fbpx

До Канада и обратно в “ада” (ПЪТЕПИС)

от Росен Талов

Началото на януари 2019 г. беше окончателно решено, че лятото ще се пътува до Калгари. В следващите дни се уточниха датите, попълнихме необходимия електронен формуляр за пътуването – Electronic Travel Authority to enter Canada( еТА). В края на януари билетите бяха купени.

Заминаване на 14 юни и връщане на 9 юли. Целта беше гостуване и евентуално посещение на няколко туристически обекта. Нищо предварително планирано, никакви проучвания на места и обекти, нищо! Все пак отивам при познати, живеещи близо 20 години там и знаят какво да предложат. Бях хвърлил бегло око на Скалистите планини и разстоянието до тях от Калгари. 100-ина километра по трансканадската магистрала е нищо.

Вечерта преди полета все пак прочетох още малко за планините и с няколко съобщения в WhatsApp се разбрах с домакина да се поразходим в планината, при добро стечение на обстоятелствата. Набързо последва реорганизация на багажа за добавяне на по-стабилни туристически обувки, мембрана и още няколко задължителни неща, без които избягвам да ходя в планината. Уговорката беше да не се взима много екипировка, защото в университета в Калгари предлагат екипировка под наем на символични (за техните стандарти) цени. (https://outdoor-centre.ucalgary.ca/rentals-services).

На 14 юни сутринта излетяхме от София през Амстердам и в 14 часа местно време вече бяхме в Калгари.
Трябваше бързо да се приспособим към 9-часовата разлика, за да се ползват пълноценно дните. Първите дни бяха посветени на Калгари – детски рожден ден, разглеждане на града, посещение на херитидж парка (https://www.heritagepark.ca), зоологическата градина (https://www.calgaryzoo.com), музеят в Дръмхелър (http://www.tyrrellmuseum.com).

Последва отскачане до Банф и първи досег до Скалистите планини.

Тъй като бяхме с детето, нямаше големи разходки. Разходка с лифта (https://www.banffjaspercollection.com/attractions/banff-gondola/), панорамни снимки, разходка до културния център (https://www.banffcentre.ca), до езерото Minnewanka и… обратно в Калгари.

След този ден започнах да ровя повечко из нета за върховете в района, метеорологичната прогноза, особености, препоръки и други такива “кабинетни” проучвания. Информация има достатъчно!

Времето не беше никак съгласно с моите планове и за тези 25 дни, прекарани в Канада, имаше само 5 или 6 дни, в които да не вали.

Имахме планиран уикенд в Инвърмир, Британска Колумбия. На път за там се отбихме до Лейк Луис и ледника Колумбия (https://www.banffjaspercollection.com/attractions/columbia-icefield). Имаше мъгла и не можахме да видим почти нищо от заобикалящите ни върхове, както и от самия ледник, но каквото – такова. Отбелязано е като посетено.

По време на престоя в Инвърмир бях изправен пред дилемата – басейн във Феърмонт Хот Спрингс или хайкинг над ски център Панорама. Хайкингът надделя и в актива записахме вр. Панорама (2370 m) – еквивалент на нашия връх Ястребец. Нищо особено, но пък подарен ден в планината.

Отново дъждовни дни и правене на нищо, но пък добра възможност за подробно “кабинетно” изучаване на планирания Mount Temple (3544m). В един от недъждовните дни тренировъчно отскочихме до East End of Rundle (EEOR) (2530 m). Върховете в района са характерни със стръмни склонове и съвсем спокойно можеш за разстояние 3-5 км да акумулираш 1000 метра положителна денивелация.

На връщане от върха спряхме в Канмор за кафе. О, чудо!

В кафенето беше закачено табло с актуален списък на всички пътеки в района и тяхното състояние – затворени, с проблеми и т.н. За миг си представих как влизам в кафене в Банско, в разгара на сезона, и виждам такова табло със състоянието на пистите.

А, да – сутринта бяхме тръгнали за Ha Ling Peak, но на паркинга се бяха погрижили да поставят информационни табели, че пътеката е затворена и като План Б качихме EEOR.

В началото на юли, в Калгари стартира Стампиди фест – чудесна възможност да убиеш скуката заради лошото време с родео на живо.
(https://www.calgarystampede.com).

Пак дъждовни дни. Тъй като прогнозата и моментните условия не бяха обещаващи за Mount Temple, се наложи вечерта преди изкачването да променим маршрута и се спряхме на Eiffel Tower (3080 m). И така, на 6 юли паркирахме на Лейк Луис, шатълът от там ни извози до Морейн лейк – изходният пункт за Eiffel Tower и Mount Temple. Четири часа по-късно записахме Eiffel Tower като изкачен връх. Времето ни предостави от всичко по малко – слънце, дъжд, гръмотевици, суграшица, сняг, вятър…, но пък за сметка на това мъглата цял ден не се вдигна и пропуснахме гледките към заобикалящите ни върхове.

Два часа по-късно бяхме отново на Морейн лейк. Три дни след това вече бяхме в София.

ПОЛЕЗНО:

По време на обикалянията срещнахме само мечки (гризли и черна), сърни, мармоти. Съобразявайте се с препоръките на парковите служители в района, който посещавате. Ако сте с кола на територията на парковете се заплаща такса от 20 CAD и валидността е 36 часа.
Къмпинги има в изобилие, както и голямо предлагане на каравани и кемпери под наем, което също би било алтернатива за нощувките и транспорта.

За голямо щастие има онлайн достатъчно изчерпателна информация за всички върхове, туристически обекти, музеи, паркове и т.н.
Основни източници:

https://fatmap.com – безплатната версия
https://www.outwardbound.org – информация за маршрути от всички краища на света

Полезна е и фейсбук групата Scrambling in the Canadian Rockies – https://www.facebook.com/groups/scrambling.

Препоръчан пътеводител: Scrambles in the Canadian Rockies https://www.amazon.co.uk/Scrambles-Canadian-Rockies-Alan-Kane/dp/1771600977/ref=sr_1_1?keywords=scrambles+in+the+Canadian+rockies&qid=1580306487&s=books&sr=1-1

Ако предпочитате да нощувате в хижи: https://www.alpineclubofcanada.ca/web/

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

error: Защитено съдържание !!