55 години от първото изкачване на Еверест

Днес се навършват 55 години от първото изкачване на първенеца на планетата Еврест /8848 м./. На 29 май 1953 г. сър Едмънд Хилъри и шерпът Норзинг Тенгуей развяват флаг на Покрива на света.

Историята
Ерик Шиптън обръща внимание на Западния циркус и Южната страна на Еверест през 1951 г. по време на опознавателна експедиция. Той установява, че това е пътят към върха. По това време Великобритания вече няма монопол над планината, затова през 1952 г. непалските власти дават на Швейцария разрешение за изкачване на Еверест. Реймънд Ламберт, заедно с шерпа Тензинг Норгей, прави два опита – през пролетта и есента, като достигат най-голямата височина по онова време. Върхът обаче остава непокорен.

През 1953 г. Великобритания получава разрешение за изкачване. Експедицията се води от Джон Хънт. Той прави брилянтна организация, взема необходимата екипировка, ръководи подготовката и включва най-добрите алпинисти по онова време, които имат способностите да изкачат непревзетия връх. От Катманду експедицията се отправя към Бхагаон с няколко тона екипировка. След 17-дневен преход те достигат Тянгбоче в Солу Кхумбу.

При пристигане Хънт изпраща малки екипи за аклиматизация. Базовият лагер е установен на 12 април и по това време ледника Кхумбу става важна част от живота на алпинистите. От тогава ледопадът е определен като един от най-опасните етапи по пътя към връха.  Движещия се лед, огромните пукнатини и замръзнали блокове от лед и скали са наречени «природното чудовище».

Намирането на път през ледопада отнема няколко дни. Трудно е и преминаването на всички, заедно с цялата екипировка. Експедицията установява девет лагера от глетчера Кхумбу, през ледопада, нагоре през западния циркус до южната страна. В продължение на няколко седмици шерпите пренасят екипировка. На 21 май Уилфред Нойс и Анулу достигат Южното седло, символично и важно място. Последното препятствие преди върха. На 26 май първата свръзка Том Бурдилън и Чарлз Евънс атакуват с кислород от юг. На южното предвършие те осъзнават, че няма да успеят да изкачат върха и да се върнат по светло. Изтощени се връщат в Лагер 3.

На 28 май втората свръзка Едмънд Хилъри – Тензинг Норгей правят своя опит. Заедно те изграждат Лагер 9 на височина 8503 м. Изкарават студената нощ, опитвайки се да поспят. В 4 ч. сутринта стават и започват подготовка за изкачване. Използвайки кислородни бутилки се отправят нагоре в 6,30 ч. Южното предвършие е достигнато в 9 ч. Продължават нагоре и напред към неизвестното. Както твърди Хилъри: «Продължих да сека стъпала по ръба, след това нагоре и малко вдясно….докато за мое най-голямо удоволствие осъзнах, че сме на върха на Еверест и целия свят се простира под нас.» Часът е 11.30 на 29 май 1953 г. Тензинг Норгей и Едмънд Хилъри са на най-високата точка в света.

Текст: Върхове