fbpx
понеделник, юли 8, 2024
Височинен алпинизъмИзбраноЛичностиНовини

Господин Динев за Анапурна: Eдно падане е непредвидимо (СНИМКИ, ВИДЕО)

Господин Динев е сред ярките имена в българския алпинизъм, носител на званието „Снежен барс“. Изкачил Южната стена на връх Комунизъм в Памир през 1986 г. – едно от върховите постижения в спорта тогава. Първото българско изкачване на Гашербрум II е и негово.

Той е записал десетки постижения по стените по света и в родината. Един от доайените на родния устрем към най-високите върхове.

Наскоро той се завърна от Анапурна – най-смъртоносния връх в света, според славата му.

В Хималаите Господин Динев целеше изкачване на три осемхилядника, започвайки от Анапурна. Инцидент с паднала раница на шерп, услугата на когото се оказала задължителна – част от новите стандарти на експедициите в най-високата планина на планетата – всъщност се е оказал животоспасяващ.

Какво разказа пред „Върхове“ за това свое приключение той:

Кое Ви мотивира да се връщате в Хималаите?

За да участвам в такава силна експедиция – изкачването на връх Анапурна, е най-вече заради това: което е направено в алпинизма, да има последователност от млади алпинисти. И това, което е направено в българския алпинизъм, да продължава на световно ниво. Наскоро почетохме Христо Проданов, Людмил Янков – наши, български алпинисти, които са постигнали много, изкачили са най-високите върхове в Хималаите.

Страхотно е това, адмирираме, но този Ваш проект беше ли амбициозен спрямо замисленото, Вие целяхте не само Анапурна, но и още два върха?

Тази година се оказа много сурова от гледна точка на условията, които предлага планината. За щастие, ние имахме възможност да атакуваме върха. За мен специално, експедицията приключи след изпадането на багажа от шерпа. Той искаше да се качи в своя живот. Наистина, маршрутът беше един от най-трудните. Самият връх има славата на най-коварният в Хималаите.

Като споменахте шерпа, Вие бяхте ли подготвен, знаехте ли, че ще бъде наложено използването на такава комерсиална услуга там?

Моето желание беше (да изкача върха – б.р.) без кислород и да бъда най-вече освободен от всякакви комерсиални участия. Но въпреки това, и суровите условия, и вече новите тенденции за изкачване на осемхилядниците… Което означава все нови и нови рекорди. Това принуждава организаторите да предлагат за по-голяма сигурност такива услуги, които да водят до по-голяма безопасност. Въпреки това, се случиха драматични събития и финалът беше трагичен. Имаше жертви.

Да, имаше. Какво щеше да се случи, ако на Вашия шерп не беше паднала раницата?

Много лесно е да се каже, че едно падане е фатално… Ние видяхме, че индиецът падна и по някаква случайност наши колеги също са го видели и след два дни са го извадили. Много трудно, много тежко. И въпреки това – и с хеликоптери, и поляците се включиха в спасителната акция… едно падане е непредвидимо. Дори и едно загубване на раница, в която имаш спален чувал и палатка, ако останеш на тази височина – 7000 метра – без екипировка, това означава измръзване… Много трудно изобщо е човек да се спаси в такива условия.

А каква е разликата между експедициите с приятели и комерсиалните експедиции?

Когато си с приятели, е друга организирана експедиция. Можеш и имаш възможност в такива моменти да се опреш на някой, разчиташ на някой – докато в комерсиалните експедиции, всеки се стреми към световни рекорди, всеки иска да бъде първи. Без значение дали самият маршрут трябва да се подготви и да се осигуряват парапетите от всички. Всеки се стреми към върха, без значение кой е с него и от къде е. Това е много лошо, защото в планината, когато условията са много сурови, все пак трябва да имаш някаква подкрепа от свои другари, приятели.

Какви други разлики видяхте в Хималаите, в сравнение с първия път, когато бяхте там, освен това, за което си говорим?

Освен това – промяната на климатичните условия. Динамиката, която е в движение: всичко сега върви много по-бързо, много по-експедиционно. Така сега се изкачват върховете, за да могат да се правят постижения. Самата планина също е променлива. Падат лавини, сераци. Променени се маршрутите, за да могат да бъдат обезопасени за алпинистите. Всичко това се отразява и на експедицията – като подготовка, като участие и най-вече като атака на върха. И все повече рисковете стават все по-непредвидими.

Как се чувствате Вие сега?

Остава ми мъничко надежда за българския алпинизъм. Да подпомагаме младите и да подкрепяме идеята да може да се включваме в изкачванията на най-високите върхове с света. Бих подкрепил всеки един българин, който е решил да тръгне за Хималаите. Трудно е да се гони Короната. Но така или иначе, трябва да живеем с надеждата българин да изкачи всичките 14 осемхилядника. Така ще имаме надежда, че и ние сме сред елита.

Вие самият имате ли намерение да се върнете отново в Хималаите?

Оказа се, че това е много трудна цел. Благодарение на подкрепата на всички приятели – и най-вече на сливналии, които обичат планината – аз успях да преодолея този страх. Но ми се струва, че без подкрепа на младите алпинисти, които трябва да поемат бъдещето на алпинизма, това някак си ще е много трудно. Няма как да тръгнеш с алпинист и да продължиш напред, с надежда, без подготовка младите да откатерват.

Екипът на „Върхове“ благодари на Стефан Стефанов, Фондация Стария бряст и наш медиен партньор – за своевременната информация по време на експедицията на Господин Динев в Хималаите.

 

Мария Лазарова

Мария Лазарова е журналист със специализация „Печат“ и магистър по Публична комуникация. Над 20 години работи в сферата на печатните и он-лайн медии. Автор, редактор и основател на периодични издания, сред които и „Върхове“. Запален планинар от детството си и с интереси в алтернативните аутдор дейности и спортове. redakcia@varhove.com

Предстоящи събития

Contact Us

error: Защитено съдържание !!