Жестокият път: по Западния гребен на Еверест
В годишнината на изкачването – пионерно за българския алпинизъм – на двете български свръзки – Вълчев-Савов на 8-ми май и Петков-Досков на 9-ти май, които дават успешен и завършен вид на българската експедиция Еверест `84, да обърнем поглед и към някои по-малко известни факти.
Знаем, че тогавашният български национален отбор по алпинизъм се нарежда до най-силните хималаисти за онова време. Това е история, която трябва да се знае и помни. Не само, че през 1984 г. за първи път е изкачен най-високият връх на планетата – Еверест – от българи. И да, безкислороднто изкачване на Христо Проданов е впечатляващо постижение, което, за съжаление, го е оставило без достатъчно сили да се върне обратно, като това прави това изкачване не напълно успешно…
Не става дума за историята на българското изкачване през 84-та година,
за нея има написани много книги и създадени филми.
Интересна е историята на мястото, откъдето са преминали нашите алпинисти.
Какво точно е изкачила българската експедиция през 1984 г.?
Кои други са минавали от там, какво е Западният ръб, Западният гребен, кое е Жестокият път и защо носи това име?
Изненадващо, няма точни схеми и детайлни скици в книгите и Интернет за маршрутите, излизащи на Еверест от запад.
Затова си позволих да проуча публичната информация и да покажа няколко публикувани чужди авторски снимки – схемите на руския и корейския маршрут по Югозападната стена.
И най-вече – схемите в блога на Алън Арнет, които са най-доброто, което може да се намери, види и прочете. (Алън Арнет е американски алпинист, блогът на когото е един от източниците с най-много информация за случващото се по най-високите планини.)
На тях с А е означен „Югославският“ маршрут, с В – пътят на американците от 1963, Q е японският „Суперкулоар“, R е канадският вариант, а C и D са съответно корейският и руският маршрут.
Еверест има една Северна стена и една Югозападна стена, които са разделени от Западния ръб
Това са топоними. Първопроходците са ги измислили и те ни помагат за ориентацията в тази огромна планина, каквото всъщност представлява връх Еверест.
Западният ръб разделя не само двете стени – по него минава и границата между Тибет (Китай) и Непал. Той започва от превала Ло Ла (6000 м), който разделя Еверест от най-близкия му съсед от запад: значително по-ниския Кумбуце (6640 м). От южната страна на Ло Ла е ледника Кумбу, а от северна – ледника Ронгбук. От Ло Ла, в посока на Еверест, има една огромна заравненост – Западното рамо (7250 м). След това започва скален ръб, завършващ на самия връх.
Остър, скален ръб със жандарми по него. На български език наричаме често такъв ръб „гребен“. От това идва и Западният гребен (на англ. език – West ridge, бел. ред.). Той минава по десния профил на върха. Вляво от него е Северната стена. На третата снимка (в галерията – б.р.), ръбът се вижда фронтално. Вляво е малка част от северната стена, а вдясно по-добре се вижда Югозападната стена.
Това е пътят на Югославската експедиция от 1979 г.
Тя е ръководена от словенец. На връха се качват трима словенци, един хърватин и един шерп – сердаря на експедицията. Той загива на слизане. Те изкачват Западния ръб интегрално и слизат по кулоара Хорнбайн, разположен северно от ръба. По същия път минава и българската експедиция през 1984 г. Оттогава този ръб няма друго интегрално преминаване (завършващо с изкачване на върха). От превала Ло Ла (на който от юг се излиза по няколкостотин метрова почти отвесна стена), до върха дистанцията, е поне шест километра. Над 8000 м. има технично катерене по скали с пасажи от 5-та категория. Тези трудности не предразполагат да има други изкачвания. Към момента вече не са на мода тежките експедиции, използващи обсаден стил (освен комерсиалните, разбира се).
Кулоарът Хорнбайн
е първият по-голям улей вляво от Западния ръб, разположен е между 8000 м и 8500 м. Средният му наклон в горната част е 60° и е успореден на ръба. Поради много причини, изкачванията по него също са посочени, че са по Западния ръб. Той обаче е по-скоро част от Северната стена. Това вероятно се дължи на факта, че след 8500 м., алпинистите, излизайки от кулоара, отиват надясно и накрая излизат на върха по горната част на ръба – на около над 8600 м.
С това те заобикалят големите трудности по гребена.
Така правят първите, минали по този път – членовете на американската експедиция Том Хорнбайн („кръстникът“ на кулоара) и Уили Ънсолд през 1963 г. Те изкачват Западното рамо от лагера си в Западния циркус, пресичат Западния ръб и търсейки път нагоре, попадат на този кулоар.
