fbpx

Отровните змии у нас – какво трябва да знаем?

Със затоплянето на времето и отпускането на мерките за разходки в планините и из дивите места в България, срещите с влечуги не са рядкост. Понякога хората се плашат и инстинктивно бягат от тях, други ги убиват, без това да е наложително, а някои, в опит да ги доближат, може да бъдат ухапани.

Всяка година няколко десетки хора у нас стигат до болнично лечение след змийско ухапване. За последните сто години обаче, смъртните случаи са единици и в повечето случаи се дължат на късно потърсена или неправилно оказана първа помощ, както и заради здравословни причини. Децата и възрастните хора, както и тези с определени хронични заболявания, са по-уязвими.

Как да реагираме при среща със змии и какво е най-същественото, което трябва да знаем за отровните у нас – попитахме Емилия Вачева – херпетолог от Националния природонаучен музей при БАН.

Какво трябва да знаем за отровните змии в България?

От общо 18 вида змии, срещани в България, само шест са отровни, но единствено две са потенциално опасните – пепелянка и усойница. Пепелянката (Vipera ammodytes) и усойницата (Vipera berus) са представители на семейство Отровници (Viperidae). Пепелянката достига до 90 см, но рядко надвишава 70 см. Усойницата е по-дребна и рядко надвишава 60 см. И двете змии имат сравнително къси и набити тела, характерна зигзагообразна шарка на гърба, къса опашка, вертикална зеница на окото, главата е с характерна триъгълна форма, като на върха на муцуната при пепелянката има люспесто рогче.

От същото семейство има още два вида змии, регистрирани у нас, но които се смятат за изчезнали – аспидата или каменарка (Vipera apis) и степната или остромуцунеста отровница (V. ursinii). В България са установени само два екземпляра от аспидата, един от района на Харманли, уловен през 1933 г., и втори с неизвестно находище. Остромуцунестата отровница е известна с четири екземпяра от две находища – от Шуменското плато и Люлин планина, но не е намирана у нас след 1934 г.

Освен тях, у нас има още два вида отровни змии, които се срещат предимно в Южна България котешката змия (Telescopus fallax) и вдлъбнаточелия смок (Malpolon insignitus). Отровните им зъби са разположени в задната част на устата и трудно биха ухапали човек.

Къде можем да срещнем потенциално опасните змии?

Пепелянката се среща почти в цялата страна до 1450 м н.в. Обитава предимно места със сухи и припечни терени, каменисти и скалисти места, разредени открити гори, храсталаци и т.н.

Усойницата е планински вид и у нас се среща в Стара планина, Витоша, Рила, Пирин, Осогово, Западни Родопи от 800-1000 м н.в. до 2700 м н.в. Най-често се среща във влажни високопланински поляни, обрасли с хвойна и друга ниска храстова растителност.

Те, както и всички влечуги, са студенокръвни, от което произтича и тяхната активност. В ранните сутрешни часове, преди да са събрали достатъчно топлина, змиите са по-мудни и бавноподвижни. Обратно – след като се нагреят достатъчно, движенията им са бързи. Въпреки че имат нужда от топлина обаче, високите температури не им понасят и през най-горещите часове търсят хладни и сенчести места за укрития. През зимата, още от октомври-ноември, изпадат в хибернация. Когато излизат рано напролет – март-април, започва размножителният им период и те се намират близо до своите зимовища. Поради това и концентрацията им е по-висока. След приключване на размножаването, змиите се разселват.

Кога те хапят хората?

Обикновено змиите хапят човек, когато са изправени пред опасност и нямат друг начин за справяне със ситуацията. Те използват отровата си основно, за да улавят плячката си, а инжектирана в тялото на жертвата, тя подпомага и по-бързото смилане на храната. Използването на отровата като защитно средство е допълнителна функция. Предвид сложния белтъчен състав на отровата, тя се синтезира от храната и е ценна субстанция за змията, защото без нея не би могла да се храни пълноценно. Затова и змията няма намерение да си хаби отровата. При среща с човека тя първо прави опит за оттегляне. Ако няма възможност да избяга, тогава застава в отбранителна позиция – тялото е навито, главата и предния край са повдигнати и в готовност да ухапе, често и съска. Ако и това не помогне, едва тогава змията напада. Не всички ухапвания обаче са отровни, много често змията хапе без да вкарва отрова – това са така наречените сухи ухапвания.

Най-често хапят, когато правим опит за улавяне. Разбира се, малко са хората, които проявяват желание и интерес да улавят змии, но има и такива смелчаци с желание за самоизява, при опит за снимане или за преместване на змията и могат да бъдат ухапани.

Кое е правилното поведение на човека при близка среща със змия?

Ако срещнем змия, най-добре е да й дадем възможност да се отдалечи или самите ние да се оттеглим. Обикновено смоците са по-агресивни и нападателни, докато пепелянката и усойницата при опасност застават в отбранителна позиция и нападат само, когато потенциалният враг се доближи прекалено близо и попадне в обсега им. Много често змиите успяват да усетят човека и да избягат, преди да сме ги видяли.

