Кори Ричардс се отказва от височинния алпинизъм заради пристъпи на биполярно разстройство
Известният американски алпинист и фотограф Кори Ричардс призна за сериозен психически проблем, който стана причина и за преждевременния край на експедицията, в която участваше през пролетта на 2021 г.
Той заедно със сънародника си Томи Джойс и еквадорците Естебан „Топо“ Мена и Карла Перес планираха първото в историята изкачване на Северозападния хребет на Дхаулагири.
Тази експедиция обаче стана само „План Б“. Всъщност Кори и Естебан се стремяха към много по-трудна задача – към Еверест, за да изкачат нов маршрут по североизточната стена.
След като Китай през 2021 г. не даде достъп за чуждестранни алпинисти до планините на Тибет обаче, двамата алпинисти бяха принудени да променят плановете си. Малко след като четиримата достигнаха до базовия лагер и прекараха няколко дни в него, Кори внезапно напусна експедицията.
Тази новина беше истински шок за членовете й.
„Кори, третият член на нашия малък екип, реши, че повече не иска да продължи експедицията. Разбира се, разбирам, че всички сме истински хора и всеки от нас има приоритети и виждания за проектите си, но не мога да разбера това решение. След като събра екипа и организира логистиката, когато всичко беше готово за началото на изкачването, решението на Кори ме шокира като вана със студена вода. Бяхме само три дни в базовия лагер и вече останахме без един от участниците и с голямо чувство на разочарование”, каза тогава Карла Перес.
Тогава, през пролетта на 2021 г., никой не разбра постъпката на Кори. Едва след известно време той призна, че докато бил в базовия лагер, плакал в палатката си … плакал от страх. По думите му, в главата му било толкова шумно, сякаш стои между два товарни влака, които се движат един срещу друг с пълна пара.
„Мога да умра… тази мисъл не ме напусна“, спомня си експедицията до Дхаулагири, 40-годишният Ричардс.
След като буквално бяга от базовия лагер и стига до най-близкото непалско село, разтревожен от вътрешното си състояние, той се свързва с терапевта си по мобилен телефон. След разговора, терапевтът напълно подкрепя решението на Кори да се прибере у дома.
Оставя другарите си в недоумение, след като е написал само кратко съобщение до тях: „Вече не съм в отбора и напускам експедицията“, Кори отлита от Непал за дома си в град Боулдър, Колорадо.
Вижте тази публикация в Instagram.
Без ключовия участник екипът, за който тази експедиция струвала десетки хиляди щатски долари и повече от една година подготовка, не можеше да осъществи планираното изкачване. А „резервният план“ дори не проработва – изкачване по стандартния маршрут, тъй като базовият лагер на отбора е от противоположната страна на върха и преходът към стандартния маршрут е много опасен и дълъг.
Кори Ричардс и Естебан Мена възобновяват плана си за нов маршрут на Еверест
„Много спортисти и катерачи са податливи в една или друга степен на някои психични разстройства, които влияят на представянето им. Но това, което най-много ме дразни в такива случаи, е безотговорността и липсата на ангажираност“, пише Естебан Мена в своя блог. И въпреки че Перес, Мена и Джойс не развалят отношенията си с Кори, те повече не планират да изкачват върхове с него:
„Екстремните спортове са твърде опасни, за да се занимавате с пристъпи на психичен дисбаланс, особено на голяма надморска височина“, пишат Мена, Перес и Джойс в съвместно изявление.
Какво се случи с Кори?
Какво става, когато атака на психично заболяване се случи на върха на планина или по време на сложна, отдалечена експедиция? А каква е отговорността на човек с психични проблеми пред останалите членове на експедицията?
Ричардс е израснал в Солт Лейк Сити и винаги е живял с „постоянно чувство на тъга и безпокойство“. На 14-годишна възраст той е диагностициран с биполярно разстройство и дори прекарва известно време в психиатрични болници като тийнейджър. Родителите му запознават малкия Кори със скалното катерене, тогава той е само на пет години и оттогава намира утеха в планината.
Вижте тази публикация в Instagram.
По-късно той става един от най-известните алпинисти на своето поколение, изкачвайки трудни маршрути по неизкачени върхове в Хималаите и Каракорум и трупайки милион последователи в Instagram.
През 2011 г., той е един от тримата алпинисти (заедно със Симоне Моро и Денис Урубко), които за първи път изкачиха през зимата осемхилядника Гашербрум II.
Така Ричардс става първият и все още единствен американец, изкачил връх над 8000 метра през зимата. При спускането от планината екипът оцелява в лавина, която едва не отнема живота им. Изкачването направи Кори един от водещите катерачи на своето време за една нощ, а автопортретът на уплашеното му лице, който той щракна няколко минути след като излезе от лавината, постави началото на кариерата му на фотограф в National Geographic.
Вижте тази публикация в Instagram.
Но това преживяване близо до смъртта му причинява посттравматично стресово разстройство, което според него е довело до проблеми със злоупотребата с алкохол.
