fbpx
петък, юли 19, 2024
Екстремни спортовеИзбраноКатеренеНовини

Календар „Живи планини 2023“ ще снабди четири отряда на ПСС с дефибрилатори

Бранислав Бранков – планински водач, пътешественик и приключенец, “разпитахме” от първо лице за календар „Живи планини“ и социалния смисъл на това, което той прави чрез него. Бранислав е автор и двигател на идеята за календар с кауза. За историята на календара, мисиите, които закупуването му са подпомогнали и за течащата инициатива за събиране на средства за закупуване на дефибрилатори за Планинска спасителна служба (ПСС), разговаряхме с него в топъл есенен ден в центъра на София.

Това интервю всъщност трябваше да се случи по време на неАЛПИНИАДАТА във Враца преди два месеца, когато проектът за закупуване на дефибрилатори за ПСС вече бе в движение.

Тогава той беше от водачите в мултипич катеренето на събитието и нямаше как да обясни каузата на сериозна мисия чрез неговото творчество в среда на катерене, динамика, повишена спортно-техническа концентрация и емоции.

Бранислав Бранков, Върхове
Бранислав Бранков, личен архив

Затова направихме един непринуден разговор в късния октомври на 2022 г., в който Бранислав ни разказа за нещата извън страстта „катерене“ в непосредственото му случване, експедициите, маркетинга, неговите виждания за планина и за смисъла от това, което всъщност той прави с календарите си.

Как се роди концепцията за календара и кога?

Първия календар започнах да „го работя“ в края на 2015-та година, като идеята тогава беше много елементарна. Аз се занимавах с фотография и исках чисто професионално да се развивам в тази среда. Мислех, че съм събрал достатъчно кадри, които си струва да се публикуват в календар. Просто исках тогава и да изкарам някой допълнителен лев за зимата и… така.

Първите две издания на календара нямаха никаква социална ангажираност. Всъщност те бяха поредният календар с красиви снимки. Единственото, което ги отличаваше от всички останали, беше, че част снимките са от доста по-интересни места от света. Примерно, Алпите, Патагония… А не са само български пейзажи. Първите два мисля, че ги продадох в доста малки тиражи. За първия си спомням, че направих два тиража по 50 броя, за втория – 150 или 200 броя, даже не ги продадох всичките.

Идеята ми винаги е била снимките в календара да се отличават от останалите. Не за друго, а защото намирам за банална идеята непрекъснато да гледаме снимки на зелени полянки със синьо небе, минзухари и пр. работи. Просто, това не е начинът, по който аз я преживявам планината.

Винаги са ме привличали по-екстремните начини да си прекарва човек времето там.

Дали ще е планинско бягане, дали ще е катерене… Известно време и с маунтин байк се занимавах преди да реша, че е твърде опасно за мене (усмихва се).

И всъщност, календарът винаги е еволюирал към снимки от заниманията, които са ми били най-близки на сърцето в съответния период. Примерно, в последните години – кадри със ски. Основно – ски експедиции по ледени шапки и алпинизъм… Малко по-технически – това са кадрите, които заемат по-основно място в календара.

В края на 2017-та година, когато направихме изданието за 2018-та, реших, че за мен е безсмислено просто да продавам 12 листа хартия с нещо отпечатано на тях.

Така ли възникна идеята за обвързаност със социална кауза и как ги избираш тези каузи?
Да. Концепцията се роди точно от нуждата да развия календара като продукт по някакъв начин. Един колега – Милен Братанов – го каза много готино миналата година:

На мен календар на хартия не ми трябва, аз си имам на телефона

Нали, в крайна сметка, 21-ви век сме. Хартиеният календар реално губи практически смисъл. За мен също. Аз съм прагматичен човек. Лично, не бих си купил. Продавам календари, но в никакъв случай не бих си купил хартиен календар. Просто не ми трябва. Единственият хартиен календар, който мисля да си купя тази година, и то ако не забравя и не се изчерпа, докато се сетя, е на Жоро Черния (Георги Георгиев – Черния – б.р.). Той прави един много готин – на хубав картон с черно-бели снимки, някъде от началото до средата на 20-ти век. Разни пионерски прохождания, катерения и ски-преходи по нашите планини от хора като Никола Миронски, Любен Телчаров и всякакви такива исторически теми. Това бих си го взел, защото то би имало за мене чисто фотографска, емоционална и почти архивна стойност.

