fbpx
събота, февруари 24, 2024
ИзбраноЛичности

Николай Петков отбеляза 50 години живот на скалите: „Не мога да си представя как бих живял без катерене“

Алпинистът Николай Петков отбеляза 50 години катерене. С едночасова презентация в рамките на Международния фестивал на планинарското и екстремно кино, той очерта най-значимите си изкачвания.

Не мога да си представя живота си без катерене, сподели той в интервю за „Върхове“:

Отбелязвате 50 години катерачна кариера – какво ви донесе и какво ви отне катеренето?

Аз се съмнявам, че моите 50 години в катеренето са точно кариера, тъй като това се е превърнало, макар и леко като клише да звучи, в начин на живот. А кариерата предполага някакви усилия в областта на работа или подобно. Така че по-скоро го приемам като едно отминало време, но наистина връщайки се в годините назад се опитвам да осмисля това, което е минало. Трябва човек от време на време това да го прави, защото така да се каже в забързаното време, човек от експедиция в експедиция, от приключение в приключение, по някой път не му остава време да осмисли това, което е направил.

Николай Петков презентация в Банско
снимка: Върхове

А все пак може ли да си представите вашия живот как би протекъл, ако не беше катеренето?

Ами, честно казано, аз това не мога да си го представя. Просто не искам да кажа, че съжалявам останалите хора, които не се занимават с катерене, но просто се чудя как си уплътняват житейския път. Естествено, знам много добре, че има алтернативи, но все пак

аз съм щастлив, че ме е споходила тази съдба да избера тази дейност,

която, макар и рискова, всъщност самият риск понякога уплътнява изживяванията.

Загубихте в планината при катерачни инциденти много близки за вас хора. По какъв начин повлия това на вашата мотивация да продължите вие самият да се катерите?

То прави непреодолими дупки, бих казал, в съзнанието и това няма как да се избегне. И когато човек си спомни за тях, колкото и да е позитивен, винаги го обхваща една тъга, една, някак си ярост, че вместо тебе, е загинал този до теб, който ти си харесвал, обичал или е бил нещо повече от теб.

Имахте ли момент, в който наистина искахте да спрете с катеренето?

Може би все пак не съм загубвал безкрайно много близки или приятели, но винаги се е очертавало една дупка, в която аз не съм го възприемал като отказ от катеренето, по-скоро спиране, да се огледа човек. Какво прави и накъде е тръгнал.

Какво смятате за младото поколение, което тепърва навлиза в катеренето? Доста се популяризира спортът, преди беше една много ограничена общност, напоследък става много по-масово. 

Да, преди който се занимаваше с алпинизъм, защото катеренето беше част от алпинизма и човек казваше аз съм алпинист, не казваше аз съм катерач. Сега малко човек трябва да определя какво е точно, дали е алпинист или катерач. Аз съм минал през всички форми на алпинизма и в крайна сметка самото катерене го възприемам като неотменима част от алпинизма, защото в последните години се появиха алпинисти, сами себе си определящи като алпинисти, а всъщност той никога или почти никога не се е хващал за скала. Сега, извинявам се, но аз не възприемам по този начин алпинизма и съм преди всичко бих казал катерач. Когато започнах да се занимавам с алпинизъм, ние отивахме там, където се катери, а не там, където се ходи.

Имате най-разнообразни постижения – и в катеренето по големи стени, и по високите върхове, включително участие в първата българска експедиция на Еверест, а имате и първи прохождения на Антарктида. Кое считате за най-голямото си, най-значимото си постижение?

Аз по принцип не ги класифицирам като най-значими. Те са в две различни сфери. Едното е в откривателската. Там, където са белите петна, ти просто си отишъл и с трепет си правил първи стъпки там, където не е имало такива човешки и това е едно много специално изживяване, което ти носи удовлетворение и ти това го приемаш за себе си като нещо голямо и много си го цениш. И другите неща са там, където ти си търсил трудността, където всъщност може и други хора да са минали, но ти там се измерваш сам със себе си, първо, а съответно и с другите, защото така или иначе това донякъде, макар и по-особено, спорт.


Related Posts


Николай Петков прави първите си стъпки на скалите в ранните си тийнейджърски години, през есента на 1973 г., с Иван Масларов – Байно на Беледие Хан.

„От тогава до днес нямам повече от няколко дни без катерене по скали, лед или сняг. Изключенията са при няколкото по-сериозни травми и операции“, споделя на Facebook страницата си Петков.

Следват скалите на Лакатник, Реселец, Ритлите и Черепиш, Вратцата, Пирин и Мальовица. А след тях продължава с върхове и катерачни обекти в Хималаите, Каракорум, Памир, Тяншан, Андите, Аляска, Йосемити и много други високи планини и върхове по света.

Животът му е толкова обвързан с планините, големите стени и скалите, че е българинът, направил за първи път доста неща.

Заедно с Кирил Досков са единствените хора в света, преминали Еверест по трите ръба. Случайно откачане на въжето по сложен тур на Лакатнишките скали пък го прави вероятно първият българин, преминал катерачен маршрут в свободен стил.

Николай Петков плакат

В началото катери с бутонки, с изрязани шипове, но с тях успява да направи редица премиерни изкачвания по единствената българска „биг уол“ (голяма стена – б.ред.) – Централната стена на Врачанските скали. Негови са и едни от най-сложните турове там.

Бързите изкачвания стават негова практика през 80-те. Предпочита тези в алпийски стил. Става първият българин, заедно с Тончо Тончев, които изкачват в алпийски стил осемхилядник – вр. Дхаулагири през 1997 г.

По случайност прокарва и премиерен маршрут по връх Карстенз Пирамид, първенецът на Австралия и Океания през 1992 г. Просто заминават с Владимир Нешев за върха без да имат подробна информация за него и го изкачват по билото му.

