fbpx
петък, май 24, 2024
ЕкипировкаИзбраноЛични историиПолезноСъвети

Слънчевите очила в планината – част от екипировката или моден аксесоар?

Въпросът, разбира се, е провокативен.

При активните спортове в планината, а и изобщо за тези дейности и спортове, практикувани сред природата, първата функция на слънчевите очила е защитата на очите. На второ място, идват естетиката и модните тенденции. В същата последователност се е развила и историята на слънчевите очила – създадени в края на 19-ти век за защита на очите в планинска среда (голяма надморска височина и снежни условия), още в първите деситилетия на 20-ти век, те стават моден аксесоар.

В градска среда не се нуждаем толкова от слънчеви очила – атмосферата е по-замърсена и пропуска по-малко както UV-лъчите, така и видимата светлина. Заобиколени сме от сгради и не ни се налага да се взираме в посока на слънцето или към повърхности, които отразяват светлината му (освен на хората, на които им се налага да работят на открито и на слънце, разбира се). Тук трябва да се отвори една скоба и да се спомене, че

различните хора понасят различно слънчевата светлина.

В едната крайност са тези, които не използват въобще слънчеви очила, дори в планината, дори и при снежни условия (да, срещал съм такива хора, колкото и да изглежда невероятно!). В другата са хора, страдащи от фотофобия, или „страх от светлината“. Това не е толкова заболяване, колкото състояние, което може да бъде предизвикано от различни заболявания и други причини, както може и да бъде вродено. Известно е, че хората със светли очи понасят по-трудно ярката светлина. Всъщност, това е другата причина за създаването на слънчевите очила. Лекарите, които са правели очила за корекция на зрението (бъдещите офталмолози), са експериментирали със затъмнени стъкла, за да помогнат на хора с фотофобия. Страдащите от фотофобия трябва определено да ползват качествени слънчеви очила в моментите, в които усещат дискомфорт, без значение при каква осветеност се намират.
Изобщо, именно това усещане за дискомфорт трябва да ни води при избирането на очила, както и да решим дали да ги носим в конкрентните условия.

Аз лично се старая да съм без очила, когато смятам, че очите ми не са застрашени. Предпочитам да виждам истинските цветове на природата – например, когато слънцето е ниско над хоризонта и зад гърба ми, когато движението става основно в гора или в сянката на планината, при облачно време, късна есен или началото на зимата, когато още няма снежна покривка. При ниска и нормална осветеност, ползването на слънчеви очила е въпрос на личен избор.

От какво по-точно пазим очите си и кога наистина има опасност те да бъдат увредени?

На това място, във всички брошури и материали, става дума за UV (ултравиолетовите) лъчи или светлина. Това е светлината, идваща от слънцето, с дължина на вълната под 400 nm. Всъщност през атмосферата минават част от UVA лъчите (400-315 nm) и малка част от UVB лъчите (315-280 nm). Нарича се ултравиолетова, защото в спектъра на слънчевата светлина се намират след виолетовия цвят и поради тази причина ние не ги виждаме, което не пречи да увреждат очите, и то „без предупреждение“, за разлика от видимата светлина, която ни заслепява. Те наистина са опасни за очите. Няма да се спирам много на тях, поради една основна причина – те най-трудно преминават през въздуха и през всякаккви други прозрачни материали, защитата от тях е най-лесна.

Обикновеното стъкло, както и поликарбонатните плаки, които се използват за направата на слънчеви очила, много слабо пропускат UV лъчите. Към това трябва да се добави, че съвременният стандарт за слънчеви очила EN 1836:2005 изисква 100% блокиране на UV светлината. Същото означава и когато се казва, че очилата имат защита UV400 – плаките на тези очила не пропускат светлина с дължина на вълната по-малка от 400 nm. Не бива да ви притеснява това, че очилата може и да са напълно прозрачни – това, че са прозрачни за видимата светлина, не им пречи да блокират 100% ултравиолетовите лъчи. Т.е. ако носите качествени слънчеви очила, проблемът с UV лъчите вече сте го решили.

