Как се развива ски турингът в България и ще има ли бум тази година? (ИНТЕРВЮ, ВИДЕО)

Милен Братанов е планински инструктор, инструктор по планинско спасяване, планински водач и началник на база „Алеко“ на Планинската спасителна служба. С богат опит в зимната планина в България и по света, в необичайната обстановка преди откриването на ски сезона у нас, разговаряме за една малко по-различна разновидност на любимия на мнозина спорт – ски туринга.

Падна вече първият сняг, съоръженията не работят*. В тази ковид-обстановка дори не се знае кои, кога, къде ще работят. В този контекст, може ли да очакваме бум на ски-туринга?

Последните години като цяло доста се развива ски турингът. Тази година тенденцията засега е наистина да има още по-голям ръст на хора, заинтересовани от този тип дейност. Първият бум беше през 2012 г, когато не заработиха съоръженията на Витоша и така „повлякоха крак“ за развитието на ски-туринг. Тази година има много голям интерес. И вчера бях на Боровец (15 декември – б.р) – в работен ден пистата беше пълна с хора със ски с колани през 50 метра.

Какви съвети бихте дали на тези, които тепърва тръгват, какво ниво на владеене на ски техника трябва да имат и изобщо – как да се подготвят?

Интересът е основно от страна на планинари, които искат да доразвият техните възможности и обхвата на техните интереси в планината. Но ски техниката ще им трябва за слизането надолу. За качването, има техника за ходене със ски с колани. Тя бързо и лесно се усвоява, особено за хора, които практикуват редовно туризъм и които ходят и са свикнали с планинския терен. Със слизането обаче – защото в повечето случаи ски турингът е в див необработен терен – трябва да има добро владеене на ските. Трябва да могат да се справят във всякакви ситуации, защото теренът е от дълбок сняг, през пера, лед, стръмни наклони, гористи терени… Трябва да могат да карат ски добре.

Като говорим за терен – кой е най-подходящият за ски туринг?

За начинаещите е хубаво да започнат по възможност по утъпкани трасета – по път или по ски път, по който е минала машина, където е утъпкано, където няма да имат затруднения с правене на пъртина, с остри обръщания, които се правят в стръмните терени и постепенно ще повишават нивото. Също така – разстоянията, на които тръгват. Отначало е добре да бъдат преходи в рамките на един до два часа; след това да започнат по-дълги преходи. Да не са веднага в див терен, защото все още и тяхната екипировка най-вероятно няма да е добре подготвена, да е добре „прогонена“ за този тип. За тях това е нещо ново – може да имат проблеми с екипировката. Добре е да не се отдалечават много от ски центровете, от населени места, хижи. Разбира се: не да обикалят около хижата, но да правят преходи с авариен план, за да могат дори и при проблем с екипировката – дори и да е чисто нова – може от незнание да възникне проблем, от липса на опит как да я използват. Да имат възможност, дори по обувки, да могат да се върнат. Добре е да се предвиждат преходи, когато се стартира от ниската част към високата, защото лесно могат да се върнат обратно. Не да се качат в ски центъра, да се пуснат някъде надолу по горите, и после да искат да се върнат нагоре.

Опасен ли е този спорт? Крие ли рискове?

Като започнем с рискове от травми, типични за ски спорта – долни крайници най-вече… Има и сплит-бордове сега – сноуборд, който се разцепва на две с възможност на автомата да се повдига петата, с подходящи пригодени колани. Типичните травми за ски и за сноуборд – това е рискът. И, вече, ходенето в откритата планина е свързано с риск от лавини, риск от загубване – всичките типични проблеми, които могат да възникнат в зимната планина, дори и при преход без ски.

Като планински спасител – как ще оцените: грешка ли е човек да излезе сам в зимната планина?

Не. Не е грешка. Добре планирано, добре предвидено, добре подготвен човек, който знае какво прави – няма проблем да направи самостоятелен преход. На Витоша е пълно с хора, които идват и си оставят колите на Алеко, качват се до Черни връх и слизат. Отнема им два часа – връщат се на работа, при семейството си и продължават по програмата за деня.

