С две зимни изкачвания на Гашербрум I (2012 г.) и Броуд Пик (2013 г.), както и неуспешен опит на K2 миналия януари, който включваше и тежка спасителна операция на Нанга Парбат, Адам Биелицки често е сочен за истинския наследник на Полската Зимна алпийска корона (през 80те полските алпинисти осъществяват първи зимни изкачвания на 7 осемхилядници, а след това поляци са в експедициите изкачили още 3 осемхиялдника през последните 15 години – бел. ред. ). Очаква се точно той да се върне и да изкачи през зимата K2, който самият Биелицки определя за “най-лошото място на Земята” и така да реши последният зимен проблем на осемхилядниците (К2 към момента е единственият неизкачен през зимата осемхилядник – бел. ред.). Но не тази година.

По време на катерачна експедиция в Сардиния, Биелицки даде интервю за ExplorersWeb за предстоящия зимен сезон и разкри плановете си за следващата пролет.

EW: Зимните опити все още остават неясни за края на октомври. Руско-казахска-киргизка експедиция за К2 все още търси спонсори; Даниеле Нарди обяви, че ще ходи на Нанга Парбат (но все още няма детайли); Алекс Чикон все още не е сигурен в плановете си … Защо всичко изглежда като игра на покер, в която играчите крият картите си преди сезона?

AБ: Мисля, че всичко е заради несигурността дали ще се намери финансиране или партньори за изкачванията. За мен, до последния момент, никога не знам дали ще замина или с кого ще замина. Аз наистина не мисля, че липсата на детайли е преднамерена.

EW: Това, което е сигурно е, че вие няма да заминете, нали?

AБ: Определено не. Нуждая се от почивка. Зимата е наистина натоварваща и физически, и психически, а и аз не харесвам експедициите в последователни години. Тази година планирам да се фокусирам върху техническо катерене, може би в Патагония, може би в Канада. Освен това ще тренирам за големия ми план: Северозападната стена на Анапурна през пролетта на 2019 г.

EW: Какъв е планът?

AБ:Искам да отворя нов маршрут в алпийски стил. Това ще бъде вторият ми опит след миналата година [с Луи Русо, Рик Алън и Феликс Берг]. Надявам се да успея този път.

EW: Говорейки за зимно изкачване на K2, смяташ ли, че руската експедиция има реален шанс за успех?

AБ: Мисля, че имат. Те са доста опитни. Руснаците вече опитваха на K2 през зимата и това е много ценно. Аз наистина не вярвам, че някой може да отиде за първи път в Каракорум през зимата и да успее да изкачи K2, но когато си научил уроците от неуспешните опити, шансовете ти се увеличават многократно втория път. Те са много силни и добре подготвени, имат в екипа както млади, така и опитни алпинисти и, ако имат късмет с времето, намерят нужните финансови средства и пристигнат с достатъчно време и добро планиране, с малко късмет ще имат голям шанс за успех.

Зимните опити на К2

EW: Какво ще се случи, ако го изкачат? Ще промени ли това подготовката на поляците за зимно изкачване на K2 през 2020 г.?

AБ: Трудно е да се каже, но ако аз отида на K2, то ще е, защото искам да се изкача през зимата. Ако това вече е направено — не знам, ще трябва да помисля.

EW: След  K2 има ли нещо голямо, останало да се направи в Хималаите или Каракорум през зимата?

AБ: Ние, алпинистите, сме наистина щастливи защото имаме безкрайно нови предизвикателства. Дори в зимните Хималаи, все още има върхове над 8000 метра, които да бъдат изкачени, като Лхотце Среден или Лхотце Шар. Винаги ще бъде така: Първо, хората се опитват да качат върха, след това опитват по по-трудни маршрути, след това се изкачват през зимата, а накрая правят първо соло. Историята никога не свършва! Затова не съм разтревожен за това, дали някоя друга експедиция няма да се изкачи на K2. Надявам се да успеят, това няма да бъде краят на моя свят.

EW: Но зимният височинен алпинизъм не е точно тренд… имам предвид, ние не виждаме точно експедиции, стараещи се да повторят зимни изкачвания на осемхилядници, както го правят през лятото. Това отвъд силите на повечето алпинисти ли е?