Какво означава обаче „качествени очила“?

За UV защитата трябва да се доверите на марката, на производителя. Няма как в домашни условия да разберете доколко очилата ви блокират UV светлината, за това ще ви трябва специализирана апаратура.

Не така стои въпросът с видимата светлина, която също уврежда очите, когато е силна. От нея няма как да се предпазим 100%, защото все пак благодарение на нея виждаме. Това именно е целта на тъмните очила – да пропускат част от видимата светлина, достатъчна за да виждаме, но без тя да уврежда очите ни, или да ги дразни.

Колко светлина ще пропускат плаките на очилата ни,

зависи от тяхната категория на затъмнение, която задължително се отбелязва някъде на тях.

По стандарт те са пет:
Категория 0 – пропускат между 80 и 100% от слънчевата светлина. Явно очилата от тази категория ще са подходящи за дейности на закрито или при облачно време.
Категория 1 – пропускат между 43 и 80% от слънчевата светлина. Подходящи са при слаба осветеност, например в градски условия, в гориста местност, за шофиране при не много слънчево време.
Категория 2 – пропускат между 18 и 43% от слънчевата светлина. Това са класическите слънчеви очила, за обща употреба, в случаите, когато няма прекалена осветеност. Може да се използват в планината, през лятото.
Категория 3 – пропускат между 8 и 18% от слънчевата светлина. Тъмни слънчеви очила. За морето през лятото. Подходящи за планински туризъм през лятото и зимата.
Категория 4 – пропускат между 3 и 8% от слънчевата светлина. Тази категория е запазена за условията с най-силна осветеност – снежни условия, висока планина. Едновременно със защитната си функция, ограничавайки светлинния поток, достигащ до очите, те ще пречат на доброто виждане, когато светлината не е толкова силна. С тях не трябва да се шофира.

Казваме „през лятото“, „през зимата“, „снежни условия“, „когато слънцето е високо“, „голяма надморска височина“, говорим за пряка, отразена и разсеяна слъчева светлина, но всъщност,

Кога наистина радиацията е най-силна и при какви условия най-много трябва внимаваме за защитата на очите ни?

Предупрежавам, че в следващите редове има малко физика – астрономия, оптика и метеорология. На който това не му е интересно, може да ги прескочи и да продължи да чете за очилата. Смятам, въпреки това, че тази информация е полезна за любознателните, като ползата е както за защитата на очите, така и за защитата на кожата – причината е една и съща – силната слънчева радиация.

Пряка слънчева радиация

При безоблачно небе, силата на пряката слънчевата светлина зависи от това, колко високо над хоризонта се намира слънцето. Защо? Защото колкото по-високо е слънцето на хоризонта, светлината му достига до нас, преминавайки през по-тънък (и по-чист) слой атмосфера. Всъщност, при ясно време, единственото нещо, което ни защитава от слънцето, е земната атмосфера. При изгрев и залез пряката светлина, идваща от слънцето, е най-слаба именно заради дългия й път през земната атмосфера, и то през нейните най-ниски и най-замърсени слоеве. Много често, при достатъчно прашна атмосфера, и ако може да наблюдаваме изгрева или залеза достатъчно ниско – може да наблюдаваме слънцето с незащитени очи, без никакъв дискомфорт. Цветът му е оранжево-червен, защото най-силно се поглъщат късите вълни, т.е. синята светлина, така че до нас достигат само част от по-дългите вълни от видимата светлина, съответстващи на червения цвят.

