Момчил Дамянов за френското кино в Дни на предизвикателствата: при нас акцентът не е върху филмите, а върху режисьорите
Между 3-ти и 5-ти декември предстои 19-тото издание на Дни на предизвикателствата. Фенове на екстремните спортове във всичките им разновидности, на приключенския туризъм, на активностите на открито и любители на природата, както и отдадени на каузи почитатели на тези дейности, ще се съберат в кино „Люмиер“, за да посрещнат гост-звезди от цял свят и известни личности от родния хоризонт. Един от акцентите на Дните и тази година е приключенското и екстремно кино. Специално за събитието в България пристигат режисьорите на филми, които ще видим за първи път у нас и то на голям екран. С какво са атрактивни те и какво ще ни покажат филмите им, светлина предварително върху лентите хвърля техният преводач на български език Момчил Дамянов.
От години се занимавате с превод на филми за Дните на предизвикателствата, как предварително се запознавате с програмата и с гостите?
Има един момент, обикновено в края на октомври, началото на ноември, когато получавам заглавия на филми, които ще трябва да превеждам. Лека-полека те започват да се появяват в един Drive. Може би от 5-6 години започнах да се „боря“ с тези филми – да ги превеждам и да им слагам субтитри.
Защо казвате „да се боря“ – с кое – с трудности в превода или с какво друго?
Аз не съм професионален преводач, нито пък работя с кинопродукции. Макар че това е много лесно – има си програма, върху която се слагат субтитри. И да – в началото е доста тежко първите дни. Но в момента това, което гледам, ме задоволява, а и мисля, че ще задоволи и зрителите. Затова е борбата. Много често филмите нямат транскрибиран текст, по който да се направят субтитрите, за да не се чудиш какво говорят във филма, ако не го чуваш добре – т.е., аз не виждам текста. Разчитам на това, което чувам. Понеже филмите са аутдор обикновено – не винаги се чува добре, често се говори на жаргон… Така говорят хората, които катерят в природата. И това е основната борба – да се получи добър превод.
Какви са филмите, които тази година ще ни представите?
При нас обикновено (говоря за френското кино), акцентът не е толкова върху филмите, а върху тези, които са ги правили. Винаги с един или два филма идват и техните режисьори. Това според мен е най-интересното –
те ще са в залата на живо, може да се задават въпроси.
Днешното общество с тази експлозия на социалните медии, където всеки иска да излезе със свои live клипчета, с филмчета, ще могат да задават своите конкретни въпроси. Хората, които идват, са професионалисти откъм тези дейности.
Кои и какви са режисьорите, които сте поканили?
Двама гости от Франция ще имаме тази година. Тибо Катлен (32 г.) идва от Реюнион, за да учи във Франция.
Той е отскоро в планината, което не му пречи да си намери място там и да практикува на високо ниво екстремни спортове. Леденото катерене му е слабост. Него ще го представим с два филма за леденото катерене.
Единият е исторически – развитието на леденото катерене във Франция, края на 70-те до наши дни, като това съответства до голяма степен и на случващото се в света по това време. Много красив е филмът. Не грабва с екшън кадри, а представя една дейност, нейното развитие и спортно бъдеще. Бих казал – и философия…
Вторият филм е по-различен. Той директно ни „спуска“ при един топ атлет в Канада, в Квебек, който по време на филма изкатерва три големи замръзнали водопада. Изкатерва ги соло, за един ден.
Три водопада по 350 м от най-висока категория. Забележително постижение. Тибо го снима отдолу с камера, и с дрон.
Интересното е, че
филмът за историята на леденото катерене „Песента на леда“
е определен за втория ден и е точно преди филма на Виктор Варошкин за леденото изкатерване в драйтулинг стил в една пещера. Защо това е интересно? Защото във филма разказват как се стига дотам, че ледените катерачи с тяхната екипировка за лед в един момент тръгват по скалата. Дава едно логично обяснение защо това се случва, как възниква драйтулингът. В следващия час ще можем да видим и неговото лично постижение (на Варошкин – б.р.) в тази дейност.
