Виктор Варошкин за преминаването на Parallel World в Доломитите: искам да въздействам върху посоката на развитие на Dry tooling-а
Филмът Tomorrow’s World на Александър Вълчев ще бъде представен утре на Банско филм фест. Той проследява изкачването на Виктор Варошкин по 60-метров хоризонтален таван – Parallel World – в Доломитите. Това той прави за забележителните 30 минути и става вторият човек в света, преминал маршрут в този стил от категория на трудност D16 в чист стил – DTS.
Пред „Върхове“ той сподели интересни моменти за това забележително постижение и неговата подготовка.
Защо драй тулинг, и как избра тази линия? Защо нея?
Драй тулингът е дисциплина, която съчетава други такива – спортно катерене и алпинизъм, изкуствено катерене и свободно такова. Предизвикателна е по различен начин и също е продуктивна в тренировъчен смисъл. Тренира тялото, докато пръстите почиват. Няколко месеца драй тулинг в годината осигуряват добра почивка за тялото на спортни катерачи и за психиката на алпинисти.
Parallel World е логичен избор измежду няколкото претенденти в тази категория – D16.
Първата възможност бе Storm Giant, но е твърде далеч – в Канада, а естеството на линията не е така притегателно.
Втората възможност бяха Aletheia и Teleios, отново в Италия, но те се намират в много тъмна, влажна и схлупена пещера – място на което не бих желал да прекарам един месец. Последната възможност бе Oświecenie в Полша, но тя бе даунгрейдната на D14+ от Дарек Соколовски, авторът на Parallel World – линията, на която се спрях. Една нейна снимка бе достатъчна, за да насити естетическите ми нужди. 50-метров таван в основата на връх Мармолада. Пещерата е светла, нависоко и с красива планинска панорама.
За първи път от доста време открехваш завесата на твое постижение пред медиите, а то е значимо. Защо не обичаш да разказваш за големите изкатервания?
Аз нямам кой знае какви постижения в последните години, в които съм намалил медийно присъствие, така да се каже. За „Parallel World“ избрах повече публичност, защото искам да въздействам върху посоката на развитие на дисциплината Dry tooling. Тя е на ‘етичен’ кръстопът по отношение на стила на изкачване, както едно време е стоял въпросът със свободното и изкуствено преминаване. Стилът DTS, в който осъществих изкачването, по мое мнение е бъдещето на спорта и исках да дам своята подкрепа към колектива, който го лансира.
Обикновено разпитвам за трудностите. Ще ни разкажеш ли за своите?
Основа трудност за мен бе съчетанието на трениране и опити по маршрута с хроничното недоспиване покрай отглеждането на дъщеря ми. Тренировъчният ми период съвпадна с активен растеж на зъбите й, който довеждаше до между 5 и 10 събуждания всяка нощ, като в част от тях приспиването се падаше на мен.
Друга трудност бе дозирането на натоварването. В екстремните категории на драй тулинг натоварването е много по-високото от това в спортното катерене и дълго време се движих на ръба на контузиите. Намирането на баланса между натоварване и почивка не беше лесен за мен.
Защо не обичаш публичността?
Не мога да дам конкретен отговор. На този етап не усещам, да имам нужда от нея. Предполагам се дължи на известно вътрешно развитие, което се изразява много повече в отпадане на нужди, отколкото в добавяне на нови.
Удовлетворение или хъс за нова амбиция дава преборването с гравитацията?
Натрупаната инерция винаги носи със себе си желание за още от същото, но към този момент няма да се поддам на този порочен кръг. Амбицията и тунелното виждане, които са необходими за тези дейности, ограбват вътрешния живот на човек, правят го зависим, непластичен, неприсъствен – вечно проектиран в бъдещето.
За какво си мислеше, докато си на скалата?
За нищо – това е една от причините да го правя.