Те първи изкачват върха от запад
и слизат от юг – път, по който действа друга част от американската експедиция.
През 1965 година Том Хорнбайн издава книгата „Еверест – Западния гребен“. Може би тогава това название добива по-широка популярност. Въпреки, че е много по-лесен от самия гребен, кулоарът Хорбайн също има много малко преминавания. През 1980 г. двама японци, идващи откъм Тибет през ледника Ронгбук, изкачват и долната част на кулоара. От този момент той носи името Японският кулоар.
През 1986 г двама канадци идват по същия път, но излизат на Западното рамо и оттам се движат по маршрута на американците от 1963 г. Същата година има едно изкачване през кулоара Хорнбайн на швейцарските легенди Ерар Лоретан и Жан Троайе. Те изкачват върха в алпийски стил, без кисдлород и без бивак за 37 часа. През 1989 г има още едно изкачване – на поляците Хробак и Марчиняк, като на слизане загиват петима полски алпинисти. Само Марчиняк е спасен в резултат на безпрецедента спасителна акция от север. Последното му преминаване е през 1991 г от швед – Ларс Кронлунд.
В кулоара Хорнбайн, на слизане, изчезва феноменалният сноубордист Марко Сифреди през 2002 г, след като предната година е успял да спусне Големия кулоар на Северната стена (Нортън)…
Има още две други експедиции, завършващи изкачването си по Западния ръб
И то катерейки по него доста по-дълго и на по-трудни участъци, отколкото тези, минаващи през кулоара Хорнбайн.
Но понеже по-голямата част от маршрута им и по-големите трудности те преминават по известната скална Югозападна стена на Еверест, изкачването им на върха се отчита по нея. Това е известната първа хималайска експедиция на СССР през 1982 г, когато „сборная команда“ излиза на ръба по Южния контрафорс и през 2009 г. от корейците, водени от Парк Юнг-Сеок, които минават по нов маршрут по Югозападната стена вляво от руския. И двете експедиции излизат на Западния гребен на височина около 8350-8400 м. Т.е., около 200-250 м над нашия последен лагер 5, който е на 8120 м.
Доколко обаче маршрутите съвпадат там горе, може да кажат само хората, които са ги минавали…
И двата маршрута нямат втори повторения. Това е достатъчно показателно само по себе си.
Това са само експедициите, които са завършили с успех.
За тях обикновено се намира информация. За другите – доста по-трудно. Трябва да се чете в много по-специализирана литература, да се проследят отчети на експедиции и годишниците на съответните алпийски клубове и федерации….
Може би първата експедиция, която си поставят като цел
интегралното преминаване на Западния гребен е френска – силен екип съставен от гидове от Шамони
с ръководител Жерар Девуасу. Целта им е да направят първо френско изкачване на Еверест, по труден и непреминаван досега маршрут през есента на 1974 г. За съжаление, експедицията завършва трагично, когато лагер 2 на 6900 м, под Западното рамо, е „издухан“ от лавина. Тогава загиват 4-ма шерпи и ръководителят на експедицията.
В книгата на Методи Савов „Еверест – българският път“, журналистът Димитър Езекиев споменава за опити по Западния гребен между 1979 и 1984 г, измежду които двама японци стигнали до 8780 м (!!!) през 1981 г и двама испанци, стигнали до 8500 м през 1982 г.
И естествено – най-известната неуспяла експедиция по Западния ръб е британската, която се опитва да изкачи от там върха през зимата!
В края на януари 1981 г Джо Таскър и партньорът му са принудени от обстоятелствата да се откажат и слизат от около 7300 м по Западния ръб. А защо е толкова известна ли? Защото той описва това изкачване в книгата си „Еверест – Жестокия път“, която излиза още през същата година. Оттогава датира и често използваното име за маршрута по
Западния ръб, по който преминават българските алпинисти три години по-късно.
Като става дума за опити за
зимно изкачване на Еверест от запад,
трябва да се спомене и германският алпинист Йост Кобуш, който обяви през 2019 г., че ще опита изкачване на Еверест по Западния ръб и кулоара Хорнбайн соло и през зимата. През месеците, които прекара там на зимата 2019-2020 г ходейки напред – назад между базовия си лагер на ледника Кхумбо, превала Ло Ла и Западното рамо, той успя да достигне до височина 7360 м, като всичко това беше заснето от фотограф, който го придружаваше на иначе соловата му експедиция.
Изображения в галерията:
Момчил ДАМЯНОВ
