Герлинде Калтенбрюнер: Най-много научих, когато се връщах назад (ВИДЕО)
На 23 август 2011 г., след дългогодишни усилия, австрийската алпинистка Герлинде Калтенбрюнер стъпи на върха на К2 – последният от всички 14 осемхилядници в нейната колекция. С това постижение тя стана първата жена в света, изкачила най-високите върхове на планетата без кислород и без помощта на височинни носачи.
Но това не е история за рекорди – това е история за отдаденост, ценности и неизчерпаема любов към планината.
Родена на 13 декември 1970 г. в Кирхдорф ан дер Крайм, Австрия, Герлинде от дете обича планината. На 13-годишна възраст завършва курс по катерене.
Продължава обучението си като медицинска сестра във Виена. Изкатерва множество скални и ледникови турове.
През 1998 г. изкачва първия си осемхилядник – Чо Ойю. Тогава няма план, нито амбиция да изкачи всичките 14. На 32-годишна възраст стъпва на четвъртия си осемхилядник – връх Нанга Парбат, и решава да се насочи към алпинизма. Идеята идва едва след деветия – Канчендзьонга.
„След всеки един исках да изкача още един. И когато бях в базовия лагер на Канчендзьонга си казах: ще бъде страхотно да изкача всичките 14“, разказа тя пред камерата на Върхове.
Герлинде прави
шест неуспешни опита да изкачи К2
Всеки път достига около 8000 метра, но се връща.
„Може би този връх не ме харесва“, мисли си тя след шестия опит, но все пак решава да се върне още веднъж – от любов към самия връх.
„След като стъпих на К2, почувствах, че това е огромен подарък от Вселената“, споделя тя.
Нарича изкачването „духовен момент“, изпълнен с дълбоко спокойствие и благодарност.
В момента когато Герлинде изкачваше осемхилядниците и други жени се опитват да съберат престижната „Хималайска корона“.
„Никога не е било важно да съм първа, втора или трета. Важно е да се изкачвам със собствената си енергия, без кислород, без шерпи. Това е истинският алпинизъм за мен“, каза австрийката.
Многократно ѝ се налага да се върне малко под върха. Но никога не е възприема това като провал.
„Най-много съм научила не когато достигна върха, повече за живота съм научила, когато се върна, или когато тръгна назад“, категорична е тя.
Калтенбрюнер завърши проекта си във време, когато комерсиализацията на височинния алпинизъм вече променяше лицето на Хималаите. Еверест отдавна беше комерсиален, но твърди, че гледката на десетки хора на К2 с кислород и фиксирани въжета я натъжава. Тя не съди, но вярва, че стойността на усилието е в личното преживяване и самостоятелното изкачване – дори и върхът да е по-нисък.
„Хората използват кислород, шерпи, фиксирани въжета. Не съдя никого, но мисля, че по-добрият път е да изкачваш по-ниски върхове със собствена сила и умения“, казва тя.
Герлинде Калтенбрюнер остава вярна на своя стил – скромен, спокоен, отдаден. След последния си осемхилядник, тя не се впуска в публични изяви или състезания. Продължава да вдъхновява с лекции, пътешествия и личен пример. Съпругът ѝ, Ралф Дуймовиц, също е известен алпинист – заедно изкачват някои върхове, но тя често избира самостоятелния подход.
През декември 2024 г. тя бе гост на Дни на предизвикателствата в България, където сподели своя опит и философия за планината – търпение, уважение и учене от провалите.
