Наградата McNeill‑Nott: Какво е и защо е важна за жените в алпинизма

През 2026 г. American Alpine Club обяви носителките на престижната McNeill‑Nott Award – специален грант, който подкрепя жени алпинисти в осъществяването на смели експедиции, изследване на нови маршрути и опити за преминаване на неизкачвани върхове.

Един от запомнящите се примери е този на Heather Smallpage и нейния екип, които бяха наградени през 2025 година за експедиция до отдалечен район на Бафинова земя. Тяхното пътешествие бе почти изцяло със собствени сили: те минаха със ски над 100 мили по морски лед, след което продължиха с ходене, преход по труден терен, за да достигнат до отдалечени от цивилизацията планински възвишения. Това пътуване бе не само физическо предизвикателство, но и емоционално преживяване за целия екип, споделят впоследтвие участниците.

За някои от експедицицията това е бил първия път да пътуват изцяло в женски състав. Това е допринеселно за чувство на самоувереност, според тяхните думи впоследствие.

Друга вдъхновяваща история е тази на Michelle Dvorak и нейната партньорка Fay Manners, които през 2024 година получиха финансова подкрепа, за да пробват да изкачат върх над 7000 метра в североиндийския регион Утаракханд – отново с изцяло женски екип. Преди това те вече имат зад гърба си първи изкачвания по скални стени в Гренландия. Също така, те са участници в изцяло женско изкачване на Cassin Ridge на връх Денали – маршрут, който носителките на наградата Сю Нот и Карън МакНийл сами са изкачвали години по‑рано.

През същата 2024 година Amber Khan и Nafeesa Andrabi използват McNeill‑Nott Award, за да проучат и създадат кръгов маршрут в Каракорум, който обединява множество изкачвания – някои вече известни, други все още неизкачени. Тяхната мисия бе не само да достигнат знакови върхове, но и да осигурят достъп и вдъхновение на бъдещи жени – алпинисти в региона. Проектът им бе замислен като обучение, развитие и отваряне на вратите към планинарството за общности, които имат голям потенциал, но още нямат нужната подкрепа.

По‑далеч назад в годините носителки като Rebecca Ross и Lindsey Hamm също са осъществявали амбициозни експедиции след подкрепата на наградата. Rebecca например организира екип, който изкачва трите най‑високи върха в Алтай – включително Khuiten Peak, най‑високата точка в Монголия, благодарение на детайлна подготовка и финансова подкрепа от McNeill‑Nott Award.

Тези истории показват, че наградата не е просто парична помощ, а жива подкрепа за реални приключения, които разширяват представите за това какви са възможностите пред жените в алпинизма.

Историите на носителките на тази награда сочат, че когато една жена получи подкрепа и възможност, тя може да направи невъзможното – да прокара нови маршрути, да изследва непознати терени и да покаже, че алпинизмът е спорт без ограничения за тези с достатъчно решителност и страст.

Пътят към отвъдното: Бафиновият остров и преминаването през морски лед на Heather Smallpage

През 2025 година Heather Smallpage получава McNeill‑Nott Award за свой проект в отдалечената планинска система на в Арктика. Този район е известен с огромните си фиорди, стръмни планински върхове и непредсказуеми условия на морски лед.

Heather и нейният екип стартират експедицията си от крайбрежието, където ледът често се разпуква под натиска на приливите и вятъра. Първата седмица преминава в преодоляване на морски лед, където те носят ски, палатки и провизии по „плаващи“ ледени плочи. Понякога разстоянията, които трябва да преодолеят на ден, са едва 5–6 км заради тежките условия – ледът се чупи, а пукнатините са дълбоки и изненадващи.

След няколко дни те стигат до дебел сняг и планински склонове, където се изправят пред стръмни ребра и ледени кули. Силните ветрове, които духат през долината, превръщат всеки лагер в борба за оцеляване. Макар че Heather и екипът ѝ не достигат до най‑високата точка на маршрута си, тяхното пътуване остава пример за издръжливост, адаптивност и работа в екип. Ключови моменти за успешен алпинизъм в екстремни райони.

Кулминацията в Утаракханд: 7000 м техническо катерене на Michelle Dvorak и Fay Manners

През 2024 година Michelle Dvorak и Fay Manners бяха наградени за своя проект в северната част на Индия – район с остри планински върхове, стръмни ледени склонове и сериозни технически препятствия.

Експедицията им започва с няколкоседмичен подход през долината, където те са изправени пред топящи се ледници и нестабилни снежни мостове над реки, които трябва да преодолеят. С всеки изминат ден те се изкачват по ръбове със средна трудност WI4 (ледена стена) и M4 (смесено скално‑ледено катерене), като понякога прекарват по 12 часа в деня само на няколко метра от земята, за да установят безопасен маршрут за следващ етап.

Най‑голямото предизвикателство идва на финалния преход към лагер на над 6500 м, където температурите падат под ‑30 °C, а ветровете надхвърлят 80 км/ч. Тук всяко движение изисква максимална концентрация, тъй като една грешка означава срив по стръмен снежен склон. Въпреки това, Michelle и Fay успяват да достигнат технически участъци, които са неизкачвани до този момент.

Какво означават тези истории

Тези примери показват, че носителките на McNeill‑Nott Award не просто получават финансова подкрепа – те я използват, за да разширят картата на непокорените или слабо изследвани маршрути. С това те показват, че жените могат да водят технически сложни и физически изтощителни експедиции. И не на последно място – вдъхновят ново поколение катерачи да преодоляват собствените си граници.

Това, което прави тези истории толкова силни, е не само височината на върховете, а човешката страна на изкачването — дългите дни на преходи, тежките сняг и лед, самоувереността пред неизвестното и подкрепата между членовете на екипа.