Броуд Пик
Местното име на Броуд Пик е Файчан Кангри. Височината на главния връх е 8047 м. Наречен е Броуд Пик (Широк връх – бел.пр.), заради ширината си на върха. Наречен е и огромният триглав Брейтхорн (4165 – метров триглав връх в Алпите) на Балторо. През 1954 г. д-р Карл M. Херлигкофер от Западна Германия прави първия опит за изкачване. Оригиналната му цел, между другото е изкачване на Гашербрум-I.
Твърди се, че не е успял да осигури носачи, които да изнесат товара от Конкордия над ледника Балторо. Групата качва багажа и прави опит от югозапад, през по-ниския ледник Броуд. Въпреки това не успява, заради буря и ниски температури.
През 1957 г. австрийска експедиция идва в Пакистан, за да изкачи върха. Водена е от Маркус Шмук. Други важни членове в групата са Фриц Винтерщелер, Курт Димбергер, катерач и фотограф и легендарният планинар Херман Бул, който се счита за един от най-известните следвоенни австрийски алпинисти и първи покорител на Нанга Парбат. Групата започва проучване на ръба от запад. Изкачват се по снежен кулоар и установяват лагер на 5791 м. Докато изкачват, те използват въжетата, фиксирани от германската експедиция през 1954 г. На 29 май, всички членове на експедицията напускат Лагер 3 за атака на върха. Над тях се извива буря и ги принуждава да се върнат в Базовия лагер. Денят е 9 юни 1957 г., когато Маркус Шмук, Фриц Винтерщелер, Курт Димбергер и Херман Бул изкачват върха без кислород и височинни носачи.
Веднага след това изкачване Шмук и Винтерщелер изкачват безименен връх (7360 м.). За 10 часа те пресичат 16 км. от ледниците Годуин-Остин и Савоя и изкачват снежен склон със ски до лагер на около 6096 м. На 19 юни изкачват за 12 часа останалите 1219 м. от югозападната страна на върха, първо по твърд сняг, след това в дълбока пудра. Връщат се обратно в базовия лагер за 52 ч., след излизането. Каква изключителна самодисциплина и издържливост. Изкаченият безимен връх вероятно е Скил Брум от полските карти.
Останалите двама алпинисти, Димбергер и Бул, се отправят към връх Чоголиса, където Бул загива пада и загива.
Името на другия връх в масива Броуд е Броуд пик Среден/Централен. Някои карти посочват височина 8016 м., докато други 8000 м. Твърди се, че е бил изкачен през 1975. През 1976 г. френска експедиция, водена от Ян ник Синьор прави опит за изкачването му в алпийски стил, заедно с основния връх. Групата от четирима алпинисти следва маршрута от първото изкачване на австрийците и прави 4 опита, но стига едва до 7925 м. Връщат се, заради лошо време.
Шест-членна испанска експедиция изкачва централния връх Броуд пик през 1987. Водач е Йозеф Еструх.
Третият връх е Северния. Някой карти отбелязват височината му като 7538 м., докато други – 7550 м. Италианска експедиция, водена от Ренато Касарото, опитва да го изкачи през 1982 г., но неуспешно. Групта отбелязва височината му като 7600 м. През 1983 г. Касарото успява да изкачи върха.
Името: „Броуд Пик“ е въведено от Конуеи.
История на изкачването
1957 ПЪРВО ИЗКАЧВАНЕ Четиричленна австрийска експедиция, водена от M. Шмук, напуска Скарду на 18 април. Носачите бързо ги изоставят и алпинистите сами трябва да изнесат багажа си последните няколко километри до Базовия лагер, позициониран от лявата страна на ледника Годуин-Остин на височина 4910 м. Линията на изкачване е право нагоре по защитеното от лавини Западно ребро, извеждащо до заснежено плато, оттам нагоре по висящ ледник до малък кулоар и по билото до върха. Започват на 13 май с установяването на три лагера по Западното ребро, третият е установен на 28 май на височина 6950 м., след което се връщат в Базовия лагер за няколкодневна почивка. Рано на следващата сутрин, 29 май, четиримата алпинисти (Х. Бул, K. Димбергер, Шмук и Ф. Винтерщелер) тръгват за върха; достигат кулоара в 3 ч. следобед и продължават по реброто, докато започват да мислят, че са стигнали върха. Но това е друг връх, само 15-20 м. по-нисък и на около час път от основния; вече е твърде късно да продължат и се връщат. След няколко дни почивка в Базовия лагер групата тръгва нагоре отново на 7 юни; достигат Лагер II (6350 м.) за един ден и са готови да тръгнат от Лагер IV много рано сутринта на 9 юни. Шмук и Винтерщелер са първата двойка, достигнала връхната точка (без кислород); Бул, страдащ от силни болки в десния крак (ампутирани са му два пръста, след измръзване на Нанга Парбат), се предава още на предвършието; Димбергер продължава сам и достига върха в 18 ч., точно когато първата двойка тръгва надолу. На връщане Димбергер среща Бул, който отказва да бъде победен от болката. Без да спира, Бул се придвижва бавно към целта. Димбергер спира, обръща се и тръгва след Бул. Достигат върха заедно. Половин час след полунощ двамата се връщат в Лагер III.
