До Канада и обратно в “ада” (ПЪТЕПИС)

от Росен Талов

Началото на януари 2019 г. беше окончателно решено, че лятото ще се пътува до Калгари. В следващите дни се уточниха датите, попълнихме необходимия електронен формуляр за пътуването – Electronic Travel Authority to enter Canada( еТА). В края на януари билетите бяха купени.

Заминаване на 14 юни и връщане на 9 юли. Целта беше гостуване и евентуално посещение на няколко туристически обекта. Нищо предварително планирано, никакви проучвания на места и обекти, нищо! Все пак отивам при познати, живеещи близо 20 години там и знаят какво да предложат. Бях хвърлил бегло око на Скалистите планини и разстоянието до тях от Калгари. 100-ина километра по трансканадската магистрала е нищо.

Вечерта преди полета все пак прочетох още малко за планините и с няколко съобщения в WhatsApp се разбрах с домакина да се поразходим в планината, при добро стечение на обстоятелствата. Набързо последва реорганизация на багажа за добавяне на по-стабилни туристически обувки, мембрана и още няколко задължителни неща, без които избягвам да ходя в планината. Уговорката беше да не се взима много екипировка, защото в университета в Калгари предлагат екипировка под наем на символични (за техните стандарти) цени. (https://outdoor-centre.ucalgary.ca/rentals-services).

На 14 юни сутринта излетяхме от София през Амстердам и в 14 часа местно време вече бяхме в Калгари.
Трябваше бързо да се приспособим към 9-часовата разлика, за да се ползват пълноценно дните. Първите дни бяха посветени на Калгари – детски рожден ден, разглеждане на града, посещение на херитидж парка (https://www.heritagepark.ca), зоологическата градина (https://www.calgaryzoo.com), музеят в Дръмхелър (http://www.tyrrellmuseum.com).

Последва отскачане до Банф и първи досег до Скалистите планини.

Тъй като бяхме с детето, нямаше големи разходки. Разходка с лифта (https://www.banffjaspercollection.com/attractions/banff-gondola/), панорамни снимки, разходка до културния център (https://www.banffcentre.ca), до езерото Minnewanka и… обратно в Калгари.

След този ден започнах да ровя повечко из нета за върховете в района, метеорологичната прогноза, особености, препоръки и други такива “кабинетни” проучвания. Информация има достатъчно!

Времето не беше никак съгласно с моите планове и за тези 25 дни, прекарани в Канада, имаше само 5 или 6 дни, в които да не вали.

Имахме планиран уикенд в Инвърмир, Британска Колумбия. На път за там се отбихме до Лейк Луис и ледника Колумбия (https://www.banffjaspercollection.com/attractions/columbia-icefield). Имаше мъгла и не можахме да видим почти нищо от заобикалящите ни върхове, както и от самия ледник, но каквото – такова. Отбелязано е като посетено.

По време на престоя в Инвърмир бях изправен пред дилемата – басейн във Феърмонт Хот Спрингс или хайкинг над ски център Панорама. Хайкингът надделя и в актива записахме вр. Панорама (2370 m) – еквивалент на нашия връх Ястребец. Нищо особено, но пък подарен ден в планината.

Отново дъждовни дни и правене на нищо, но пък добра възможност за подробно “кабинетно” изучаване на планирания Mount Temple (3544m). В един от недъждовните дни тренировъчно отскочихме до East End of Rundle (EEOR) (2530 m). Върховете в района са характерни със стръмни склонове и съвсем спокойно можеш за разстояние 3-5 км да акумулираш 1000 метра положителна денивелация.

На връщане от върха спряхме в Канмор за кафе. О, чудо!

В кафенето беше закачено табло с актуален списък на всички пътеки в района и тяхното състояние – затворени, с проблеми и т.н. За миг си представих как влизам в кафене в Банско, в разгара на сезона, и виждам такова табло със състоянието на пистите.

А, да – сутринта бяхме тръгнали за Ha Ling Peak, но на паркинга се бяха погрижили да поставят информационни табели, че пътеката е затворена и като План Б качихме EEOR.

В началото на юли, в Калгари стартира Стампиди фест – чудесна възможност да убиеш скуката заради лошото време с родео на живо.
(https://www.calgarystampede.com).

Пак дъждовни дни. Тъй като прогнозата и моментните условия не бяха обещаващи за Mount Temple, се наложи вечерта преди изкачването да променим маршрута и се спряхме на Eiffel Tower (3080 m). И така, на 6 юли паркирахме на Лейк Луис, шатълът от там ни извози до Морейн лейк – изходният пункт за Eiffel Tower и Mount Temple. Четири часа по-късно записахме Eiffel Tower като изкачен връх. Времето ни предостави от всичко по малко – слънце, дъжд, гръмотевици, суграшица, сняг, вятър…, но пък за сметка на това мъглата цял ден не се вдигна и пропуснахме гледките към заобикалящите ни върхове.

Два часа по-късно бяхме отново на Морейн лейк. Три дни след това вече бяхме в София.

ПОЛЕЗНО:

По време на обикалянията срещнахме само мечки (гризли и черна), сърни, мармоти. Съобразявайте се с препоръките на парковите служители в района, който посещавате. Ако сте с кола на територията на парковете се заплаща такса от 20 CAD и валидността е 36 часа.
Къмпинги има в изобилие, както и голямо предлагане на каравани и кемпери под наем, което също би било алтернатива за нощувките и транспорта.