неделя, ноември 22, 2026
Височинен алпинизъмЕкстремни спортовеИзбраноЛичности

„Беше ми абсолютно ясно, че ще се върна в планината“: Феликс Берг за пътя обратно към осемхилядницитеГерманският алпинист достига най-високия връх на света на 23 години, но не успява да го изкачи без кислород. Две години и половина след като камък го ранява тежко, той отново е на осемхилядник.

На 22 години Феликс Берг вече познава и триумфа, и цената на големите хималайски експедиции. Участва в изкачване на третия по височина връх в света – Кангчендзьонга, но слизането от планината завършва със смъртта на неговия колега Крис. Две години по-късно достига Еверест, но вместо удовлетворение от покоряването на най-високия връх на Земята изпитва разочарование, защото не успява да осъществи личната си цел – да го изкачи без допълнителен кислород.

Следват години на трудни скални маршрути, солови изкачвания и търсене на нови предизвикателства. После един камък пада върху него по време на снимки за филм. Берг получава тежки травми, претърпява операции и преминава през продължително възстановяване. Това променя посоката на катерачната му кариера, но не и желанието му да се върне в планината. Две години и половина след инцидента той отново е на осемхилядник – Броуд Пик.

Тази история не е просто хронология на изкачени върхове. Тя е разказ за алпинист, който от дете търси нови маршрути, поставя под съмнение собствените си възможности и не приема достигнатото за окончателна граница. В презентацията си на 25-ото издание на Банско Филм Фест Феликс Берг се върна към четвърт век в Хималаите – от първата си експедиция до Ама Даблам през 2001 г. до последните си наблюдения за това как се променя височинният алпинизъм и какво всъщност означава да водиш в планината.

От бетонните стени на Берлин до Хималаите

Берг започва да се катери на 12 години в родния си Берлин – град, който, както сам отбелязва, не предлага особено подходящи условия за планинари. Липсата на планини обаче не го спира. Вместо естествени скали той използва бетонните конструкции на стар бункер, където открива първите си възможности да се катери.

„На 12 години видях катеренето в Берлин и това беше моментът, в който осъзнах, че точно това искам да правя“, разказва той.

Интересът към планините и далечните пътувания се появява още тогава. През 2001 г., едва на 20 години, Берг участва в първата си експедиция до Ама Даблам в Непал. Петнадесет години по-късно отново се връща пред същата планина – този път вече не само като алпинист, но и като човек, който организира експедиции и споделя опита си с други планинари.

След първата експедиция до Ама Даблам е поканен да участва в международна експедиция до Кангчендзьонга – третия по височина връх в света. Целта е изкачване по Северната стена, маршрут, преминаван само два или три пъти през предходните 30 години. Експедицията продължава 70 дни – продължителност, която според Берг показва колко различен е бил мащабът на хималайските начинания в сравнение с много от днешните организирани изкачвания.

Участниците са разделени на групи. Берг е във втората, която тръгва след първата. По време на слизането обаче неговият колега Крис загива. Тогава германецът е на 22 години – възраст, на която вече е преживял не само силното усещане за приключение и отдалечаване от цивилизацията, но и трагичната страна на алпинизма.

Еверест на 23 – мечта, която не носи очакваното удовлетворение

Две години по-късно Берг отново е в Хималаите, този път на Еверест. Получава предложение да участва в експедицията като планински водач и съръководител. Приема, но поставя условие – да има възможност да изкачи върха без допълнителен кислород.

Експедицията е с ограничен бюджет и сравнително малък базов лагер. Берг показва снимки от това пътуване, включително на участник, който се прозява на над 7000 метра надморска височина, както и кадър, свързан с необичайното занимание „екстремно гладене“ – пример за нестандартните идеи, които съпътстват понякога големите планински експедиции.

На 29 май 2004 г. Берг достига върха на Еверест. Но личната му оценка за постижението е противоречива. На 23 години е изкачил най-високата планина на Земята, но не е успял да го направи без кислород, както е искал.

„Това беше като мечта – не усещане за успех, а за провал, въпреки че бях стигнал до върха“, споделя той.

Причината е в трудната комбинация от отговорности. Като водач трябва да се грижи за групата и да носи авариен кислород, но едновременно с това иска да осъществи собственото си изкачване без допълнителна кислородна подкрепа. Двете роли се оказват трудно съвместими.

Докато за медиите историята е впечатляваща – млад германец на върха на света, – самият Берг се фокусира върху това, което не е успял да постигне. На пресконференцията го очакват около 40 журналисти, които искат да разберат колко екстремно е да изкачиш Еверест на 23 години. Той обаче се връща към скалното катерене.