Казваме, че слънчевата светлина е най-силна около обяд, но кога точно е това? Да, за конкретен ден слънцето ще се намира най-високо над хоризонта някъде около обяд. Точният час на това събитие (в астрономията то се нарича горна кулминация), се променя не само през годината, но и зависи от конкретното място, в зависимост от разстоянието му до главния меридиан на часовата зона, в източна или западна посока. За да не звучи толкова сложно, за България главният меридиан на нашата часова зона минава на около 170 км източно от нос Емине, в Черно море, и съответно слънцето ще е в горна кулминация 10 минути след обяд по нашето крайбрежие, а за София – 30 мин след обяд. Да не забравяме, че „обяд“ или „пладне“ през зимата е в 12 часа, а през лятото – в 13 часа, поради смяната на лятно и зимно часово време! Височината на слънцето над хоризонта зависи също и годишното време. То е най-ниско по обед около датата на зимното слънцестоене (21-ви декември), а най-високо се издига е около датата на лятното слънцестоене (21-ви юни). Разликата е съществена – по обяд на 21-ви юни слънцето е с повече от 46 градуса по-високо над хоризонта, отколкото на 21-ви декември. Или ако в края на декември слънцето се издига максимално над хоризонта на около 24 градуса, то в края на юни тази височина е над 70 градуса.

Само като любопитен факт – на Тропика на Рака (паралелът със северна географска ширина около 23,5 градуса) слънцето по обяд на 21 юни се намира в зенит, тоест точно над главите ни. Като обобщение може да кажем, че пряката слънчева светлина например за София (като това е валидно например за Рила и Пирин) е най-силна в часовете около обяд – да кажем между 10:30 и 14:30 часа (или с един час по късно по време на лятно часово време).

Доста по-слабо е през късна есен и в началото на зимата, и много силно през втората половина на пролетта и в началото на лятото. Всичко това, разбира се, зависи и от състоянието на атмосферата – при много чист въздух (например на голяма надморска височина), дори и по-ниско над хоризонта, т.е. по-рано, слънцето може да свети много силно. Това е логично – издигайки се в по-горните слоеве на атмосферата, все по-малка част от нея стои между нас и слънцето и ни защитава от неговата светлина. При ясно време след студен фронт, когато вятърът, дъждът и смяната на въздушната маса са изчистили атмосферата, слънчевата радиация е силна дори и рано сутрин. Над големи водни басейни атмосферата също може да бъде много чиста, това трябва да се има предвид например когато сме на плажа, въпреки, че надморската височина там е 0 м.

Доколко обаче е опасна пряката слънчева светлина за очите?

Ако гледаме право към слънцето (което е буквално една точка в небето) – тя е много опасна, но движейки се в планината, ние няма причина да гледаме към него, освен ако слънцето не е близо до хоризонта, и да ни свети в очите, но както стана дума, светлината му тогава е най-слаба. Когато слънцето е високо над хоризонта и свети силно, една шапка с козирка ограничава много дори и косото попадане на светлината му в очите ни. Аз лично, за да пазя лицето си и врата си от слънцето, се движа с широкопола шапка и е много трудно пряка слъчева светлина да достигне до очите ми. За разлика от откритите части на тялото ни, които са изложени на пряка слънчева светлина, очите са доста по-защитени от нея дори без очила. Все пак има едно основно правило – не гледаме директно към слънцето, дори и да сме със слънчеви очила! В каталозите изрично пише, че дори очилата от 4-та категория не може да се използват за пряко наблюдение на слънцето. (Личен опит – при последното частично слънчено затъмнение над България, доста добре ми се получи наблюдението му през… два чифта слънчеви очила с категория 4).

Не така стои обаче въпросът с отразената и разсеяна слънчева светлина, която може да е навсякъде около нас.

