Ханс Камерландер: В планината винаги има риск, но аз харесвам малко повече опасност (ВИДЕО)
„Ако бях глътнал муха, в стомаха ми щеше да има повече мозък, отколкото в главата“. Така описа от сцената на Банско Филм Фест приключенията си в планините Ханс Камерландер.
Легедарният италиански алпинист, екстремен скиор и дългогодишен спътник на Райнхолд Меснер разказа за постиженията си в рамките на едночасова презентация, озаглавена „Все по-далеч и все по-високо“.
Той е автор на над 3500 изкачвания, над 50 от които първи – в Алпите и в Хималаите. Стъпвал е на 13 от 14-те осемхилядници и е изкачил някои от най-значимите върхове в Патагония. Осъществил е 60 соло изкачвания от шеста категория в Алпите в Три Чиме, Чивета, Мармолада, групата Села. 15 години ръководи алпийската школа в Южен Тирол, която поема от Райнхолд Меснер през 1988 г. През 2003 г. я предава на тогавашните си най-добри планински водачи. А „черешката на тортата“ в кариерата му са спусканията със ски от Еверест и Нанга Парбат (първо в историята на пакистанския връх). Свидетел на това спускане става първата българска експедиция на върха.
Соловото му изкачване на Еверест от север през 1996 г. от базовия лагер до върха за рекордните 16:40 ч. и последвалото спускане обратно до базовия лагер в рамките на 24 часа му донасят
вписване в Рекордите на Гинес
за най-бързо изкачване, който рекорд не е подобрен и до днес. По време на същата експедиция, той пропуска възможността да стане и първият човек, спуснал се със ски от Покрива на света, тъй като ги сваля след първите 300 метра под върха. След това се спуска от височина 7700 м до базовия лагер. Не успява да стане и първият, спуснал се със ски от К2, след като вижда как корейски алпинист пада и загива под върха. Тогава той спира опита си.
Животът на 67-годишния Ханс Камерландер в планините започва още в невръстната му детска възраст. Той наблюдава и често разговаря с планинарите, дошли да изкачат върховете, извисяващи се над дома му в алпийското селце Ахорнах в Южен Тирол, където живее и до днес.
Първото му изкачване е на 8-годишна възраст,
когато той тръгва след двама туристи и изкачва трихилядника вр. Гроса Моощок, част от групата Дурек.
„На върха пред мен се откри един нов свят, много по-различен от всичко, което бях виждал дотогава“,
обясни по време на презентацията му любовта си към планините Ханс Камерландер.
През следващите години той изкатерва повечето трудни маршрути на върховете над долината Тауферер Арнтал и в Доломитите. На 21-годишна възраст става сертифициран планински и ски водач. По време на туровете му в Доломитите се запознава със знаменития Райнхолд Меснер, който е няколко години по-възрастен от него.
„И до днес считам Меснер за мой учител, научих много от него“, сподели Камерландер в Банско.
Заедно отиват в Хималаите, за да осъществят едни от най-големите изкачвания за времето си. Двамата изкачват общо седем осемхилядници, всички без допълнителен кислород.
Изкачването му към Манаслу (8163 м) през 1991 г. (без участието на Меснер) обаче го бележи за цял живот. Там Камерландер губи двама от най-добрите си приятели – Фридл Мутчлехнер и Карл Гросрубатчер. Едва избягва смъртта и самият той.
„Най-трудното беше да се върна в родината сам, след като бяхме я напуснали трима“, сподели той.
След тази трагедия, алпинистът запазва известна дистанция от планините в продължение на няколко месеца, но се връща обратно през 1991 г. Тогава, в рамките на 24 часа, заедно с Ханс-Петер Айсендле изкачват Северната стена на Ортлер, след което преминават с велосипед 246-те километра между Зулден и Трите върха в Хошпущертал, за да изкатерят и Северната стена на Чима Гранде (Маршрут Комичи). Друго впечатляващо приключение, в което се впуска, е и 24-часовото изкачване по четирите ръба на Матерхорн (Хьорнли, Фурген, Лион и Цмут) през 1992 г.
През 2001 година Камерландер обявява, че няма да се връща за нов опит на Манаслу, за да събере престижната „Хималайска корона“, заради загубата на приятелите си в планината. Въпреки това, 26 години след трагедията, той отива за нов, отново неуспешен опит, през 2107 г. заедно с Щефан Кек. Тогава двамата са принудени да се върнат от Лагер 2, разположен на 6600 метра, заради висока лавинна опасност. Така върхът остава неизкачен от него и единственият, който липса в постиженията му за Хималайската корона.
“Вече съм в мир с Манаслу.
Преди всичко, затворих тази глава от моя живот. Това беше, което планирах. Не дойдох заради самия връх”, казва Камерландер след края на експедицията тогава.
Друг негов, успешно завършен проект, е изкачването на всички втори по височина върхове на седемте континента, Seven Second Summits – от 2009 до 2012 г.
Към най-великите моменти в живота си пък той причислява двете срещи с върховния религиозен водач на Тибет Далай Лама и познанството си със сър Едмънд Хилъри – първия човек, изкачил Еверест.