През 2021 г. отново се изкачва на Еверест, този път по южния маршрут от Непал. Показва гледката от Южния връх към главния връх и последния участък от класическия маршрут, който в записа е назован „Heroic Step“.

Катеренето като лично изследване на границите

Въпреки ранните си успехи на осемхилядниците Берг подчертава, че основната му страст дълго време е скалното катерене. В един от периодите на живота си живее около година в Кения като студент по обмен. Там се насочва към Маунт Кения и съседните върхове, където прокарва около десет нови маршрута.

Той обяснява, че често няма много снимки от тези изкачвания, защото ги е предприемал преди всичко заради самото катерене. Понякога дори съзнателно оставял фотоапарата, тъй като тежестта му била излишна. В този период го занимават преди всичко два въпроса: къде е личната му граница и колко бързо може да изкачи дадена планина.

В Шамони започва да преминава последователно трудни маршрути заедно с колеги. Катерят различни линии в поредица от дни, като постепенно търсят все по-големи предизвикателства. Когато маршрутите започват да се изчерпват, Берг се насочва и към соловото катерене без въже.

Той описва период, в който в рамките на три последователни дни преминава различни маршрути в района. Имената на някои от тях в автоматичната транскрипция са неясни, но разказът показва колко интензивно е било това време – трудни изкачвания, едно след друго, и постепенно преминаване към солови маршрути.

Инцидентът, който променя посоката

Година след едно от тези изкачвания Берг се връща на маршрут, по който правят филмови снимки. Тогава върху него пада камък. Получава тежка множествена травма, която се превръща в сериозен повратен момент в катерачния му живот.

„Беше ми абсолютно ясно, че ще се върна в планината“, казва той.

Въпреки тази увереност възстановяването е продължително и трудно. Около година и половина са необходими за различните операции и възвръщането на част от двигателните му възможности. Травмите оставят ограничения в движението и го карат да промени подхода си към катеренето. Постепенно започва да се насочва повече към високите планини.

Две години и половина след инцидента, през 2014 г., Берг отново е на осемхилядник – Броуд Пик (8051 м) в Каракорум. Експедицията е организирана от самия него. Изкачването е без допълнителен кислород и с относително ограничена подкрепа от височинни носачи, които помагат за пренасянето на оборудването, палатките и котлоните към по-високите лагери.

Това е важен момент в завръщането му към големия височинен алпинизъм. След тежкия инцидент Берг отново успява да се справи с предизвикателствата на осемхилядник.

Седемхилядниците и новите предизвикателства

След Броуд Пик Берг продължава да търси възможности за изкачвания, които съчетават височина, физическа издръжливост и технически умения. В презентацията си разказва за няколко експедиции до седемхилядници, включително до планини в Таджикистан, които предлага и чрез собствената си компания.

Особено го привлича възможността да изкачи със ски красив връх с височина около 7500 метра. Показва кадри от връх Корженевска в Таджикистан, както и от други изкачвания в региона. Спомена и поредица от три седемхилядника, осъществени един след друг – преживяване, което определя като едно от най-тежките физически изпитания в живота си.

В този етап от кариерата му експедициите вече имат и личен характер. Берг говори за тях като за начин да провери докъде може да разшири собствените си граници, а не просто като за поредно попълване на списък с върхове.

феликс берг на сцената на банско филм фест
Феликс Берг на сцената на Банско Филм Фест, снимка: Facebook/Банско Филм Фест

Как се промени хималайският алпинизъм?

След четвърт век в Хималаите той може да сравни не само собствените си експедиции, но и начина, по който се организират и осъществяват изкачванията днес.

Берг работи като организатор и водач на експедиции, но определя компанията си като нишов оператор. В деня на едно от последните му изкачвания на осемхилядник той се оказва на върха заедно с групи от други агенции. Разказва, че са работили добре заедно, но същевременно използва случая, за да постави въпроса какво означава да водиш в планината.

„Това вече няма много общо с алпинизма в смисъла да си на острия край на въжето, да водиш и да катериш първи“, е основната идея в коментара му.

Така след 25 години в Хималаите Берг вижда промяната не само в техническите средства и организацията на експедициите, но и в представата за това кой всъщност извършва изкачването и каква е ролята на алпиниста.

Валерия Динкова

Валерия Динкова е журналист и продуцент. Има над 20-годишен опит в телевизионната и он-лайн журналистика. Автор и създател на медийно съдържание, основател на „Върхове“. v_dinkova@varhove.com

Contact Us