Отразена слънчева радиация

Различните материали отразяват различно светлината. Когато предметите са по-тъмни, те ще отразяват по-малко от падналата върху тях светлина. Ако това са дървета, зеленина или някакви по-тъмни скали, отразената от тях светлина няма да е много силна. Не е така при светлите скали, или по-конкретно например при варовика или мрамора. Една ще бъде осветеността около нас при преход в Родопите, Рила или Стара планина, съвсем друга ще бъде, при същите условия, в мраморния дял на Северен Пирин, или например в Доломитите. През повечето време, докато ходим в планината, гледаме надолу, в краката си. Едно ще бъде за очите ни, ако там има тъмна пръст, скала или зелена трева, съвсем друго ще бъде, ако ходим по искрящ мрамор или бял варовик. По същия начин стои въпросът със склоновете около нас, на които най-често пада погледът ни, когато се оглеждаме. И естествено, най-силно отразяващата среда, която нормално може да имаме около нас в планината, е снегът. Пресният сняг може да отразява до 90% от падналата върху него светлина. Представете си, че се намирате в циркус или долина, на които склоновете са покрити със сняг – силната отразена от тях слънчева светлина идва към вас буквално отвсякъде, дори и когато погледа ви е надолу, към земята. Това са и най-опасните условия, в които вече не се пита дали да ползваме слънчеви очила и какви точно да са те, а носим очила с най-високата степен на защита – 4-та категория. И въпреки, че звучи естествено, се чувствам длъжен да го спомена – отразената слънчева светлина е най-силна, когато пряката слънчева светлина е най-силна! Т.е. когато слънцето е най-високо над хоризонта.

И след цялото това изложение, може да откроим и най-опасното време за нашите очи в планината – ясен ден, около обед, снежна планина в края на зимата и през пролетта, когато слънцето вече се издига високо над хоризонта.

Освен, че тогава ни трябва най-добрата защита, може да се постараем и да намалим времето, през което сме изложени на тази много силна радиация. Например, като тръгнем много рано и по обед вече да сме ниско долу в долината. През юни слънцето е още по-високо, но по-голямата част от снега вече се е стопил и не е толкова страшно.

Внимание! – във високите планини сняг има по всяко време! Това, което е валидно в България за снежния и безснежния сезон, не е валидно навсякъде. Да не говорим, че например в Хималаите, ще сме с 10-15 градуса по на юг, отколкото в България, и там слънцето по обед се издига още по-високо над хоризонта (точно с тези 10-15 градуса).

И за да не се ограничим само с планината, на плажа, където казахме, че слънцето също е силно, светлият пясък отразява също много добре слънчевата радиация. А водната повърхност е много интересна и има една особенност – когато слънцето е високо, и пада под голям ъгъл към нея, тя поглъща добре неговата радиация. Но колкото то е по-ниско над хоризонта, толкова по-голяма част от нея се отразява, и ако гледаме към хоризонта – тази светлина попада в нашите очи.

Затова, заедно с планинарите, моряците са от първите, които са оценили предимствата да носят слънчеви очила. Именно за предпазване от тези коси отразени лъчи от водната (и от снежната!) повърхност, които ни заслепяват, когато гледаме напред, са измислени и поляризиращите очила – те спират голяма част именно от тази отразена светлина.

Разсеяна слънчева светлина

Освен да се отразява от предмети и повърхности, светлината има свойството и да се разсейва. Това е причината да виждаме небето през деня – то свети поради разсейването на слънчевата светлина от частичците в атмосферата. Когато то е синьо, значи атмосферата е сравнително чиста, а разсейването се дължи на молекулите на въздуха. Понеже те са много малки, разсейват най-много синята слетлина, която е с най-малка дължина на вълната от видимия спектър. Следователно до нас достига светлина не само директно от слънцето, но и от всички точки на небето – разсеяна слънчева светлина. Когато атмосферата е с повече прахови частици, небето има по-сивкав цвят. Облаците също разсейват светлината, така че дори и да не виждаме слънцето, през деня, ние все пак получаваме част от радиацията му, така че носенето на очила дори при облачно време има смисъл.

