fbpx

Георги Илков-Темето за Памир това лято: „Ако не бяха лавини, бяха каменопади“ (СНИМКИ, ВИДЕО)

Георги Илков-Темето е запален планинар, алпинист, потомствен планински спасител от Благоевград, към момента в отряда в Дупница. От дете израснал с идеята за планина, в живота си не е и мислил, че нещо ще го раздели от нея. През 2021 г. той стъпи на пик Ленин (7134 м) в Памир, като две години преди това се отказа на метри от върха, за да спаси човешки живот. За тогавашната случка, за магията на високите върхове и какво го кара отново да устреми поглед към ледените гиганти, той разказва пред „Върхове“:

Два внушителни седемхилядника целяхте тази година в Памир. Как беше организирана тази експедиция и вярвахте ли, че ще успеете и за двата, когато тръгнахте?
Да, вярвахме. Но там ни хвана лошо време – зимен циклон с ветрове и снегове и стана опасно. Ние стигнахме до около 6200 метра и просто слязохме надоу – само заради времето. Самата организация – тук от България – стана съвсем случайно. Аз мислех да ходя на Комунизъм (Исмаил Самани – 7495 м. – най-високият в Памир – б.р.). Шефът на лагера там Здравко Петров ми каза да се свържа с Иван (Иван Терзийски – б.р.). Впоследствие вече се свързахме и с Жан, с Валката от Плевен, със Стоян от София и така се сформира групата. Първо направихме с Иван комуникацията и впоследствие после и с другите. Направихме няколко мигновени срещи, за да доуточним чисто формални подробности – плащания, самолетни билети и т.н., и тръгнахме.

Имаш опит в Памир с пик Ленин. Разкажи ни за него.
Първият ми опит за Ленин беше през 2019 г. Тогава се качих до щурмовия лагер на 6200 м., обаче вместо за върха, се наложи да тръгна надолу. Сваляхме един юнак от Азербейджан, имаше проблеми с височината. Стана проблем и го свалихме до 4400 м., за да може да живее човекът. Тогава нямах време да се върна за върха. Впоследствие се върнах 2021 г. С едни юнаци от Благоевград (Захари Петров и Михаил Ингилизов – б.р.). Аз и Захари качихме върха, Мишо имаше здравословни проблеми и се отказа на около 5000 метра.

Мисията ти на планински спасител ли беше това, което те спря при първия ти опит, или имаше и нещо друго при преценката на ситуацията? Колко тежък беше случаят всъщност?

Ами, тежък беше. Ако го бяхме оставили, човекът щеше да умре горе на 6200 м. Иначе, да – и мисията на спасителя, и самата човещина. Все пак, някой някъде го чакаше там долу – майка, деца, жена…

А опитите тази година? Когато видяхте, че първият връх е невъзможен, опитахте втората цел. Трудно ли беше решението да се откажете от първата и кой всъщност го взе?
Всички заедно го взехме и не беше трудно, защото там имаше низ от нещастни случаи. Ветровете бяха до 90 км./ч. Ние просто, ако бяхме предприели изкачване при този студ и този вятър, щеше да бъде чисто самоубийство.

Какво се случи после на Корженевска?
Аз там дори и не тръгнах към върха. Наложи се да спим на 5300 м. на Комунизъм и пренощувах само на спален чувал. Оттам малко увредих и дробовете. Взехме решение с доктора, а и аз сам за себе си – действително беше опасно. Жан тръгна към Корженевска. Стигнаха до лагера на 5300 м., но пак негативни събития – човек от тях се разболя. После просто вече нямаше време да ходим, където и да е – нито на Комунизъм, нито на Корженевска.

Това лято като че ли бяха много лоши условията в Памир?
По принцип – да. Ако не бъркам, на Ленин има четири или пет смъртни случая. При нас на Комунизъм имаше шест изкачвания, от които трима човека сериозно пострадаха с ампутации.

Как беше стиковката във вашата група – как взимахте решения къде да отидете, докъде да продължите, кой да се върне… Имахте ли спорове?
Не, категорично не. Имахме пълен синхрон – и между петимата.

Само лошото време ли ви попречи или имаше нещо друго, което ви спря?
Времето. През петнайсет – двайсет минути имаше, ако не лавини, то каменопади. Това беше сериозен проблем, трябваше да се правят и подсичания… Беше игра на руска рулетка. Особено през нощта, когато няма как да видиш откъде идва и накъде отива. Седиш и чакаш. Другото нещо беше, тръгвайки към Комунизъм по лагерите нагоре, склоновете вече бяха с наклон 45-50, а на места и повече градуса.

Имаше ли много хора? За Ленин например разбрахме, че заради славата му на „лесен“ връх, много хора са тръгнали, въпреки времето?
Трудността е различна. Ако на Комунизъм, примерно, се качиха шест човека, на Корженевска се качиха 71. Комунизъм е много сложен връх и за физическа подготовка, и за техническа на места. Ленин също не е лесен връх, въпреки, че навсякъде така го представят. По време на моето изкачване, се запознах с алпинист, който беше направил безкислородно изкачване на Еверест. Той каза, че всеки, който се е запътил към Хималаите, трябва първо да мине по този маршрут. Ако в Памир денивелацията между лагерите е 400 метра, то в Хималаите е 1000 и повече.

Защо тогава Ленин си е спечелил славата на „лесен“ и хората се отправят точно към него?
Може би, защото донякъде ги подлъгва Елбрус. Мислят си, че като са качили Елбрус, следващата цел логично е Ленин. А двата върха нямат нищо общо. Друго също, което може би подлъгва е, че там няма толкова отявлени катерения. На 6700 м., на т.нар. Нож, има едно откатерване, но там обикновено правят парапети.

Как са нещата сега в Памир – трябва ли да се ползват услуги на техни агенции, или може самостоятелно да се ходи?
Може и самоорганизирано – излиза малко по-евтино, но не си струва. Защото например, за 100 долара – за нашия стандарт не са кой знае какво, може да ползваш техни палатки. Ходиш 8-10 часа и направо влизаш и отпочиваш. Докато сега ние на Комунизъм – ходим осем часа, вадим лопатите, копаем площадки… а можехме да ги ползваме тези палатки там, но така си избрахме. Уморително е след такова ходене да копаеш един час площадка, да опъваш палатка, тепърва да палиш примуси, да готвиш… в един момент ти идва прекалено цялото това нещо. Към момента Памирските върхове са много евтина дестинация за алпинизъм.

Смятате ли да се върнете и постигнете неизпълнените цели от тази година?
Задължително! Със сигурност. За мен това ще е, така да се каже, бенефис. Находих се – стига толкова.

Снимки и видео в публикацията: Георги Илков-Темето, личен архив

 

Мария Лазарова

redakcia@varhove.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

error: Защитено съдържание !!