Да се върнем на туринга, разкажете ни повече за вечния спор „Не ходи по следите на ските“

Хах, това е за туристите, не е за туринга. Да. Прави се следа: особено, както през последните години Стената на Витоша например не се обработва – прави се една прекрасна следа, която е много удобна за качване и след това се кара. Скиорите, които я ползват за качване, много внимават и на слизане да не я повредят тази следа. Туристите… изглежда им като вече готова пъртина, тръгват по нея, надупчват я. След това, следващите, които са със ски, им е доста по-трудно – вече не е същата следа, която е била. Няма регламент, няма регулиране – просто е въпрос на добро желание и на знание. Много пъти хората просто от незнание използват следата, тя е доста примамлива, добре изглежда, но всъщност, не бих казал, че е особено удобна за ходене пеша.

Какви са Вашите наблюдения, как се развива тази дейност у нас спрямо световни практики?

Със същите темпове. На фона на – разбира се – населението в държавата и спортните навици, които имаме. Но все повече – особено в пандемията – моите наблюдения са, че се засили желанието в хората за някаква активност, за спорт. Хора около мен – познати и приятели, които преди това не са практикували почти никакъв спорт, проявиха интерес към бягане, към колоездене, към всякакви спортове. Тенденцията е да се увеличава. В световен план, в Европа има страхотен бум – все повече и повече хора ходят. Много фирми се появиха, които предлагат такъв тип екипировка. Паднаха патентите и ограниченията на някои от добрите технологии за изработка на тези автомати. Това увлича все повече и повече хора. Наблюдавах същото още преди десет години в страни като Словакия, като Полша, които ги приравняваме горе-долу към нашия стандарт. Но тогава видях в Татрите как в 16.00 часа, след като затвориха ски съоръженията, пистата се напълни с хора от всякаква възраст, от всякакъв калибър – от спортисти до туристи; възрастни хора, хора с деца… Ходят нагоре – кой докъдето стигне – отлепят коланите и се спускат надолу. Този вид дейност е много хубава, много подходяща – много щадяща самата планина и природа – нищо не остава след Вас, освен една следа, която при първото стопяване на снега изчезва… и е много чист и хубав като спорт.

Имаме ли инстурктори по „пантене“ в България?

Асоциацията на планинските водачи в България прави специализирани курсове за водачи за този тип спорт, но като „инструктор“, лично поне аз, не съм чувал. Това ме навява на мисълта, че няма хора, които да са квалифицирани и сертифицирани, за да могат да го преподават. Към момента туристическите фирми и планинските водачи, също така, провеждат курсове, предават техния опит на следващите. Но това е неформално обучение. То е, разбира се, структурирано по програма, но не завършва с диплома, не се изисква никакъв вид документ, както например при ските – клас „A“, клас „B“ (или различните класове, които се променят в годините). Също, както при колоезденето например – или можеш да караш, или не можеш. Но хората предават – има много, много опитни планинари, които дълги години развиват ски туринга в България. Пренесли са много добри практики от други държави, доста по-развити в този спорт. Смятам, че той търпи голямо развитие и в това отношение към момента.

Разкажете ни повече за екипировката, кои са най-важните елементи?

Същността, за да може да го практикувате, са автоматите и коланите – те са коренно различното от всичко останало. Има автомати, които са съвместими с обикновена скиорска обувка. За първи стъпки, хората могат и така да пробват. В последствие вече е въпрос на личен избор какъв точно вид екипировка ще ползват. Трябват автомати и колани, ски – все пак подходящи – ските да малко по-широки. Производителите се стремят да ги направят и по-леки, за да обезпечат едно безпроблемно ходене за дълъг период от време. Също така, широчината на ската дава по-добра стабилност в дълбокия сняг и при изкачване, и при спускане. Обувките също така трябва да са с опция за отваряне за едно движение в глезена, за да може да се даде добър комфорт при ходене. Щеки… всичко се прави – наистина, вече дори и при облеклото – серия за ски туринг, за ходене с колани. Разбира се, човек би могъл да осъвмести например катерачна екипировка, туристическата – да я пригоди за този вид спорт без никакъв проблем, без риск. Добре е да се предвиди, все пак, и лавинна екипировка за оказване на първа помощ на затрупан от лавина – лавивен уред, сонда и лопата. Екипировката е по-широка тема, разбира се, но конкретно отнесено към ски туринга, е това.

* б.р. – Записът е от 16.12.2020 г.