Колкото са по-светли облаците, толкова повече е разсеяната радиация, която идва към нас. И тук има един частен случай, който всъщност и е най-опасната ситуация по отношение на увреждане на очите (и кожата) от слънчевата радиация – това е тънък слой мъгла между нас и слънцето. Толкова тънък, че да поглъща много малко от светлината, но достатъчно „материален“, че да я разсейва. В такива случаи имаме усещане, че цялото небе излъчва (ако не цялото, то голяма част от него, в широка област около слънчевия диск). Това е случаят, в който получаваме най-голяма доза слънчева радиация и увреждането на очите (и кожата), ако те не са защитени се случва най-бързо. Измамното в този случай е, че тъй като не виждаме директно слънцето, имаме лъжливо чувство за безопастност. Много показателно е, когато в такива условия ни се наложи да махнем очилата – биваме буквално заслепени и не виждаме нищо. Докато всички останали случаи могат горе-доле да бъдат предвидени – знаем колко ще бъде високо слънцето, в кои часове ще е маршрутът, дали има или няма сняг и т.н., то този последният може да ни изненада по всяко време (във високата планина). Така че, според мен, при по-сериозни преходи, е добре човек да има под ръка (в раницата) очила с висока степен на защита – 3-4-та категория. Прибрани в компактно калъфче, те няма да натежат много.

Да се върнем към очилата!

Вижте още

Формата

Лично аз нямам съмнение, че слънчевите очила, които очакваме да защитят очите ни в планината, трябва да прилепват плътно към лицено ни. Какво означава това? Когато ги сложим, и гледаме нагоре, надолу или в страни, да не виждаме нищо друго, освен очилата. Т.е. сложени плътно на лицето, очилата ни да не допускат директна външна светлина към очите ни. По този начин те вършат това, за което са предназначени. Става дума най-вече за снежни условия и слънце, издигащо се сравнително високо над хоризонта (февруари-май). Това е периодът в България, когато наистина имаме нужда от защита на очите, като пак ще напомня, че говорим по принцип за хора, чиито очи имат нормална чувствителност към светлината! Факт е, че плътно прилепващите очила ще се изпотяват повече, но както се казва – няма пълно щастие. Аз лично предпочитам по-широките очила, защото те дават по-голям ъгъл на виждане. По-малките модели определено ограничават периферното зрение, както и погледа по вертикала. Това не е толкова важно от гледна точка на защитата, само да не забравяме да слагаме слънцезащитен крем на частта от лицето ни, която не е покрита от очилата.

Цветът на плаките

Предпочитам неутралния цвят, изкривяващ минимално истинските цветове, за мен това е важно – да виждам максимално точно какво има около мен. Другото, което трябва да се спомене е, че жълто-оранжевите плаки увеличават контраста, което помага в случай на мъгла. Но обикновено очилата с този цвят не трябва да са много тъмни. Защо? Ами защото ще се ползват в мъгла. Тук ще отворя една скоба за ски-маските.

Те, както си личи дори само от името им, са предназначени за скиори, които по принцип се движат бързо, затова маската е направена така, че да защитава очите от вятъра при бързите скорости, като при това ги защитава и от силната светлина и UV лъчите. Но на планинарите, дори и без ски, им се случва да се сблъскат с голяма скорост на въздуха – при силен вятър. През зимата е съвсем нормално силният вятър да носи и кристалчета сняг (който вали в момента, или вдигнат от повърхността) – така наречената снежна буря. Тези кристалчета се забиват като кинжали в незащитените очи, като ориентирането и изборът на път в такива условия започва да става много трудно. Ски–маската е доказала своята ефективност в такива условия, като защитава лицето по-добре от слънчевите очила. Според мен, тя трябва да е със сравнително ниска защитна категория (2) и цветът й да е в жълто-оранжевия диапазон. Бих предположил, че ако се намирам в снежна буря, силната светлина едва ли ще е най-големият проблем. Да не говорим, че бурите се случват и в тъмната част на денонощието, когато една по-тъмна маска определено ще ни пречи да виждаме.