В твоята концепция не е ли същото? Ти не продаваш просто календар, а кадри от света, където почти никой няма да отиде?

Да, това е така. Не никой, а по-скоро много малко хора го ходят по-скоро. Това е идеята на този календар – той не е толкова практичен, колкото фото-календар и всъщност хората биха си го купили не заради това, че има къде да си пишат бележки и да си отбелязват срещи, а за да се кефят на снимките, които са отпечатани на него. Но за мен това нещо (може да звучи тъпо от човека, който го прави този продукт), но той – продуктът – сам по себе си е безсмислен. Защото е просто продаване на един набор от снимки на хартия, които хората да си гледат. Това от една определена гледна точка е екологично страшно несъобразно, идвайки от планинар. Харчим една хартия, режем едни дървета. В същото време не отговаря на моето виждане за нещата и въпреки това, го правя.

Някъде, може би, към 2017 г. – точно в края, започнах да добавям към календара едно малко поле с текст, което много накратко разказва емоциите, които съм изпитвал, снимайки съответния кадър или кратка история около самото му заснемане. Това беше още един начин да направя календара малко по-различен, освен чрез коренно различното настроение на кадрите в него.

Последните три години също календарът е с доста различен формат от всички други на пазара. Освен лицевата страна, на гърба на всеки месец е отпечатан и подробен разказ, свързан със заснемането на кадъра. Като към този разказ само текст не би било достатъчно като преживяване и обикновено добавям и няколко снимки от прехода, изкачването или експедицията около заснемането на кадъра. Понякога тези разкази са доста широкообхватни. Включват не само момента на заснемане, но и целия процес на подготовката през изминалата година, за да се стигне до това един кадър да се заснеме. Всъщност, това е едно от нещата, които много различават календара от всички други, които имаме. Той, де факто, се превръща в нещо като

визуален сборник с разкази за планините,

които най-сериозно са ми повлияли.

Защо той е ангажиран със социални каузи?

Реших да го ангажирам със социална кауза и да продължа да го правя през годините точно, за да стане малко по-различен продукт и да придобие смисъл извън харченето на хартия и отпечатването на картинки върху нея.

Да се върнем тогава на въпроса – как ги избираш тези каузи, които подкрепяш чрез твоя продукт?

Почти всички каузи, които съм подкрепял досега, са по някакъв начин свързани с мои познати или приятели. В 100% от случаите, това са хора, които са свързани с планината и се опитват да правят готини неща – или за самата планина като среда на пребиваване, или за планинарската общност.

Първата кауза, която подкрепихме, беше на сдружение “Към върха”. Това са Захари и Виктория Недялкови. Захи много хора го познават като метеоролог на връх Мусала, той е член и на ПСС – отряд Самоков. Те имаха кауза да помагат на деца с много сериозни двигателни затруднения да преживяват планината. Например, бяха закарали едно детенце на Ком-Емине, като бяха използвали високопроходими машини. Естествено, всичко се прави с разрешение на Националните паркове. Група други деца бяха качили на Мусала. Доколкото си спомням, имаха участие и когато Влади Гюров се качваше… той не е дете, де. На мен идеята ми хареса, защото всички, които сме в планината, знаем какво богатство и какъв