„Това беше периодът, в който започнах да пия, беше алкохолизъм“, признава Кори.
Инцидентът под Дхаулагири не е първият път, когато Ричардс претърпява психически срив по време на трудни експедиции до най-високите върхове. През 2012 г. той беше принуден да напусне склона на връх Еверест, след като преживява паническа атака, свързана с посттравматичен стрес. През 2016 г., отново на Еверест, той отказа психиатрични лекарства, предписани от лекарите му поради сложния характер на експедицията и експедиционния живот, което доведе до изключително безпокойство. След консултация с експедиционния лекар в базовия лагер, възобновява лечението си и в крайна сметка състоянието му се стабилизира. В крайна сметка Ричардс, преодолявайки страховете си, успява да достигне връхната точка на Еверест без кислород.
Кори, който казва, че е „изтрезнял“ почти буквално след тази експедиция на Еверест, вече не можеше да не сподели за проблемите си с психичното здраве с общността на алпинистите, тъй като популярността му нарасна много.
„С Кори говорихме много за психичното здраве“, каза известният хималайски водач Ейдриън Балинджър преди експедицията на Еверест през 2016 г. Той отбеляза, че всеки член на експедицията има своите силни и слаби страни и че балансът на тези точки е много важен.
„Кори, приемайки лекарства за психични заболявания е риск за свръзката си“, каза той. „Но винаги съм смятал, че ползите, които той донесе на екипа, надвишават тези рискове.“
Въпреки че епизодите на проблеми с психичното здраве по време на експедиции рядко се обсъждат публично, те могат да имат сериозни последици.
Стив Хаус, професионален алпинист, веднъж трябвало да премине през пристъп на депресия на партньора си, докато се изкачват в Каракорум. Хаус каза, че откритата комуникация и разбирането на проблема са от решаващо значение за успеха на изкачването в такава среда.
„Бихте ли тръгнали на експедиция с партньор, чийто крак го боли и на моменти болката става непоносима?“ — пита Хаус. „Трябва да сте наясно с това и да разработите план за извънредни ситуации.“
Естебан Мана също е разговарял с Ричардс в общи линии за психичното му здраве преди априлската им експедиция до Дхаулагири.
„Той каза, че тези разстройства са с него от детството, но му се струва, че държи страховете си под контрол. Ричардс настоя, че алпинизмът е най-доброто нещо, което му се е случило в живота. Той ме убеди и аз наистина повярвах, че всичко е наред.“
В дома си в Колорадо, Кори усеща, че състоянието му се влошава. След като отива в клиниката за професионална помощ, той е диагностициран със смесено биполярно разстройство, състояние, при което са налице едновременно маниакални и депресивни симптоми.
Кори започва лечение, което споделя в социалните мрежи с поредица от малки видеоклипове, които подписва със следните думи: „Много ми е трудно да говоря толкова открито за това, през което преминах. Не споделяйте твърде много. Искам да говоря за състоянието си, за моя опит в преживяването на такова състояние, така че хората да имат представа с какво се сблъскват страдащите от психични разстройства; това е моят малък принос за решаването на проблема.“
Но не всички алпинисти приемат разкритията на Ричардс, казвайки, че „Кори е твърде безгрижен за всичко това, мислейки, че просто напускането на експедицията, прибирането вкъщи и започването да говори за проблемите си е решение на ситуацията, сякаш ще му помогне да се защити от вездесъщия страх, но не е“.
Ричардс разбира тази критика, но я вижда като симптом на дълбоко неразбиране на психичните заболявания, преобладаващи в света на алпинизма. „Ако си счупя крака, разговорът щеше да е така: „Е, просто форсмажорни обстоятелства, случва се да отидеш в планината и нещо да стане“, каза той.“ Но тъй като психичното здраве е вътрешно преживяване и често не се вижда ясно за другите, освен при промяна в поведението, е немислимо хората да прилагат същата логика и обективност към този проблем, както при физическата травма. Не мога да изисквам светът да разбере моето страдание, но мога да ги помоля да повярват, че това е истина.“
Няма лесни отговори, когато става въпрос за оценка на отговорността на човек с психично заболяване към съекипниците си, защото това е риск на ръба на живота и смъртта, но Ричардс смята, че този въпрос не трябва да пречи на участието в сложни проекти или пълноценен живот в обществото.
„Хората с тези разстройства се нуждаят от повече участие, повече участие, за да разберат, че проблемите с психичното здраве не им пречат да живеят пълноценен живот“, казва Кори.
За Кори обаче този въпрос вече няма да бъде проблем… След инцидента на Дхаулагири той решава да напусне алпинизма и да посвети времето си на кариера като режисьор и фотограф.
„За известно време алпинизмът беше акт на катарзис, акт на удовлетворение. Привлече ми вниманието, от което се нуждаех толкова много “, каза Ричардс. „Наистина ми хареса всичко….“.