След като горе-долу ни стана ясно кога и какви слънчеви очила трябва да имаме по време на преход в планината, накратко ще се спра на добавената стойност, която съвременните технологии дават на слънчевите очила.

Материалите

Когато става дума за очила за спортни активности, в случая сред природата, плаките от минералното стъкло, т.е. от силициев диоксид, вече почти не се използват, въпреки отличните им оптически качества и високата твърдост. Защо? Най-вече, защото са крехки и вероятността за счупване е голяма, а при счупване стават на малки парченца, които с голяма вероятност могат да увредят очите.

От доста време плаките на спортните очила се правят от полимери, или най-просто казано – някаква пластмаса. Всички те са разработвани в началото за военната или аеро-космическата индустрия, преди да започнат да се използват за плаки на очила.

Първият такъв материал – CR-39 – се появява още след Втората световна война.

След това идват поликарбонатните плаки, които са по-твърди, и по-леки, но с по-лоши оптически качества от CR-39 и са практически нечупливи.

Последното достижение е материалът Trivex, на базата на полиуретана. По-лек, по-здрав и с по-добри оптични качества от поликарбонатите, в момента това е най-доброто решение за спортни очила. Най-доброто и съответно – най-скъпото.

Цената на слънчевите очила основно зависи от материала, от който са направени плаките, както и от „допълнителните екстри“, които има в тях.

Първото и основно качество за мен е твърдостта. Това качество в началото е било основно за минералните стъкла, които са били с най-висока устойчивост на надраскване. В момента има синтетични материали, които надминават по тези показатели минералното стъкло, но цената им е доста висока. Устойчивостта на надраскване увеличава много живота на очилата, особено на тези, използвани в планината. Трябва да се четат внимателно каталозите на производителите на очила – там нещата са добре обяснени, особено, когато трябва да се обосновават високите цени на някои от техните модели.

Оптическите качества на плаките рядко се коментират, може би защото по подразбиране (и по стандарт), те трябва да са от оптичен клас 1, т.е. да стават за продължително носене, без да уморяват очите. Оптични класове 2 и 3 са допустими за защитни очила, които се ползват за кратко време, за свършване на някаква работа. При тях може да се направи компромис с оптичното качество, заради други специфични изисквания към плаките. Слънченвите очила се случва да се носят в продължение на часове, така че при тях е важно да са от най-високия оптичен клас. Това също трябва да е записано някъде в каталога на производителя. Важен показател за оптичното качество на материала е числото на Абе. Колкото то е по-голямо, толкова е по-малка хроматичната аберация, съответно образът е по-чист. За добрите плаки, числото на Абе трябва да е по-голямо от 40.

Поляризираност

За нея вече стана дума – това е специален филтър, който елиминира хоризонталните светлинни вълни, които се получават при отражението на светлината от хоризонтални повърхности (водни или снежни основно). Идващите от слънцето светлинни вълни са основно вертикални, като след отражение от хоризонтална повърхност, част от тях стават хоризонтални. Тук не става дума за защита на очите, а за подобряване на зрението. Поляризираните очила намаляват отблясъците, които ни заслепяват. Те се препоръчват за водни и снежни спортове.

Фотохромни (фотохроматични, фотосоларни, хелиоматични) плаки. Думата не е съвсем уточнена на български, затова се използват търговски наименования на различни марки очила. Фотохроматични на мен ми харесва най-много, идва от светлина и цвят на гръцки. Това са плаки, които променят цвета си (потъмняват) под действието на светлината. На много места се казва, че очилата потъмняват под действието на UV лъчите, което е не е вярно! Може и първите фотохроматичтни плаки да са реагирали на UV радиацията, но съвременните работят с видима светлина. Както вече стана ясно, и прозрачни плаки спират почти 100 % UV лъчите. Фотохроматичните плаки потъмняват от силната видима светлина, от която се опитваме да се предпазим.

