите са адаптивни и е напълно достатъчно да имаш челник и някаква слаба светлина, за да катериш пълноценно , не се изисква много. Просто трябва да се свикне, докато, за да се заснемат на видео такива кадри, се изисква сериозно осветление. По онова време нямахме достъп до осветителни тела, които са леснопреносими и работят на батерии. Разучих всякакви варианти, но организацията беше много сложна и нямаше много хора, които да работят по един такъв проект. Предпочитам леко и бързо да се случват нещата и така, малко отложихме идеята.

Колко време отне реализирането й?

След като решихме да действаме в началото на това лято – четири снимачни дни.

Колко души участвахте?

Седем човека от самото начало и още 1-2-ма, които помогнаха. Включвам тук хората, които катериха, правиха музиката и писаха текста, след като всичко беше заснето.

Предава ли текстът на Виктор Варошкин Вашата идея, която е в основата на този филм? Изненадахте ни. Успяхте ли да предадете посланието до усещане и разбиране у зрителите?

Дали сме успели да предадем посланието, трябва да каже зрителят. Исках текстът да бъде по-различен, да бъде философски и да – да предава някакво вътрешно усещане на автора. Първоначалният ми замисъл беше сам да напиша текст, само че се сетих, че Виктор умее много добре да пише и има много дълбока душевност. Мисля си, че го познавам добре, и сметнах, че това, което той ще напише – без да знам какво ще бъде точно – със сигурност ще пасне. В ролята си на режисьор реших, че е добре да му предам моята идея базово, без да му „замърсявам“ съзнанието и без да го вкарвам в посоки. Много ми се искаше да даде нещо, което е свързано с неговата душевност относно катеренето и виждането за катерене. Но всичко това – вкарано в идеята на нощното катерене и пречупено през тази призма, без да давам насоки. И той написа нещо, което пасна много добре и напълно отговаряше на очакванията ми. По същия начин се случиха и нещата с музиката. Съвсем леко зададох стимул на Юли (Юлиан Стоичков – композитор на саундтрака – б.р.), колкото да покажа какво искам да постигнем като усещане. С него също добре се познаваме и всичко се получи много лесно. Двамата имаха голяма творческа свобода и вярвам, че по този начин те по-лесно приеха проекта като свой. Така нещата се получиха по-добре, защото всеки можеше да изрази своята стихия по свой начин. Аз с кадрите, Виктор с текста и Юли с музиката.

Вие като режисьор доволен ли сте от резултата?

Да. По принцип съм капризен, особено към личните ми проекти. Но в случая съм доволен, с изключение на някои дребни технически детайли, които вероятно само аз виждам. Музиката много ми хареса, както и текста, който напълно се вписа и изгради цялото усещане чрез вербализирането на това, което исках да покажа. Симбиозата между нас четиримата – и с гласа на Констнантин Таквор, който разбра какво искаме да предадем – се случи за първи път в мой проект между творци.


Вижте още


До последно изобщо не знаехме какво ни очаква преди премиерата на филма и да, изненадата беше за всички ни. Това нов филмов формат ли е?

Не знам. Що се отнася до катерене, не съм виждал по подобен начин заснето видео. Да, изненадахме ви умишлено, защото исках да постигна точно този ефект на неочакваното. Това беше важен момент и част от идеята. Дори и организаторите не бяха гледали филма. Може би публиката очакваше стандартна история за някой, който катери нещо и после го пресъздава – като процес, завършил с успех. Само че този сюжет доста ми е омръзнал и исках да измисля нещо ново.

Създателят на формата „Дни на предизвикателствата“ Любомир Попйорданов отправи предизвикателство към Вас с въпроса си смятате ли да преведете филма. Изобщо, той може ли да бъде преведен, искате ли, имате ли такива намерения?

Да. В момента работим по това. Никак не е лесно, поради сложността на текста. Авторът има своите изисквания към превода, аз също. Имаме към момента няколко варианта на превода, много различни, правени от хора с различни националности, дори и изкуствен интелект пробвахме. Идеята е да има английска версия с англоговорящ актьор, който да разбере текста и да заживее този текст свой собствен, „английски живот”.

Къде може да гледаме българския формат?

Засега никъде. Имаме амбицията с този филм да участваме във фестивали, а едно от изискванията за това е той да не бъде публикуван онлайн. Това налага да бъде ограничен достъпът.

В кои фестивали се целите?

По света има много фестивали за планинарско кино. Има и реномирани, и не чак толкова… но ще опитам в колкото се може повече да бъде включен. Това е свързано и с доста разходи, защото при по-големите фестивали има такси, които трябва да се заплатят само, за да се кандидатства. Предишният ми филм „Опашката на дракона“ успя да стигне до осем фестивала. За мен това беше приятна изненада. Сега амбицията ми е „Нощна смяна“ да стигне до повече фестивали, надявам се и до по-сериозни, след като бъде преведен и да се разбира ясно не само от българската публика.

Имате ли обратна връзка от българската публика?

Имам. В преобладаваща си част тя е много позитивна. Но имам и градивни критики от хора, които се занимават с изкуство и имат меродавно за мен мнение. Това, разбира се, може само да ми погогне да правя проектите си по-добре.

Няма как да не попитам в такъв случай за следващи проекти, в този ред на мисли, или към момента остава концентрацията върху „Нощна смяна“?

Нямам следващи проекти. Но имам идеи, които засега са си в света на идеите.

Мария Лазарова

Мария Лазарова е журналист със специализация „Печат“ и магистър по Публична комуникация. Над 20 години работи в сферата на печатните и он-лайн медии. Автор, редактор и основател на периодични издания, сред които и „Върхове“. Запален планинар от детството си и с интереси в алтернативните аутдор дейности и спортове. redakcia@varhove.com

Предстоящи събития

Contact Us

error: Защитено съдържание !!