Напрежение и високи температури на К2 доведоха до една единствена атака на върха

Сезонът на К2 тази година завърши само с три малки експедиции, които изкачиха върха на 11 август, и един самостоятелен алпинист ден по-късно, след осъществена една-единствена атака.

Преди това половината участници в експедиции в Базовия лагер вече се бяха отказали от изкачване.

Последната част от спускането за онези, които достигнаха върха, се превърна в истинска руска рулетка – от 40 алпинисти един загуби живота си, а няколко бяха ранени от постоянни каменни свлачища.

Каква е причината за всичко това – отговорът потърсиха журналистите от сайта ExplorersWeb.

Високи температури и напрежение

Сезонът за изкачвания в Каракорум тази година бе белязан от изключително високи температури, които сериозно затрудниха условията в планината. Изкачването до 6 000 м беше особено тежко и влоши процеса на аклиматизация на алпинистите, особено за онези, които избраха да се движат без допълнителен кислород.

Комуникацията между екипите също бе ограничена, което подчерта напрежението между комерсиалните експедиции, целящи да изведат клиентите си на върха, и самостоятелно действащите алпинисти. Последните обикновено се придвижваха сами по маршрута, използвайки въжетата, поставени от по-големите екипи.

Игра на търпение

Липсата на прозорци с хубаво време, подходящо за изкачване, постави на изпитание търпението на всички в Базовия лагер – особено на алпинистите, които планираха да се движат без допълнителен кислород и се нуждаеха от повече аклиматизационни изкачвания. Забавянето на фиксирането на въжетата и увеличеният риск от падане на камъни накараха мнозина да преосмислят плановете си.

„Тази година пристигнахме в Базовия лагер на К2 малко по-късно, затова не се наложи да чакаме толкова дълго, колкото другите,“ каза Мингма Джи от Imagine Nepal. Той обясни, че екипът му би могъл да започне атаката към върха още на 25 юли, ако времето е било благоприятно, но са били готови да изчакат колкото е нужно. „Мисля, че експедицията на Пракаш Шерпа и нашата група бяхме единствените, които тихо и търпеливо чакахме.“

Сохайл Сахи от Пакистан отбеляза, че нетърпението на някои клиенти е оказало натиск върху други експедиции. „Някои групи прекараха твърде много време в Базовия лагер и не бяха добре аклиматизирани. Те дори молеха други водачи да отменят своите експедиции, за да не разочароват клиентите си.“

Екипът на Elite Exped от своя страна благодари на Мингма Джи, заявявайки, че без него нямаше да има никакви изкачвания на К2 тази година.

Въпросът с въжетата

Мингма Джи нарече някои алпинисти в Базовия лагер „въжени паразити“. „Бяхме в контакт с всички непалски водачи, но с отделните алпинисти беше различно. Някои се наричаха алпинисти, но бяха там без въжета,“ каза той.

Френският алпинист Серж Харди сподели, че му е било грубо отказано, когато е предложил да помогне с фиксиране на въжетата. „Бях готов да нося въжета и да фиксирам някои участъци, но ми беше отказано“, заяви той. Харди използвал и изготвени специално за него прогнози за времето, които предлагал на големите експедиции, но те не пожелали да използват информацията.

„Френският алпинист дойде в нашата палатка-столова и ме попита за плановете ни.

Попитах го дали има въжета – нямаше“,

разказа своята гледна точка Мингма Джи.

Ограничена комуникация

Сохайл Сахи призна, че комуникацията в Базовия лагер почти не съществувала между експедициите. „Самостоятелните алпинисти разчитаха изцяло на плановете на комерсиалните експедиции… Често ни питаха за нашите планове, а когато ги питахме за техните, казваха, че нямат и чакат нашите атаки.“

Харди добави, че комерсиалните екипи били твърде секретни относно стратегията си, което създавало допълнителен стрес при изкачването.

Всички алпинисти се стремят към една и съща цел, за която се подготвят месеци наред – физически, психически и финансово. Въпреки това възприятието и управлението на риска варират в зависимост от опита, уменията и приоритетите.

„Толерантността към риска при самостоятелна експедиция трябва да е различна от тази на експедиция с водачи,“ каза Райън Уотърс от Mountain Professionals. Неговите клиенти се отказаха от изкачване след падането на лавина, която уби един от членовете на експедицията и рани трима други.

„Понякога усещаш, че нещо просто не е правилно, а на К2 това е още по-ясно. Когато се появят червени флагове, може би е по-добре да се откажеш,“ посочи Уотърс.

Решението да продължиш или да се върнеш

Тази година много алпинисти решиха да се върнат.

„К2 е мечта от детството ми, но условията тази година не бяха добри. Много хора бяха ранени, а един човек загина. Усетих, че планината ми казва да си тръгна,“ обясни Каролин Ринфелт от Дания.

В същото време Elite Exped продължи атаката към върха, водена от Винайак Мала. Те достигнаха върха на 11 август, а Серж Харди – на 12 август.

Мингма Джи разказа, че последната част от маршрута до лагер 3 била оставена без фиксирани въжета, защото се очаквал снеговалеж, който щял да ги затрупа.

Кошмарното спускане

„Да стоиш на К2 е като да докоснеш небето, но слизането беше истински ад,“ спомня си Ленка Полачкова от Словакия. Рискът от падащи камъни се простирал от под лагер 1 чак до лагер 2. В пълна тъмнина изкачващите се превърнали в потенциална опасност един за друг.

Паднал камък уби китайската алпинистка Дзин Гуан на място, а други бяха ранени.

„Това беше неприятен инцидент. Алпинистите слизаха пред и зад нея; тя беше в средата и камъкът я удари,“ обясни Мингма Джи.