Първото му значимо постижение в чужбина е прокарването на нов, скално-леден маршрут по 1100-метровата източна стена на връх Шхелда (4320 м) в Кавказ, на 2 август 1980 г., заедно с Димитър Начев.

Има пет изкачвания на общо четири осемхилядници. Участник е в първата българска експедиция на Еверест през 1984 г. по Западния гребен.

Заради младата си възраст ( по време на подготовката на експедицията, той е едва 24-25-годишен), Петков и Досков решават да осъществят изкачвания с голяма сложност, за да впечатлят комисията, която прави подбора на екипа за Еверест. Така двамата осъществяват зимно изкачване на Матерхорн, през 1982 г., след което и на европейския първенец Елбрус. Седемхилядникът Пик Ленин (7134 м) пък „го качихме за закуска“, разказва той.

В крайна сметка Петков и Досков попадат в отбора и са третата свръзка, която стъпва на връхната точка на Еверест на 9 май 1984 г. От щурмовия лагер (8120 м) до върха

разстоянието преодоляват за 6:11 ч.

Слизането предприемат по класическия маршрут през Южния връх, Южното седло и Западния циркус, като по този начин осъществяват пълен траверс на върха, понякога известен като „Български траверс“. Тръгвайки да слизат надолу с Кирил Досков обаче, двамата объркват пътя. Затова се връщат обратно на върха. Така обхождат и трите ръба на Еверест.

„Българската експедиция на Еверест’84 е една от най-силните, правени въобще“, смята алпинистът от „златното ни поколение“.

Николай Петков изкачва отново Покрива на света като участник и във втората национална експедиция до Еверест през 2004 г., която е юбилейна по случай 20 години след „Еверест 1984“. Третият му осемхилдник е Нанга Парбат (8125 м) в Пакистан, където се изкачва по нормалния маршрут на Кинсхофер по Диамирския склон на 8 юли 2006 г., заедно с Дойчин Боянов. Три години по-късно, на 26 юли 2009 г. изкачва и Гашербрум I по маршрут през Японския кулоар, заедно с Дойчин Боянов, Боян Петров и Николай Вълков.

В актива си той записва и общо шест изкачвания на седемхилядници – две на връх Комунизъм (7495 м), три на връх Ленин (7134 м) и едно на Хан Тенгри (6995 или 7010 м) в Тяншан, което прави непосредствено след изкатерването на Транго Тауър през 1998 г.

Изкачил е и шест от седемте континентални първенци. Стъпва за първи път на Аконкагуа (6962 м), първенецът на Южна Америка по нормалния маршрут на 28 декември 1987 г. с Иван и Мариана Масларови и с Кирил Тафраджийски, а само седмица по-късно, на 6 януари се връща за второ изкачване на върха по 3000-метровата Южна стена, френския път и варианта на Меснер, което осъществява за рекордните 3 дни. Постижение, което само самият Меснер е направил за по-кратко време в рамките на солово изкачване. Серо Торе в Патагония пък остава и до днес несбъдната негова мечта.

За завършване на престижната колекция Seven Summits му липсва само вр. Винсън на Антарктида. На Ледения континент обаче, в рамките на Българската антарктическа експедиция през 2015 г. в планината Тангра заедно с Дойчин Боянов осъществява второто изкачване на връх Лясковец (1473 м) и първото изкачване на Големия иглен връх (1680 м), където заедно с тях е и Александър Шопов.

Големият Иглен връх на Антарктида
Големият иглен връх на Антарктида, снимка: Любомир Иванов/Wikipedia

През следващата година заедно с Дойчин Боянов изчаква и връх Свети Борис (1698 м) – на 23 декември 2016 г., а през 2017 г. стъпват и на върховете Симеон (1580 м) и Академия (1253 м).

Едно от големите постижения на българските алпинисти изобщо, в което участва Николай Петков е изкатерването на Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г., заедно със София Фотева, Милен Милчев, Михаил Михайлов, Димитър Колешев и Сотир Стойчев.

В Aлпите Петков също осъществява едни от най-трудните и престижни изкачвания – както по големите северни стени (дори през зимата), така и по трудните скални маршрути в Доломитите. Изкачва Чима Пикола (2857 м) в Доломитите по туровете на Касин и на Комичи през есента на 1980 г., Северната стена на Матерхорн (4478 м), зимно, по пътя на братя Шмид, 22 – 24 януари 1982 г., Чима Овест (2973 м) в Доломитите по тура на Касин-Рати за 6 часа, 1984 г., Северната стена на Айгер (3970 м), зимно, 10 – 13 март 1985 г. и много други.

През 2002 г. прокарва нов маршрут по гребена Команчи на Гранд Каньон в Аризона, заедно с Ан Еранс, Роджър Пейн и Джон Харлин, а през 2007 г. с Михаил Михайлов и Дойчин Боянов

изкачват и 1000-метровата стена на Ел Капитан (2308 м) по тур „Носът“.

„Всичко което съм правил е с изключително малък бюджет“, сподели Петков по време на презентацията си на Банско Филм Фест.

В момента Николай Петков се занимава с прокарване на катерачни маршрути в родината. До момента е направил 437 нови маршрута, от които 64 алпийски. Средства за екипирането им се набират в специално разкрит Дарителски проект.

От 2011 г. той организира и ежегодни катерачни срещи на различни места в България.

Валерия Динкова

Валерия Динкова е журналист и продуцент. Има над 20-годишен опит в телевизионната и он-лайн журналистика. Автор и създател на медийно съдържание, основател на „Върхове“. v_dinkova@varhove.com

Предстоящи събития

Contact Us

error: Защитено съдържание !!