31 години от смъртта на Людмил Янков
В годината на един от най-значимите юбилеи на българския алпинизъм – 35-годишнината от историческото изкачване на покрива на света по Западния гребен – отбелязваме и 31 години от смъртта на Людмил Янков – героя от Еверест.
На 17 април 1988 г., по време на тренировъчен лагер на националния отбор по алпинизъм под връх Камилата в Рила, Людмил Янков в свръзка с младата надежда на катеренето Стоян Наков падат от 200-метрова скала.
Тъжният повод събра десетки граждани и официални лица днес пред паметника на алпинистите в Кюстендил.
Преди гибелта си Людмил Янков записва ярко своето име в българския алпинизъм. Роден през 1953 г., той започва да се катери на 23-годишна възраст. Сред постиженията му са изкачвания на стени в Доломитите, върхове в Алпите (северната стена на Матерхорн, Айгер, Гросглокнер и др.), Кавказ (Елбрус) и Памир (Ленин, Комунизъм, Корженевская). Участва в експедициите “Лхотце ’81” и “Еверест ’84”. При последната получава прозвището “героят от Еверест”, защото прави скоростно изкачване от 7170 м до кота 8500 м, преодолявайки 1330 метра денивелация на “един дъх”, за да окаже помощ на Христо Проданов.
Стоян Наков е сред младите надежди на нашия алпинизъм тогава, но съдбата му отрежда безвременна гибел в Рила.
Днес двамата алпинисти са почетни граждани на Кюстендил. По повод 60-годишнината от рождението на Людмил Янков в града бе създаден Музей на алпинизма с експозиция под мотото „Величието на един кратък живот“. В него са изложени лични вещи, ръкописи, книги, фотоси, стихове, дори раницата на Людмил Янков, с която е изкачил Еверест. Показани са оригинални негови седалка, раница и клин на Христо Проданов, който той е намерил на Еверест. На табла са изобразени и експедициите на Людмил Янков с подробна информация. Може да се види и отливка от ръцете му.