За да избегнем ухапване, е добре да внимаваме, когато ходим на места, които са подходящи за двата отровни вида, да носим високи обувки, да гледаме къде стъпваме. И все пак, не е нужно постоянно да сме нащрек и в уплах, че змиите са навсякъде. Тези правила важат за цялостното ни поведение сред природата, а срещите със змии далеч не са токова чести и многобройни.

Мит ли е, че през пролетта отровата им е “най-силна”?

Прочети  Как да оцелеем в лавинен терен. Съвети от експертите

Всичко за силата на отровата са митове. Това дали и колко отрова има змията в даден момент, зависи най-вече от това дали и колко отрова е използвала скоро – ако скоро се е хранила, ще има по-малко отрова. Трябва да се има предвид също, че малките и дори новоизлюпените отровни змии, също имат отрова и тя е също толкова силна, но поради по-малките им размери, е в по-малки количества.

***

Какво всъщност представлява змийската отрова

Отровата на нашите змии е микс от основно хемотоксини, които засягат кръвта и нейните функции, но и невротоксини, които повлияват предаването на нервния импулс и предизвикват парализи, както и други токсини с по-слаба проява.

При ухапвания на хора, пепелянките и усойниците използват отровата си за защита. Обикновено те инжектират много малка част от нея, а често почти никаква. Това е причината лекарите да класифицират степените на отравяне като лека, средна, тежка и много тежка.

Симптомите варират от задължителните белези от ухапване, през оток в района на ухапването, скованост, мускулни потрепервания, гадене, изпотяване, повръщане, студени и топли вълни, силна болка и подуване на устни, език, лице, клепачи – което вече може да е животозастрашаващо, до шоково състояние.

Изследване на терен на български учени у нас през периода 2003 – 2009 г. открива за първи път силен невротоксин в отровата на подвид на усойницата, който предизвиква проблеми в предаването на командите на централната и периферна нервна система и води до общо замайване, нарушена координация, двойно виждане и др.

Подобно силно изразено нервнотоксично въздействие дотогава не е описвано изобщо, като специалисти от Националния природонаучен музей са обобщили данните от изследването и през 2010 г. то е публикувано в статия Envenoming following bites by the Balkan adder Vipera berus bosniensis — first documented case series from Bulgaria в специализираното издание Toxicon, а после и другаде.

Първа помощ при ухапване от змии

Какво трябва да правим, ако ни ухапе отровна змия или станем свидетели на ухапване, е от важно значение, защото – както стана дума – има риск за живота. Обездвижването и транспортирането до лечебно заведение – при възможност до един час – са двете най-важни мерки. Как да действаме, обобщихме нужните стъпки, препоръчвани от експерти в областта.

  • Първото е най-напред да осигурим собствената си безопасност, а после и тази на пострадалия срещу повторни ухапвания, в случай, че това не сте самите вие.
  • Без паника! Бъдете спокойни или се опитайте да успокоите ухапания, ако не сте вие.
  • След това трябва да се обездвижи засегнатото място, като движенията трябва да се минимизират.
  • При сложно достъпни терени да се потърси спешно специализирана помощ от квалифицирани спасители, парамедици или при най-добра възможност – лекар.
  • Най-добре е пострадалият да заеме полулегнала позиция, като ухапаното място е необходимо да се държи на нивото на тялото – около сърцето или по-ниско, при възможност.
  • Необходимо е да се свалят всякакви пръстени, гривни, часовници, ластици и други, заради вероятния оток.
  • Да се потърси вариант за бързо транспортиране до болнично заведение възможно най-бързо, но без да се тича.
  • Важно е да се направи опит за разпознаване на вида на змията, или да се запомни добре точно как изглежда тя. Обърнете внимание на окраската на гърба, има ли добре изразено рогче или не, колко е дълга. Снимки биха свършили най-добра работа.
  • Също така е нужно да се помни добре или още по-добре – запише – часа на ухапването. Това е много важна информация за лекарите.
  • Опит за изсмукване на отровата с уста не се препоръчва! Повечето експерти съветват това да не се прави изобщо.
  • В началните етапи може да се направи и студен компрес с вода.
  • Не бива да се разрязва кожата на мястото на ухапването.
  • Да не се употребява никакъв алкохол.
Прочети  Соларното зарядно устройство - необходимост в планината

В България се прилага противозмийски серум, който неутрализира действието на отровата на пепелянката и усойницата. Той се инжектира от медицински лица и всяка друга неконтролирана употреба извън професионална компетентност крие сериозни рискове. Затова, особено при деца и възрастни хора, прилагането му е уместно, само ако има сигурни признаци, че ухапването е от отровна змия.

Змиите са страхливи и нападат само при самозащита. Превенцията е най-добрата защита за нас в планината и е важно да се информираме добре за възможните срещи с опасните влечуги там, където ще ходим. Високи обувки, дълги панталони и задължителна проверка на бивачния инвентар, ако ще спим на открито, са задължителни. И най-вече – с повече внимание, не бива да доближаваме змиите, дори и да изглеждат привидно мъртви. Те също хапят.

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

error: Защитено съдържание !!