подарък е да преживееш дори и един ден горе

А за деца, които са в това положение, просто физически е невъзможно. Много често чисто финансово и технически родителите им са твърде ангажирани затова, да поддържат децата си здрави и живи, че да се занимават с тривиалности и такива – донякъде – не първостепенни неща като това детето да прекара време в планината. Хареса ми много, че Захи и Вики се стараят да споделят планинските преживявания с колкото може повече деца, които нямат друга възможност това да се случи. Така с тях през март 2018 г. успяхме да качим около 10 дечица от ЦПШ до хижа Мальовица. Там им показвахме снежни пещери, иглута… Като, всъщност, през цялото време ние тези деца ги бяхме натоварили в едни гумени шейни, които влачихме нагоре към хижата. И децата много се кефиха, и ние много се кефихме – стана страхотно.

Втората кауза, която три поредни години подкрепяхме, беше на една моя клиентка от трекинг в Патагония – Мария. Тя имаше една своя лична кауза, която беше кръстила „Люти чушки“. Чрез нея тя подкрепяше деца, които са на прага на бедността. Идеята, която ни хрумна заедно, беше не просто да съберем едни пари и да им ги дадем за режийни разходи, а каквото успеем да съберем от дарения и от календара, да го изразходим за закупуване на дрехи, раници и друга базова екипировка.

Люти чушки, Върхове

Не само за в планината, а да могат децата и ежедневно да я ползват в по-студеното време на годината и т.н.

През трите години събирахме не особено големи суми. Нещо от порядъка 2500-4000 лева. Използвахме ги, за да екипираме 20 деца за първия високопланински лагер. Каквото остана, използвахме го да организираме и един морски лагер на къмпинг.

Следващата година изразходихме по-голяма част от средствата, за да финансираме работата на едно сдружение във Варна. На тях им трябваха средства за няколко месеца плувни тренировки на деца с емоционални и двигателни проблеми. Последните средства, които събрахме с изданието от 2021 г., ги дадохме за едно сърф събитие близо до Приморско. Бяха поканили и те деца с двигателни проблеми и хора от по-бедни семейства. На това събитие те интродукцираха децата към водните спортове. Общо взето, с „Люти чушки“ идеята беше не толкова да се грижим за непосредствените ежедневни разходи, колкото да им дадем малко храна за душата чрез планински преходи и чрез други лагери.

След това, 2022-ра година направихме кампанията за заслон „Казана“.

Заслон Казана, Върхове
Проект за реновиране на заслон „Казана“ в Пирин

Тя се роди от един разговор с Краси Стоянов. Събрахме се заедно с него, още няколко колеги водачи, архитект и инженер-конструктор. Решихме, че ще реновираме заслона. Погрижихме се за няколко административни стъпки с НП „Пирин“, с Министерството на туризма, с Министерството на околната среда и водите. Половината от печалбата от това издание на календара беше заделена за тази кампания. От продажбите се събраха малко над 10 000 лева за заслона, което надхвърли очакванията ни. Много частни дарители преведоха пари директно, някои от тях пожелаха да останат анонимни. Към момента, вече действаме по закупуване на материали, изграждане на пробната конструкция и догодина – вече да строим.

Тази година кампанията ще бъде за Планинска спасителна служба (ПСС)

ПСС дефибрилатори, Върхове

Това, което искам да постигнем, е закупуването на автоматични преносими дефибрилатори – т.нар. AED-та, заедно с резервни батирии и резервни дефибрилаторни падове за тях.

Имаше ли я тази кампания и ти се влючи в нея, или я генерира?
Генерирах я. Миналата година през ноември правехме т.нар. „рециклаж“ на международни планински лидери. На първия „рифреш“ заедно с Витан (Витан Витанов – б.р.) от „Академия Първа помощ“, те ни представиха какво представлява AED-то. До миналата година нямах представа, че такъв уред съществува.

