fbpx
неделя, юли 14, 2024
Екстремни спортовеКатеренеЛичностиНовиниПирин

Тече дарителска кампания за реновиране на заслон „Казана“, ще транспортират конструкцията с хеликоптер

Кампания за набиране на средства за реконструкция на заслон „Казана“ в Пирин стартира в края на 2021 г.

Строен през 50-те години на миналия век, разположен в подножието на удивителния връх Вихрен и неговата внушителна и емблематична за българския алпинизъм северна стена, заслонът към днешна дата не е бил ремонтиран никога, освен козметично.

Наскоро екип от ентусиазирани планинари – доказани професионалисти в отделни области на инженерство, архитектура, визуализация и др. – под ръководството на Красимир Стоянов, изготвиха проект за цялостната му реконструкция.

Идеята среща пълна институционална подкрепа, много доброволци изявяват желание да помогнат, проектът е готов и… остава само набирането на средства за изпълнението му.

От необходимите около 60 хиляди лева към момента са събрани близо 20 000, като малко над 10 000 от тях са от продажбата на календар „Живи планини“ на Бранислав Бранков – фотограф и планински водач, част от проектния екип.

Какво подтиква хората да реконструират заслон високо в планината, какви ресурси са необходими и за предизвикателствата пред едно такова начинание, разговаряхме с Красимир Стоянов и с Бранислав Бранков.

Краси Стоянов, Красимир Стоянов
Носител на идеята за реконструкция на заслон “Казана”. Председател на “Пистова спасителна служба”, дългогодишен планински спасител и инструктор по планинско спасяване. Ръководител на проекта, Краси Стоянов е добре познато име в планинарските среди.
Един от основателите на фрийрайда в България. Зад себе си има изкачвания в Памир, в Аляска и спускане със ски от пик Ленин и от Маккинли; Айлан пик в Хималаите (6189 м) и зимно на Фуджияма в Япония (3772 м). Планински спасител е от 1977 г., инструктор по планинско спасяване от 1983 г., зам. председател на Републиканската комисия по планинско спасяване (1990 – 1994 г.), ръководител на нарядна група в отряд София на ПСС (1987 – 2005 г.), началник отряд ПСС София (2000 – 2004 г.)

 

Една интересна инициатива – ремонт на заслон в подножието на Вихрен. Красимир Стоянов ни разказва – откъде идва идеята?
Идеята е стара, колкото Стария завет на Библията. Дойде оттам, че ходейки в тази част на Пирин, в района на Казаните, години наред заслонът „боде очите“ на много хора. Той е правен през 50-те години на миналия век за научни изследвания, но оттогава не е поддържан. Ако нещо е првено по него, то е с абсолютно дилетантски усилия на хора, които го ползват. Сега, при наличието на толкова много хора, които вече посещават и ползват заслона, за нас е неприемливо той да бъде в този си вид. Това всъщност е основният мотив, за да се заемем с реконструкцията му. Тя, дефакто, е изцяло нов заслон със съвременни материали, със соларни панели за осветление и зареждане на мобилни телефони, инсталации и т.н.

Идеята вече е в ход, на какъв етап е?
Имаме работен проект. Екип от 10-ина души работи по архитектурата, техническия проект и стигнахме до работния проект. Това е правено с огромното желание на тези хора без каквото и да е било финансови претенции, на когото и да е.

Това значи ли, че няма да има възвращаемост за труда им и е правено на доброволни начала?
Целият проект е доброволен.

Каква сума обаче е необходима за изпълнението му?
Сумата е в рамките на 60 хиляди лева. Много хубаво е доброволчеството, но когато искате да правите нещо модерно със съвременни материали, трябва да имате подготвени хора. Всичко – от закупуването на материалите до монтажа, интериора и електроинсталациите, трябва да бъде професионално направено. Няма как това да се случи само в доброволен формат.