Очилата с такива плаки лесно се забелязват в каталозите, защото при тях категорията на затъмняване не е фиксирана, а е в някакъв диапазон. За класическите планинарски очила диапазоните са 1-3 или 2-4, но за очилата за планинско колоездене, както и за ски-маските те може да са 1-3 или 0-3. Идеята е нашите очила да се адаптират към осветеността. Има две основни ползи от това – тривиалната е, че така можеш да минеш с един чифт очила при доста различни условия. Това, разбира се, е практично, но още по-практично е очилата да се адаптират към осветеността в моменти, в които не ти е много удобно да сменяш два различни чифта. За колоездачите например, това е моментът на преминаване от силна към слаба осветеност, или обратно, например при влизане в гора от открита местност.

При катеренето и алпинизма,

също често се случва да излезеш от сянка на слънце и обратно, и често няма как да спреш да махаш, слагаш или сменяш очила. Често на тръгване по скалата/стената е сянка, но в един момент слънцето се появява над ръба, и е доста неприятно да избираш път, или да търсиш хватки с едно ярко слънце, което те заслепява.

Прост експеримент показва, че затъмняването на фотохроматичната плака става буквално за няколко секунди след излагането й на ярко слънце, като обратният процес е доста по-бавен.

Но нали все пак целта на слънчевите очила е да защитават очите, така че скоростта на затъмняване е по-важна. При по-качествените очила затъмнението, поляризираността и фотохроматичността са интегрирани в обема на плаките, което е по-доброто решение – както се каза, плаките са много здрави, твърди и устойчиви на надраскване, което ще позволи на очилата да запазят тези свойства за много дълго време. Ако тези „екстри“ са нанесени като слой върху плаките, те ще са много по-уязвими към надраскване и съответно ще загубят бързо свойствата си. Затова и не препоръчвам огледалните очила, защото този ефект се получава с помощта на тънък метален слой върху плаката, който лесно може да се драска.

Поддръжка на очилата

Производителите съветват очилата да се мият с течен сапун, и по възможност да не се бършат. Или ако се налага да се забършат, да е леко и със специална мека материя, а не с първото нещо, попаднало ни под ръка, като например обикновена кърпа, салфетка, памучна или вълнена тениска. Защо така, при положение, че няма как да се надраскат плаките, които са много твръди? Обяснението е просто – повърхността на плаките е обработена, от вътрешната страна против запотяване (с хидрофобно покритие), а от външната – против оставянето на петна и задържането на прах (олеофобно покритие). Ако чистите със старателно търкане вашите очила, бързо ще се лишите от свойствата, които тези покрития им дават.

Често се споменава и за антирефлексно покритие, което се нанася от вътрешната страна и намалява отражението към очите от проникнала там светлина. Това е полезно за по-отворените, тип градски, слънчеви очила. Ако вашите очила прилягат плътно по лицето ви и директна светлина не прониква, те нямат нужда от такова покритие.

От години за защитата на очите ми съм се доверил на френската марка Julbo. Имах щастието да пробвам едни от първите им очила с фотохроматгични плаки по технологията NXT за висока планина, с категория 2-4. Тогава плаките се казваха Chameleon. В новата им линия плаката се нарича Reactiv High Mountain и като материал е споменат Trivex, който е и базата на NXT. Този материал е по-здрав от поликарбоната и с число на Абе 45, го превъзхожда значително в оптичните свойства. Поляризацията, както и затъмнението им (20-5% пропускане на видима светлина), са интегрирани в обема на плаката, която е, както се каза неразрушима. Естествено, както всички слънчеви очила на Julbo, и те имат 100% UV филтър и са от 1-ви оптичен клас. Моделът, който ми пасна най-добре е EXPLORER-2, с големи плаки, които напълно покриват очите ми, като им осигуряват голям ъгъл на виждане. Новото при плаките е технологията NTS (Non Temperature Sensitive), която гарантира фотохроматичноста при всякакви температури (което за висока планина е важно).