AED-тата всъщност са много разпространени – дори тук, по метростанциите в София, обикновено зад гишетата има такъв уред. Ролята му е да предостави възможност за реанимация и стартиране на сърцето на критично пострадал директно на място. Разбира се, затова има базови изисквания за оказване на първа помощ. Но извън това, някои модели с гласова команда казват кога какво се прави, имат пиктограми къде точно да се поставят дефибрилаторните падове, така че уредът да работи. Някои даже включват и самобръсначка, ако трябва да се прави дефибрилация на някой по-космат мъжага. Това, което много ми хареса е, че този уред би могъл да свърши невероятна работа в някои по-критични ситуации в планината. Буквално да е разликата между това някой човек да си отиде, или пък да му се даде много сериозен шанс за оцеляване след сериозен инцидент.

Колко такива уреда смятате да закупите и как ще бъдат разпределени те в страната?
Мислим да закупим четири комплекта – уред, резервна батерия, допълнителни дефибрилаторни падове. Те ще бъдат разпределени в отрядите Троян (в подкрепа на хижа Плевен), Благоевград (отрядът, който отговаря за хижа Македония и за Картала), Сандански (отряд, който отговаря за страшно обширен регион – на практика, целия Югозападен Пирин и Беласица) и Смолян (за Пампорово и Чепеларе). Тези отряди ги съгласувахме в няколко разговора с Емо Нешев (Eмил Нешев, директор на ПСС към БЧК – б.р.).

Първоначално идеята беше да осигурим AED-та за всички хижи в България, но впоследствие видях, че е по-реалистично да опитам да се свържа с ПСС. Чисто финансово е по-постижимо, а е и по-адекватно, такива уреди да се дадат на подготвени професионалисти, които знаят какво да правят с тях. Имам и една тайна дългосрочна амбиция това да се разшири във времето и да разпрастраняваме повече тези уреди в планината. Защото, за да свърши работа един такъв уред, той просто трябва да е там, на място. Ако се наложи акция, при която да стигне уредът до пострадалия, то той може и вече да е безполезен, за съжаление.

Колко струва един такъв уред?

Зависи. И от модела на уреда, зависи и от отношенията с доставчика (усмихва се). Цената може да варира между 3200 и над 7000 лева за уред. Не е коректно от моя страна сега да казвам кой и какви цени точно е дал за нашата кампания. Това ще стане видно, когато приключим и публикуваме всички отчети и документи. Целта сега е да съберем 21 000 лева, като това би ни стигнало за четири абсолютно пълни комплекта.

Какви са другите канали за подкрепа на кампанията за ПСС?

В момента няма такива. Макар че има интерес за директно даряване на суми. Като това съответно трябва да се случи чрез дарителската сметка на моята фирма Mountain Talk, като след това аз ще ги преведа на Българския червен кръст, за да ги използват за AED-та за ПСС. С тях сключихме официално споразумение от името на моята фирма, за да са напълно легитимни и прозрачни нещата. Съответно, поел съм грижата да публикувам абсолютно всички документи – било то платежни и разходни документи или споразумения, договори и т.н. на уебсайта на кампанията. Там може да се види опция за поръчка на календара, както и подробно описание на кампанията. Там е публикувано и споразумението с ПСС, което ни позволява да използваме знака на ПСС в рамките на кампанията, защото това са неща, които са защитени със закон и не може човек просто да ги „хвърля“ наляво-надясно.

б.р. Към момента на тази публикация, фиксираната сума за финансиране на текущата акция за закупуване на дефибрилатори за ПСС, е събрана в размер на 62%. Календарите са отпечатани. Разпращането им ще стартира на 10 декември.

Мария Лазарова

Мария Лазарова е журналист със специализация „Печат“ и магистър по Публична комуникация. Над 20 години работи в сферата на печатните и он-лайн медии. Автор, редактор и основател на периодични издания, сред които и „Върхове“. Запален планинар от детството си и с интереси в алтернативните аутдор дейности и спортове. redakcia@varhove.com

Предстоящи събития

Contact Us

error: Защитено съдържание !!