25 години от първото дамско солово безкислородно изкачване на Еверест
На 13 май се навършват 25 години от първото дамско безкислородно солово изкачване на Еверест. На днешния ден през 1995 година британката Алисън Харгрийвс стъпва на първенеца на планетата без кислород и без помощта на шерпи. За съжаление тя губи живота си няколко месеца по-късно при изкачване на К2.
Историята на Харгрийвс е много интересна, а животът й – посветен на алипинизма и планинарството. Тя израства в малкото градче Белпър в графство Дербишър. На 18 г. напуска дома си и заживява с Джеймс Балард, за когото по-късно се омъжва.
През 1995 година семейството се мести в района на историческата местност в Шотландия – Скотиш Хайлендс, където има по-добри условия за тренировки и катерене.
През август 1995 година, когато Алисън губи живота си по време на спускане от К2 в Пакистан, нейните деца са на 6 и 4 години. Само няколко месеца преди това вестник „Тайм“ определя изкачването й като „едно от най-великите“, а след това я обвиняват, че е оставила две деца. Всъщност това не е първият път, в който британката е порицавана заради това, че не е добър родител. Тя е бременна в шестия месец с първото си дете Том, когато изкачва северната стена на връх Айгер. Макар критиките да са много, тя всъщност проправя пътя за други жени алпинисти, а и за жените като цяло, които нямат смелост да оставят децата си и да гонят мечтите и кариерата си.
След смъртта на жена си Джеймс Балард получава множество писма от жени, чиито деца са пораснали и вече са напуснали дома, които съжаляват, че са „пропилели“ толкова голяма част от живота си и завиждат за личните амбиции, смелостта и постиженията на Харгрийвс. „Всеки има правото да живее своя собствен живот“, заявява тогава Джеймс.
Когато през 1995 година Алисън изкачва Еверест без шерпи и кислород, а след това продължава към К2, всъщност нейният план е да изкачи трите най-високи точки на земята – Еверест, К2 и Канчендзьонга.
Какво се обърква?
След кратко завръщане в Обединеното кралство, за да види семейството си, тя заминава през юни 1995 г., за да се присъедини към американски екип, който получава разрешение за изкачване на 8611-метровия К2.
На 13 август 1995 г. американския екип и Харгрийвс обединяват сили с екип от Нова Зеландия и Канада в Лагер 4, който е на около 7600 метра надморска височина и на 12 часа от върха. По-късно същия ден новозеландецът Питър Хилари решава да се върне назад, като отбеляза, че времето, което е било добро през предходните четири дни, изглежда се променя в неблагоприятна посока. В 18:45, при добри условия, Хагрийвс и испанецът Хавиер Оливар достигат върха, следвани от още четирима алпинисти. И шестимата загиват в силна буря, докато се връщат от върха.
На следващия ден двама испански алпинисти – Пепе Гърс и Лоренцо Ортас, оцелели по време на бурята в Лагер 4, се спускат надолу, страдащи от измръзване и изтощение. Преди да стигнат до лагер 3, те намират обувка за катерене и други планинарски принадлежности. Заявяват, че намереното оборудване е на Хардгрийвс. От Лагер 3 се виждало тяло в далечината, но никой не се приближил до него. Всички смятали, че това е 33-годишната британка и изводите били, че тя е загинала по време на ураганната буря. След инцидента капитан Фавад Хан, офицер от пакистанската армия, който е посредник на екипа в спасителните служби, твърди, че той я е призовал да не се изкачва отвъд базовия лагер, защото това ще бъде „самоубийство“ при влошаващите се метеорологични условия. Тялото й така и не е намерено, отнесено от ураганните ветрове със скорост над 400 км/ч.
Синът на Алисън – Том Балард, следва стъпките на майка си и се запалва по алпинизма. Той е само на 6, когато майка му загива. Става първият, изкачил сам северните стени на алпийските върхове в рамките на един зимен сезон. През февруари 2019 година губи живота си при опит да изкачи наричаната „планината убиец“ – Нанга Парбат. Том и негов колега са се опитали да да направят зимно изкачване на 8126-метровата Нанга Парбат в Хималаите, смятана за една от най-трудните алпинистки подвизи в света. Телата им са намерени десeтина дни по-късно.