Биографията на Ханс Камерландер, с акцент върху неговите големи успехи и трагедията, съпътстващи живота му, са описани във филма “Manaslu – Berg der Seelen” от 2018 г.
Какво още разказа за себе си Камерландер пред Върхове, вижте във видеото
Класическите северни стени на Айгер, Матерхорн и Гранд Жорас
Известни доломитски стени (между тях и Северна стена Тре Чиме, Южна стена Мармолада, Северозападна стена Чивета, Сас де ла Круск, Сасолунго).
Хималаи
1983 Чо Ойю (8202 м), Непал, първо изкачване на югозападната стена с Райнхолд Меснер и Михаел Дахер
1984 Хидън Пик /Гашербрум I/ (8068м) и Гашербрум II (8035м), Пакистан, първо изкачване на два осемхилядника без връщане в базовия лагер, с Райнхолд Меснер
1985 Дхаулагири (8172 м), Непал, с Райнхолд Меснер
1985 Анапурна (8091 м), Непал, първо изкачване на северозападната стена, с Райнхолд Меснер
1986 Макалу (8481 м), Непал, с Райнхолд Меснер и Фридл Мучлехнер
1986 Лхотце (8511 м), Непал, с Райнхолд Меснер (14-ти осемхилядник на Райнхолд Меснер)
1990 Нанга Парбат (8125 м), Пакистан, стената Диамир, първо спускане със ски, с Диего Велих
1993 Шивлинг (6543 м), Индия, първо изкачване на северния ръб, с Кристоф Хайнц
1993, 1995, 2003 Ама Даблам (6812 м), Непал
1994 Броуд Пик (8048м), Пакистан, спускане със ски от 7000м надолу, самостоятелно изкачване
1996 Шишапангма (8027м), Китай/Тибет, среден връх, самостоятелно изкачване
1996 Еверест (8848м), Китай/Тибет, изкачване за 16 часа и 40 минути без използване на кислородни бутилки от изнесен базов лагер (6400м), до днес най-бързото изкачване от север и първо спускане със ски от Еверест, самостоятелно изкачване
1998 Кангчендзьонга (8586м), Непал, спускане със ски от 7500м надолу, с Конрад Ауер
1999 Музтаг Ата (7509 м), Китай, като планински водач и ръководител на ски-ескпедиция
2000 Танг Ри (6240 м), Пакистан, първо изкачване, като планински водач с група
2001 К2 (8611 м), Пакистан, изкачване и слизане по маршрута Чесен, с Жан-Кристоф Лафай
2002 Ама Даблам (6812 м), Непал, съвместно с екип на сутрешния блок на АРД, предаване на живо от изкачването и от върха, с оператора Хартман Зеебер
2003 Експедиция до Нупце Изток (7804 м), Непал, първо изкачване на централния ръб, с Луис Бругер, Роберт Алпьогер и Конрад Ауер /не успяват да достигнат до най-високата точка на до тогава най-високия непокорен връх на земята/
2007 Джасемба Пик (7350 м), Непал, първо изкачване на южния ръб след два неуспешни опита през 2005 и 2006, с Карл Унтеркирхер; през 2005 експедицията с Луис Бругер и Карл Унтеркирхер е прекратена на 400м под върха поради лоши метеорологични условия, през 2006 по време на подготвителните дейности загива планинският водач от Арнтал Луис Бругер
Вижте още
Патагония
1988 Серо Торе (3128м), Аржентина, маршрут Маестри, най-бързото до тогава изкачване (17 часа изкачване и слизане), с Волфи Мюлер
1989 Маунт Поансено (3002м), Аржентина, с Волфи Мюлер
1990 Серо Торе (3128м), Аржентина, консултации по време на снимките на игралния филм на Вернер Херцог „Вик от камък” /с участието на Щефан Гловач, Доналд Съдерланд, Виторио Мецоджорно и Матилда Мей/
Seven Second Summits – изкачване на седемте втори по височина върхове на всички континенти:
2001 К2 (8611м), Пакистан (Азия), маршрут Сезен, с Жан-Кристоф Лафайе
2009 Охос дел Саладо (6893м), Чили (Южна Америка), с Тони Мучлехнер
2009 Маунт Кения (5199м), Кения (Африка), източна стена, с Конрад Ауер
2010/12 Маунт Логан (5959м), Канада (Северна Америка), 2010 с Конрад Ауер, 2012 с Маркус Ноймайр
2010 Дихтау (5204м), Русия (Европа), с Флориан Керн
2011 Пунчак Трикора (4730м), Папуа Нова Гвинея (Океания), с Тони Мучлехнер
2012 Маунт Тайри (4852м), Антарктида, с Роберт Милър и Кристиан Щангл
Върхове от тип Матерхорн по света:
1992 Матерхорн (4478м), Швейцария, Западни Алпи, всичките четири хребета в рамките на 24 часа, преди това многократни изкачвания на върха
1993, 1995, 2003 Ама Даблам (6814м), Непал, Кумбу Хималаи
1993 Шивлинг (6543м), Северна Индия, Ганготри Хималаи
2013 Маунт Асинибоин (3618м), Канада, Британска Колумбия
2013 Стетинд (1392м), Норвегия, Тисфьорд