Личен опит…

Годината е 1988, след училище в петък само съм минал през вкъщи да сменя ученическата с планинската раница и да се преоблека, за да хванем по най-бързия начин рейса от Самоков за Боровец. Четирима самоковци, двама ученици и двама батковци, от които единият спортист от международно ниво. В края на април едноседалковия лифт на Ситняково вече не работи, но ние сме яки и ходенето не ни притеснява. Въпреки това, вече отдавна е тъмно, когато стигаме на хижа „Заврачица“. На другия ден ще правим за първи път митичния преход Заврачица –Белмекен, който дори и лятно време не бяхме правили. Въпреки, че беше 29-ти април, цялата планина беше покрита със сняг, такива бяха зимите едно време… 1-май се падаше през уикенда. Хижарят ни увещаваше да останем да празнуваме. Очакваше много хора, но ние си имахме цел! На развиделяване излязохме и първите слънчеви лъчи ни завариха още преди седловината. Времето беше чудно, всичко около нас беше бяло! Стопли се много бързо и се съблякохме голи до кръста. Никой от нас нямаше слънчеви очила… За другите не знам, аз имах някакви, но им се беше счупила рамката и не успявах да ги залепя добре – не ги взех. Някъде по обед срещнахме двама души, идващи от Белмекен. И те без очила, бяха се увили с някакви шамии, имаха някакви маски пригодени от картон на очите си. Развикаха се, че ще изгорим, както и да помислим за очите си. Изглеждаха ни много смотани, ходеха бавно, с малки смешни крачки, въобще не им обърнахме внимание. По едно време се видяхме един друг, че сме се позачервили, и се облякохме. Снегът омекна и си падна яко газене до хижа „Белмекен“, където стигнахме в късния следобед. Направи ми впечатление, че с лицето си усещах горящата печка, когато минавах близо до нея. Дадох си сметка, че съм изгорял. Легнахме си рано. Към 12 часа през нощта започнахме и четиримата да излизаме да си мием очите на езерото – отворени боляха, затвориш ли ги – рукваха сълзи. Установихме, че нещата са зле и няма да може повече да мигнем, и преди 2 ч. сутринта вече слизахме към Костенец на светлината на фенерчетата. Спортистът (който беше правил пъртината през целия ден и беше със светли очи) не можеше да понася дори светлината на фенерчетата, ходеше в тъмното пред нас. Хванахме първия рейс от Костенец за Самоков и на изгрев слънце си бяхме вкъщи. Не излязох от там в следващите 3 дни… Кожата на лицето ми падна на парцали, бялото на очите ми беше прерязано от една тънка хоризонтална кървава ивица, не понасях светлината дори през тъмните пердета и капките, които ми капеше майка ми, не ми помагаха много. Отидох на училище чак в четвъртък. Класната не повярва, че това е станало от слънцето. Докрая ме подозираше, че или съм палил печка с бензин и е гръмнала, или съм си играл да правя бомбички и сместа се е възпламенила, въпреки, че косата ми не беше опърлена. Нашият приятел спортистът беше пострадал повече. Трябваха му седмици, за да се възстанови. След този случай, много години тръгвах с два чифта очила в раницата през зимата и вече знаех, че слъцезащитният крем не е само за морето.

Снимки в публикацията: Момчил Дамянов, личен архив; Върхове

Момчил Дамянов

Момчил Дамянов е един от първите професионални планински водачи в България. Това е и основната му професия. Метеоролог по образование, планинар по призвание. Инструктор по планинарство и катерене. Обучава планински водачи още преди да се появи официално професията, работи в Учебния център на АПХ от неговото създаване. Занимава се и със създаване на туристически програми, с преводи на литература и кино, консултира български издателства. momtchil.damyanov@gmail.com

Предстоящи събития

Contact Us

error: Защитено съдържание !!