Боянски водопад и Златните мостове
Едва ли има планинар от София, който не е посещавал това красиво и популярно кътче във Витоша, затова тази статия е за онези, които все още не са се докоснали до магията на Боянския водопад.
Разположен е на Боянска река, на около 5 км. от центъра на кв. Бояна. Със своя пад от 15 м. това е най-големият водопад във Витоша. При ясно време през пролетта може да бъде видян от центъра на София, от района на НДК.
До него се стига по-няколко, сравнително лесни пътеки. По тях ежеседмично преминават стотици туристи, любители на природата, деца, бременни жени.
Водопадът е най-леснодостъпен откъм Копитото, докъдето достига асфалтов път. В зависимост от темпото, разходката сред природата трае около час – час и половина, като по-голямата част от пътеката е равна. По-труден е само последният участък, който води към водопада – неравен, каменист терен, който се спуска стръмно към водопада отгоре. Може да се тръгне от пътеката, изкачваща се срещу Телевизионната кула, или от пътеката, тръгваща вдясно от хотелския комплекс. И от двете места се върви през гъста гора. Следете табелите, тъй като на няколко места пътеката се разклонява. Другият път за достигане до водопада върви по долината на реката откъм Бояна и е по-дълъг, но и по-лек. Разстоянието, което се изминава е между 4,5 и 5 км. по северния склон на Витоша. До водопада се достига за малко повече от час и половина, като се минава и покрай Боянското езеро и каскада от по-малки водопади.
Боянският водoпад е изключително популярен обект и за ледено катерене, сред столичните алпинисти. Обикновено замръзва на два ледени езика. По-лесен и полегат е левия, а десния предлага катерене от средна трудност. Прокарани са 8 маршрута. Между езиците може да се практикува dry-tooling и катерене по надвесени ледени висулки.
От тук лесно може да се достигне и до друг популярен обект на Витоша – Златните мостове. Каменната река се намира в северозапдните склонове на планината на височина 1350 – 1500 м. Морените не са образувни от ледниковите процеси, а от изветрянето и денудацията на витошкия моноцит. Така огромните каменни блокове са запълнили коритото на Владайска река, която шуми дълбоко под тях. Името на местността идва от златистите мъхове, покрили морените.