AБ: Със сигурност това е много трудно. Има голямо страдание, знаете ли? Студът, рискът от измръзване, катеренето е много по-технично, тъй като има много повече лед, отколкото през лятото. Затова, може би, мога да рискувам да кажа, че зимното изкачване е най-трудното нещо, което може да правим във високата планина. През лятото, разбира се, може да отидете на технични маршрути, но зимното изкачване е винаги по-трудно. Зимният K2 е вероятно най-негостоприемното място на нашата планета, с изключение на, може би, активните вулкани или дълбоките места в океана.

Зимните изкачвания на осемхилядници

EW: Защо тогава вие се връщате? Каква е бляскавата страна на K2?

AБ: Добре, в катеренето има удоволствие. Ако отида на хубаво катерене в прекрасен ден и маршрутът не е труден, аз ще приключа 8 часа по-късно, ще съм преживял много забавление, много удоволствие. Може би не толкова задоволство, тъй като целта не  е била твърде висока.

От друга страна, ако изкачването е на труден маршрут в изключителен студ и съм имал голямо падане, но след 20 часа се изкачим на върха, да, трудно е да се опише задоволството от преодоляването на всички трудности. Повечето изкачвания балансират между тези два фактора, удоволствие и задоволство. В зимния Каракорум този баланс е изгубен. Не получаваш никакво удоволствие, но задоволството да стигнеш толкова високо, да бъдеш първи, да запишеш името си в историята на алпинизма… Това е просто невероятно.

EW: Друг фактор в зимните изкачвания е малкият шанс за спасителна операция в случай на проблем. По-рано тази година, вие и трима други членове на полската експедиция на K2  не се поколебахте да се преместите на Нанга Парбат, за да помогнете на бедстващите алпинисти Елизабет Ривол и Томек Мацкиевич. Това е изумителна и силно адмирирана постъпка, но очаквате ли някой друг да стори същото за вас, ако сте в беда?

AБ: Не, наистина. Но това е част от играта. Ние, алпинистите, знаем, че възможности за спасяване почти не съществуват, особено в Каракорум. Основно, ако катеря в зимен Каракорум, мога да разчитам само на членовете на моята експедиция, на никого друг.

EW: Говорейки за членове на експедицията, има разногласия и спорове между алпинистите по време на зимните експедиции. Какви са причините за подобен конфликт?

AБ: Алпинистите са преди всичко човешки същества. Представете си себе си, далеч от вашите приятели и семейство, затворени на малко пространство, в трудни условия за два или три месеца. Очевидно ще се появят някои разногласия. Такива екстремни предизвикателства предизвикват алпинистите със силни характери, или голямо его. Трудните условия, ограниченото пространство, силните характери, комбинирани заено са бомба,  от която могат да избухнат проблеми. Но аз мисля, че това е нормално човешко поведение при тези обстоятелства, не е специфично само за алпинистите. Със сигурност моряците на дълги плавания се сблъскват със същите проблеми. И, разбира се, колкото по-голям е екипът, толкова по-голям е шансът от неразбирателства.

EW: Какво е нужно, за да удържите екипа заедно при трудни условия?

AБ: Ако помните целта на изкачването в планината и това, че личните проблеми могат да навредят на тази цел, това помага да останете фокусирани и позитивни.

EW: Отвъд зимното K2, има ли нещо друго, което много искате да изкачите?

AБ: Обсебен съм от желание за изкачване на премиерен тур над 8000 метра в алпийски стил. Дори смея да твърдя, че желанието ми за зимно K2 е на второ място след това.

EW: Това ли е, което имате предвид за Анапурна?

AB: Да, това е. Северозападната стена наАнапурна. Има само един маршрут, който е бил изкачван само веднъж преди. Опитах да се изкача в алпийски стил преди година, но не успях, затова следващата пролет. Феликс Берг от Германия се присъединява към мен и може да добавим още един член към експедицията, но все още не е потвърдено.

Адам Биелицки е полски височинен алпинист, роден на 12 май 1983 г. На 17-годишна възраст става най-младият човек, изкачил вр. Хан Тенегри в алпийски стил. Той катери в спортен стил, без кислород.

Превод от The Explorer’s Web