Друг филм е този на Бертран Делапиер (48 г.). Той има доста опит повече в планината като режисьор с много филми. Той ще бъде представен с няколко филма, като някои са по-къси. Всичко това започва с едно
пренасяне на Олимпийския огън над Шамони.
Там за около пет минути са представени почти всички планински спортове – катерене, ски, парапланеризъм, ходене по лента… След това, вторият ден ще открие с едно кратко филмче за това какво е алпинизъм. То е направено по повод обявяването на алпинизма от ЮНЕСКО за част от световното културно нематериално наследство. Там ми беше трудно, защото има доста философия в много кратък филм. Едни френски алпинисти (и не само) разказват какво представлява за тях алпинизмът, как те го виждат.
Защото при нас нещата не са точно така, ние сме с много по-бедна култура и традиции в тази сфера и е интересно да чуем тяхната гледна точка.
Има и един много красив филм за изкачване на гранитната игла Гран Капюсен, над Шамони, в масива на Монблан. Целта е да се премине чисто, т.е. със свободно катерене. Това е една двойка от бивши световни шампиони по катерене – Арно Пети и Стефани Боде. Те са прокарали този маршрут преди време и години след това, когато са натрупали достатъчно опит, се връщат, за да го преминат чисто – т.е., използвайки само скалата. Наистина красив филм с невероятни кадри.
И последният филм е за Хайлайн – ходене по лента на Маркизките острови. Двама от най-известните френски атлети, които практикуват тази дейност с много рекорди и постижения, плават с яхта към Маркизките острови. Там търсят места, където да практикуват тяхната страст и правят два невероятни хайлайна.
Повече документалистика или повече приключения има във филмите, които ще ни представите?
Смесено. Както винаги, има и от двете.
Френското планинарско кино не е много познато на българския зрител,
и обикновено гледаме да представим различни страни на планинарството, и не само.
По темата на разнообразието на филмите има един, който ме изненада. Той представлява една поетична възхвала на катеренето по плоча. Катеренето „на триене“ – отново основен участник е Стефани Боде. Тя говори за своите усещания, катерейки по една гладка скала в Корсика – гранит.
И завършва с една поема, така че – тук няма документалистика. Не е толкова и приключение, колкото едни поетични разсъждения за катеренето на плоча, което е „дамски“ стил в катеренето – няма на какво да стъпиш, няма за какво да се хванеш, всичко е един танц, с много финес.
Има ли някакъв отличителен акцент, който обединява филмите в тазгодишното издание на Дните?
Бих казал – не. Както винаги, голяма част от тях са за планина. Има и много, свързани с различни каузи… Това е винаги е било част от Дните на предизвикателствата. Каузи, свързани с екология, устойчивост – не бих казал, че това е акцент, по-скоро редовно присъствие.
Вижте още
Занимавате се с преводи от години, наскоро преведохте и сборника „Златни пикели“. Какво Ви дава това нещо като усещане, с което се занимавате – казахте извън Вашата строго професионална работа?
Единствената книга, която съм превел, е тази. Но освен, че превеждам, редактирам книги. Консултирал съм над 20 книги за алпинизъм. Т.е. – „ходя“ след преводача, и оправям нещата, като специфични термини, които преведени, не звучат много добре. Какво ми дава ли? Ами, аз се потопявам изцяло в произведенията, които проследявам. За да мога коректно да преведа, трябва да съм „в час“ с много информация – за представените личности, за събитията, които се случват, или това което се снима. Така че много повече го изживявам в дълбочина, отколкото ако, например, просто прочетеш една книга или гледаш филм. Последната такава книга имаше премиера сега, на Банско филм феста – „Еверест ООД“. Тя проследява историята и развитието на комерсиалните експедиции до Еверест от началото на 90-те, когато са се появили, до наши дни, когато основните играчи в ООД-то „Еверест“ са местните хора – непалците, и в частност шерпите.