На кого ще разчитате? Имате ли вече избрани изпълнители за тези дейности?
Изпълнителите, по ред причини, подбираме ние. Основното ядро на доброволния екип са хора, които са архитекти, конструктори. Аз лично съм се занимавал дълги години с ремонт на големите язовирни стени в България, така че всеки един от нас има експертизата за определена част от градежа. По тази причина ние имаме готови „бригади“, които да се включат в една или друга дейност. Освен това стъпихме на опита, които имаме, тъй като преди две години възстановихме заслон „Три кладенци“ на Витоша.

По същия алгоритъм ли го възстановихте?
Не. Но видяхме по какъв начин стават подобренията – не като заслон, а като логистика за изпълнение на дейностите. Дали този опит е досатъчен или не, това само бъдещето и резултатът ще покаже.

Може ли да бъде направен паралел с подновяването на заслон “Кончето“ и този, който предстои на „Казана“
В голяма част – да.

Обменяте ли опит с хората, които направиха реконструкцията на “Кончето“
Познаваме се с инициатора. С Орлин Чачановски сме тръгнали заедно в планината. Бяхме в един наряд – заедно бяхме в Планинската спасителна служба. Разговарял съм с него по темата, и не само с него, а и с хора, които са участвали в строителството. За съжаление, сега не можем да ползваме услугите на „Хели еър“.

Ще бъде нужен хеликоптер?
Категорично да. Избързвам да кажа, че най-голямото ми притеснение и проблем, е транспортирането на материалите. В 21-ви век да строим заслон, както едно време египтяните са строили пирамидите, ми се струва несериозно. Така че, за мен е абсолютно смешно в днешните условия да ползваме същия тип логистика отпреди 70 години, за да качваме горе материали. Разбира се, водили сме разговори за използване на военен хелиоптер, и именно от там идва тази цена, но това беше още преди поскъпването на горивата.

Значи, дарителите всъщност плащат транспорта?
Това, което искаме да направим е: тук, в хале, да построим скелетните основи. След това необходимото също да подготвим тук и после да транспортираме. Убеден съм, че ще намерим път това да се случи по съвременен начин.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Бранислав Бранков, ВърховеБранислав Бранков 

е от хората, за които планините са начин на живот. И не, това не е популярното клише, а факт, който намира пълен и точен израз в личността.

Лицензиран планински водач, животът му препуска между земята и небето – пешеходни преходи, колоездене, спортно катерене, алпинизъм, ски алпинизъм, ледено катерене, скайдайвинг и още екстремни дейности.

Основател на платформата Mountain Talk и на няколко мащабни планинарски проекта с благотворителна кауза. Бранислав е също така фотограф, занимава се с визуални изкуства. Част от екипа за реконструкция на заслон „Казана“.

 

Освен, че сте част от екипа, който работи по проекта за реконструкция на заслон “Казана”, Вие имате и лична инициатива за набиране на средства за осъществяването му. Как се стигна до участието Ви?
За мен всичко започна преди две или три години. Случайно се засякохме с Краси Стоянов на заслона. Видях, че прави някакви замервания и го попитах за какво са. „Искам да ремонтирам заслона“, каза той и оттогава започнахме да говорим по темата. Тази година направихме няколко срещи с други хора, събрахме екип от архитекти, инженери, конструктори. Обявихме публично кампанията. Направихме и уебсайт (www.zaslon-kazana.eu) и започнахме да събираме публични дарения, които трябва да покрият разходите за цялостния ремонт на заслона. Моята роля в този процес е да популяризирам и мотивирам хората да даряват за каузата. Това за мен винаги е било най-лесната част.

Стига ли до хората?
Да. Даренията са публично достъпни в таблица и всеки може да види кой, кога и колко пари е дарил. Те се движат динамично. Отделно над 830 отделни личности, свързани или не с планината, са се обединили в тази идея и искат да участват в целия процес, което е много радващо. Аз не си лепя етикета – ето, аз направих кампанията за събиране на пари. Това е пълна глупост, защото това нито са мои пари, нито съм направил кой знае какво. Хората са ги дарили. Това е най-хубавото в цялото случване на нещота.

