Денис Урубко пред „Върхове“ за височинните спасителни акции: Някой трябва да е винаги готов (ИНТЕРВЮ, ВИДЕО)
Съвсем наскоро легендата в световния алпинизъм Денис Урубко издаде нова книга – „Елегантност и ефективност“. В нея той споделя височинния си опит в спасителни акции там, където малцина стъпват изобщо.
Каменопади, ледени отвеси, сурови бури, лавини, непристъпни склонове – за Урубко това не са непреодолими препятствия, които ще го спрат, за да помогне на някой в беда, от която възможният изход е само един – смърт.
Дори с цената на това да се откаже от собствената си цел. Дори, когато целта не е и негова лична, а на цяла експедиция и носи след себе си отговорността и за други.
Ярко име е Денис Урубко в света на алпинизма. Не само в съвремието, изобщо.
Хималайската корона – всичките 14 осемхилядници – без кислород. Премиери на Броуд пик (8047 м ), Манаслу (8156 м), Чо Ойю (8201 м) и Лхотце (8516 м). Първо зимно на Макалу (8481 м) и първо зимно на Гашербрум II (8035 м). Рекордни скоростни изкачвания на Елбрус (5642 м), Кан Тенгри (7010 м) и Гашербрум II (8035 м). Легендарен „Снежен барс“ – вр. Ленин (7134 м), вр. Корженевска (7105 м), вр. Комунизъм (7495 м), вр. Кан Тенгри (7010 м) и вр. Победа (7439 м) не за обичайното време от няколко години, а за… 42 дни!
Обожаван от едни, хулен от други, Урубко е известен освен със спортните постижения и с това, че се отзовава да помогне на изпаднал в беда по непристъпните склонове на високите планини. Само по време на изкачването си на Гашербрум през 2019 г. осъществи три спасителни акции за три дни, две от тях в рамките на 24 часа. През 2018 г. прекрати зимно изкачване на К2, за да се притече на помощ на Елизабет Револ и Томаш Мацкевич на Нанга Парбат – прецедент в съвременния алпинизъм. Тогава полската легенда Мацкевич загина, но Револ оцеля.
„Този, който спасява“ – това е Денис Урубко отвъд популярния образ на елитен алпинист.
Защо го прави, разказва той в интервю за „Върхове“:
Вие сте един от най-опитните, ако не и най-опитният, височинен спасител в света. Неведнъж рискувахте собствения си живот и се отказвахте от собствените си планове да изкачвате върхове, за да помогнете на другите. Защо го правите, това е нещо, което правите просто като алпинист или е повече?
Благодаря за комплиментите. Има различни доброволци, които извършват спасителни акции в спешни ситуации – противопожарни, медицински събития. Алпинизмът е рядко срещана социална активност, което означава – малко хора могат да действат в извънредни ситуации. По тази причина не е необходимо винаги да има спасители на линия, а само когато някой се нуждае да бъде изваден от кризисна ситуация. Винаги тренирам усърдно и съм способен да отдам сили, в случай на нужда от помощ… Някой трябва да е винаги готов. Защо да не съм аз? Родителите ми ме научиха, че приоритет е човекът – ако е необходимо да се помогне на нуждаещ се. Планинските инструктори ме научиха на спасителни техники – как да се справя със сложни ситуации. Затова… логично, аз трябва да бъда начело на хората при акции. Това ще помогне да се спести време, да се избегнат ненужни проблеми, да се сведе потенциалния риск за всички останали хора.
Има ли спасителна операция, която считате за особено трудна?
Значенията на „трудна“ са различни. Лотарията с атмосферните условия беше огромен проблем за хеликоптерите при опита да се откарат спасителите за акцията за Иняко Очоа. Дългото изкачване в един ден от 4000 м. до 7300 м. по склоновете на Анапурна е пример за тежки физически усилия. Но балансът между надпреварата с времето и скоростта на Нанга Парбат през зимата на 2018 г. беше изключително натоварващ. Всяка най-малка грешка можеше да разруши спасителния план за Елизабет Револ. Ключът към успеха беше в детайлите на спасителната верига. В случай, че една част се счупи – вие ще сте в беда. За по-добро разбиране ви препоръчвам да прочетете моята книга „Тhe Elegance of Effectivity“ – колекция от статии за акциите ни в планините.
Вижте тази публикация в Instagram.
За последното изкачване на Гашербрум II вие бяхте в неизвестност в продължение на няколко дни. По този повод един журналист написа „Той е Денис – човекът, който спасява другите и никога не е изпадал в нужда.“ Това е общо взето мнението на алпинистката общност за Вас. Как ще коментирате?
Ехххх… Дойде време, да не създавам проблеми за останалите алпинисти. В началото на кариерата си направих твърде много грешки. И хората (други алпинисти, мои приятели) ми протегнаха ръка за помощ. Тялото ми стана участник в няколко спасителни операции, на 20-21 – годишна възраст разруших психиката си… но научих важни уроци. Да, през последните 25 години успявах да избегна извънредни ситуации… Заради невероятно усилените тренировки, страх и отговорност, техника от високо ниво и страхотно търпение. В алпинизма има риск, няма съмнение. Без опасности няма да е алпинизъм. Особено в спортен стил. За да постигнете важни цели в алпинизма означава, че трябва психически да сте готови да умрете, но и психически да сте готови да оцелеете. Необходимо е да избягвате всякакви грешки… и в случай на грешка да се опитате да я поправите. И да имате възможност за нова стъпка напред. Важно е да фокусирате вниманието си върху всички детайли на околната среда и на отношенията с партньорите – в случай, че мечтаете да видите внуци. Затова… моят финален коментар – страхувах се да не сгреша в някоя от моите стъпки и направих всичко възможно да оцелея при всякакви условия. И ви пожелавам същото завинаги.
Екип на „Върхове“: Мария ЛАЗАРОВА, Валерия ДИНКОВА, Ценка ГАРОВА