Има ли тенденция за комерсиализиране на ремонтираните заслони в труднодостъпни локации?
Ако съдя по това, което се случва на заслон „Кончето“… спомням си, имаше доста дискусии в социалните мрежи, че от този заслон нищо не става, как е по-грозен от стария, едва ли не. А всъщност, в момента, в който се случиха нещата – много хора от Асоциацията на планинските водачи, доброволци, частни дарители и др. направиха възможно това – тези, които бяха най-големите опоненти и критикари, първи отидоха да спят в новия заслон. Това е, някак си, смешно, но се случи – хора всякакви. Подозирам, че абсолютно същият процес ще се случи и с „Казана“, което не е нещо ненормално. Проблемът на локацията на „Казана“ е, че е много по-лесно достъпна от тази на Кончето, а там вече подпората на масата е счупена. Някакъв, не искам да използвам епитети за съответния тип, си е издълбал името пет милиметра навътре в стената с нож. Това е много грозно. Говорим за чисто нов заслон на едва няколко години. Заради много по-лесният достъп до „Казана“ подозирам, че това ще започне да се случва много по-бързо там. От друга гледна точка, ние сме наясно, че ще се случва заради родния манталитет на определена социална група, но все пак трябва да ремонтираме заслона. Той е на чудесно място под стената на Вихрен. Алпинизмът през последните няколко години стана доста популярен. Преди пет години, ако се срещахме едва 5-6 души, решили да катерят стената зимно в един и същи ден, сега това се среща доста по-често. Въпрос на време е да стане инцидент, а стане ли такъв, този заслон наистина може да се окаже решаващ за спасяването на някой живот на практика, а не само, говорейки го като принципно положение.

Срещате ли институционална подкрепа?
Национален парк „Пирин“ стои изцяло зад проекта и ни помогнаха изключително много с административната част. Министерство на туризма и Министерство на околната среда и водите – също.

Красимир Стоянов: Аз не вярвах, че всичко може да се случи по този начин. Имаме срещу себе си хора, които имат огромно желание да помогнат за една идея, която – това за всички е ясно – е полезна.

Бранислав Бранков: Светкавично – буквално за два месеца – административната страна на въпроса беше уредена. Сега реално остават парите и да ходим да строим.

История на заслон „Казана“

Заслон „Казана“ е построен от Българска академия на науките (БАН) през далечната 1957 г. като място за подслон на изследователите, работещи по наблюдението на най-южния микро-ледник в Европа – Снежника.

Изследванията се провеждат и до ден днешен от български и чуждестранни учени, а условията за престой в заслона са съвсем примитивни – два свързани нара, които могат да бъдат ползвани за пренощуване. За стопанисване е отдаден на някогашното туристическо дружество “Ел тепе”, но реално през годините, инициативи за подобряване на условията в заслона са организирани от доброволци. Заслонът е и ключова изходна точка към едно от най-трудните места за зимен алпинизъм в България –  северната стена на връх Вихрен.

Той е удобно укритие за туристи при влошаване на метеорологичната обстановка и би могъл да бъде в огромна помощ на планинските спасители при евентуален инцидент в района.

Заслонът попада в териториалния обхват и е собственост на НП “Пирин”.

Начините да дарите са следните:
дарение по сметка
Банка: Обединена Българска Банка АД
BIC: UBBS BGSF
IBAN: BG76UBBS80021015111650
Бенефициент: Сдружение “Пистова Спасителна Служба”
Основание: за ремонт на заслон Казана

покупка на календар Живи планини 
заявка за бъф Серо Торе (до края на месеца)

Мария Лазарова

Мария Лазарова е журналист със специализация „Печат“ и магистър по Публична комуникация. Над 20 години работи в сферата на печатните и он-лайн медии. Автор, редактор и основател на периодични издания, сред които и „Върхове“. Запален планинар от детството си и с интереси в алтернативните аутдор дейности и спортове. redakcia@varhove.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Time limit is exhausted. Please reload CAPTCHA.

Предстоящи събития

Contact Us

error: Защитено съдържание !!